Решение № 191 от 03.10.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Смолян, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500287 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 12/22.01.2024 г. по гр. д. № 160/2023 г. Златоградски районен съд е признал за установено на основание чл. 124 от ГПК по отношение на А. А. Д., че З. А. Д. е собственик на 25 кв.м., намиращи се в северозападната част на имот с идентификатор *****.***.**, собственост на З. А. Д., който по регулационния план на гр. Неделино от 1987 г. представлява ПИ с пл. № ***, кв. 63, участващ в образуването на УПИ *-***, ***, която реална част /повдигната в жълт цвят на скицата на вещото лице М. Т./ е погрешно заснета като част от ПИ с идентификатор *****.***.**, собственост на А. А. Д., който по регулационния план от 1987 г. представлява УПИ ІV в кв.

63 по ПУП на гр. Неделино. Със същото решение е признато за установено по предявения иск от З. А. Д., на основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, по отношение на А. А. Д., че е налице допусната грешка в кадастралната карта на гр.

Неделино от 2021 г. при отразяването на собствения на ищеца имот – ПИ пл.

№ *** кв. 63, участваш в УПИ *-***,*** по плана на гр. Неделино от 1987 г., с идентификатор *****.***.**по КККР на гр. Неделино и ПИ с идентификатор *****.***.** /който по регулационния план на гр. Неделино от 1987 г. представлява УПИ ІV кв. 63 по ПУП/, с която грешка от имота на ищеца част с площ 25 кв.м. неправилно е заснета като част от имот с идентификатор *****.***.** в КККР на гр. Неделино от 2021 г.; mриложената по делото скица на вещото лице инж. М. Т., приподписана от съдия-докладчика, да се счита неразделна част от решението; ответникът е осъден да заплати на ищеца 1 разноски по делото в размер на 1 560 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът А. А. Д., чрез пълномощник адв. Д. К., с оплаквания, че е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

По отношение оплакването за недопустимост, във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е постановено по нредовна искова молба: ищецът следва да посочи основанието, от което извежда претендираното право на собственост; в случая е налице несъответствие между обстоятелствата, на които се основава иска и заявения петитум, като самия петитум сочи на недопустимо предявяване на чужди права; твърдения, обосноваващи наличието на самостоятелни права върху спорния имот в исковата молба няма изложени. Твърди се, че са налице противоречия между фактическите твърдения и петитума при индивидуализацията на процесния имот.

По отношение оплакванията за неправилност във въззивната жалба се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – районният съд е обсъждал факти и обстоятелства, на които ищецът не се е позовал в исковата молба. Сочи се в жалбата, че от заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че тонираната в жълт цвят част от имот пл. № *** по плана от 1987 г. с площ от 25 кв.м. попада в УПИ ІVозеленяване, т.е. тази площ е извън УПИ *-***,***, за който ищеца представя нотариален акт; за спорната част ищеца не представя доказателства за собственост, нито твърди тя да е била собственост на наследодателя му. Сочи се, че от друга страна е установено, че съгласно договор от 24.03.2019 г. ответникът Д. е собственик на УПИ ІV-озеленяване с обща площ 495 кв.м., в която площ е включена и частта от 25 кв.м. от имот пл. № ***.

Във въззивната жалба се сочи, че като съсобственик ищецът се е снабдил с НА № 76/2017 г. за частта от имот пл. № ***, който е с обща площ 240, 20 кв.м.; границата на имота на запад и северозапад е регулационната линия на УПИ ІV-други дейности, който вече е бил собственост на Д.. Изтъква се, че според вещото лице ПИ с идентификатор *****.***.** участва в УПИ ****,*** с площ от 236 кв.м., каквато е площта по НА, представен с исковата молба, поради което според жалбоподателя площта на придаваема част от имот пл. № *** не е включена в този НА и с него ищецът не се легитимира като собственик на спорния имот с площ от 25 кв.м., поради което не е налице първата предпоставка на иска по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР – ищецът да е собственик на спорния имот. Сочи се в жалбата, че съдът не е обсъдил правните последици от спогодбата по гр. д. 184/2017 г. на РС – Златоград; НА 57/2021 г. не е представен по делото, но въпреки това съдът е направил изводи и въз основа на него. Твърди се в жалбата, че при произнасянето по иска за кадастрална грешка, съдът е достигнал до изводи, които се изведени при непълно и едностранчиво обсъждане на заключението на СТЕ /относно съвпадението на регулационните и кадастрални граници на имотите/, 2 необсъждане на част от писмените доказателства /преписка от Община – Неделино, трