Решение № 179 от 10.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно административно наказателно дело № 20242100600218 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 378 ал.5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивната жалба на обвиняемия Б. Д. А., ЕГН **********, подадена чрез упълномощените му защитници адвокатите Живко Чепишев и Здравко Чепишев – и двамата от АК - Смолян, против Решение № 10 от 18.01.2024 г. на Районен съд – Несебър, постановено по АНД № 706/2023 г. по описа на същия съд.

С атакуваното първоинстанционно решение обвиняемият А. е признат за виновен, затова че на 04.08.2021 г. около 06:50 часа на главен път 1-9, около км. 200, в к. к. „*****“, с посока на движение от гр. **** към гр. ***, при управляване на МПС марка „Мерцедес", модел AMG GT 63 S 4-MATIC, peг.

№ СВ *******, собственост на „*****" ЕООД, ЕИК *******, нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21 (2) „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в 1 ал.1, това се сигнализира с пътен знак.", чл. 42 (2) „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“, от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, като не спазил знак В26 „Забранено е движение със скорост по-висока от означената", движейки се с превишена скорост със 121 км/ч при разрешена максимална скорост за движение в района на произшествието 80 км/час, предприел маневра „изпреварване", като излязъл в платното за насрещно движение, без да се увери дали създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и дали може да извърши изпреварването с безопасна скорост и за кратко време, допуснал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Рено", модел „Клио", peг. № СВ **** АТ, собственост на Д. А. М., ЕГН **********, управляван от А. С. Г., ЕГН ********** и лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф 4" с peг. № А ***** НМ, собственост на и управляван от И. Г. Н., ЕГН **********, и по непредпазливост причинил четири средни телесни повреди на Л. И., родена на *****г. в *****, изразяващи се в счупване на голям туберкул на раменната кост на ляв горен крайник, което увреждане води до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 2-2,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; луксация на акромиоклавикуларна става вляво, което увреждане води до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; причинил обезобразяване на други части от тялото (дясно бедро и дясна подбедрица, като е налице белег по дясно бедро (от взета кожна присадка) и белег по дясна подбедрица с неравна повърхност вследствие поставена собствена кожна присадка от бедрото върху получен флегмон), и луксирани (разклатени) и екструдирани (извадени) 21 и 23 зъби, което увреждане е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – деяние, представляващо престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 21, ал. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, вр.чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С обжалваното решение обвиняемият А., основание чл.343г, вр. чл. 343, 2 ал.1, б. "б" от НК, е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

С посоченото по-горе съдебно решение обвиняемият А. е осъден и да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Бургас сума в размер на 3589,20 лв. (три хиляди петстотин осемдесет и девет лева, и двадесет стотинки), представляващи направените разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд – Несебър сумата в размер на 110 лв. (сто и десет лева), представляваща направените в хода на съдебното следствие разноски.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с постановеното съдебно решение, като се твърди, че обвиняемият не е извършил престъплението, за което е обвинен. Възразява се срещу фактическите изводи на съда относно мястото на удара, действията на водача на лекия автомобил „Рено“ непосредствено преди удара и причинените на пострадалата И. телесни повреди. Оспорва се писменото заключение по назначената АТЕ, включително и относно скоростта на движение на лекия автомобил на обвиняемия непосредствено преди удара. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което обвиняемия бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание, обвиняемият А., редовно призован, не се явява и не взема становище по въззивната си жалба. Защитниците му изразяват становище за основателност на жалбата, като я поддържат на основанията, посочени в нея. Твърдят, че обвиняемият не е извършил престъплението, за което е обвинен, като оспорват заключението на АТЕ, приемайки, че събраните по делото доказателства опровергават обвинителната теза, че непосредствено преди удара А. е навлязъл в насрещното движение и че е карал със скорост 121 км/ч. Твърдят, че обвиняемият е управлявал автомобила със скорост от 81 км/ч и по време на удара автомобилът му се е намирал на пътния остров, поради което, според тях, е невъзможно същият да е причинил средните телесни повреди на пострадалата. Според защитата, отговорен за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата, тъй като от уврежданията по автомобилите се установявало, че неговото превозно средство се е врязало в автомобила на обвиняемия.

Защитниците на обвиняемия изразяват недоволство и от неправилно проведеното разследване – превозните средства, участвали в ПТП-то били 3 прибързано върнати на собствениците им, поради което АТЕ била изготвена въз основа на догадки, а и по делото не било установено по несъмнен начин противоправното, според защитниците, поведение на третия участник в ПТП, за която имало свидетелски показания, че е управлявала автомобила си след употреба на алкохол. В тази насока те твърдят, че именно нейното неадекватно поведение като водач на МПС, движещо се пред автомобила на обвиняемия, е мотивирало последния да предприеме маневра, за да я заобиколи, след което настъпило ПТП-то. Защитниците оспорват и наличието на причинно-следствена връзка между констатираните телесни повреди на пострадалата и ПТП-то, аргументирайки се с изявлението на пострадалата, непосредствено след инцидента, че не е била наранена, както и с обстоятелството, че същата е посетила лекар няколко дни след инцидента с оплаквания от болки, когато всъщност са били установени и конкретните телесни увреждания – според защитата характерът на тези увреждания не позволява установяването им няколко дни след инцидента, тъй като те поради своето естество предизвикват силни болки.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура –Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че районният съд подробно и ясно е анализирал доказателствата по делото и правилно е достигнал до извод, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен, допускайки пътно транспортно произшествие, от което са били причинени средни телесни повреди на пострадалата. Според прокурора, правилно обвиняемият А. е бил освободен от наказателна отговорност, като наложените му наказания „глоба“ в минималния размер, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, се явяват справедливи.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета, и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.

314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от страна в наказателното производство и с нея се иска проверка на подлежащ на въззивен контрол, не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, 4 въззивната жалба е неоснователна.

Предвид доказателствената съвкупност, събрана от районния съд при условията на чл. 378 ал.2 от НПК, както и след проведено съдебно следствие, настоящият въззивен състав намери за безспорно установена фактическата обстановка, възприетата в мотивите към решението на първоинстанционния съд, а именно:

Обвиняемият Б. Д. А. е роден на ******г. в гр.*****, има завършено ***** образование, *****, ******, правоспособен водач е от ****** г. и притежава валидно СУМПС за категории „В“ и „М“.

По повод навършване на пълнолетие, неговият чичо Б. А. – управител на търговско дружество „*****“ ЕООД, ЕИК *****, му предоставил ползването и управлението на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „AMG GT 63 S 4MATIC“, с peг. № СВ ******, който бил собственост на дружеството.

На 04.08.2021 г. обвиняемият А., заедно с родителите си, бил на почивка в к. к. „*****“, като същият бил с посочения по-горе лек автомобил, а родителите му били с отделна кола. Тъй като обвиняемият имал намерение да се прибира в гр. София на 04.08.2021 г., рано сутринта на същия ден той се качил на предоставения му за управление автомобил и отишъл до гр. ***** за закуски. Времето било ясно, сухо, в светлата част на денонощието, движението не било интензивно.

Връщайки се към к. к. „******“, около 06.50 ч., обвиняемият се движел по главен път I-9, посока от гр. ***** към гр. *****. Около км. 200 той предприел маневра „изпреварване“ на движещия се пред него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“ с peг. № А ***** НМ, който бил управляван от свидетелката И. Г. Н. със 79 км.ч.

По същото време и място, но в посока от гр. Бургас към гр. Варна, се движел със скорост от 80 км/ч лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, peг.

№ СВ *****АТ, управляван от свидетеля А. С. Г. . С него пътували и две жени – св. Л. И., стояща на задна седалка, и св. С. М., седяща на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан.

При извършване на маневрата „изпреварване“, управляваният от обвиняемия лек автомобил навлязъл частично в насрещното платно, като в този момент се движел със скорост от 121 км.ч. Св. Г. възприел навлизането на лекия автомобил „Мерцедес“ в неговата лента за движение, поради което 5 направил опит да избегне удара, свивайки волана в дясно, но не успял, следствие на което настъпил удар между двете МПС-та в предните им леви страни, в лентата за движение на лекия автомобил „Рено“ на около 3 метра в дясно от лявата ограничителна линия на платното за движение, посока Варна – Бургас.

След удара управляваният от св. Г. автомобил се насочил надясно поради приплъзването на автомобила по лявата страна на л.а. „Мерцедес“, напуснал лентата за движение и се е спрял в крайпътни храсти. При удара задно ляво колело на л.а. „Мерцедес“ се откачило от захващащите го елементи, автомобила се насочил към дясната страна на платното за движение, където ударил движещия се успоредно в този момент лек автомобил „Фолксваген“ в задната лява врата. Вследствие на удара св.

Николова загубила управление на автомобила, който се отклонил косо в дясно и се ударил с предна дясна част в крайпътно дърво. Мястото на втория удар било на около 6,5 м. вдясно от лявата ограничителна линия на платното за движение.

При първото съприкосновение с л.а. „Рено“ задното ляво окачване на лекият автомобил Мерцедес се завъртяло наляво и се откъснало от купето, вследствие на което автомобила се завъртял надясно, ударил л.а.

„Фолксваген“, и с въртеливо и постъпателно движение напуснал пътното платно и се спрял в крайпътна ограда на намиращия се там комплекс „******“.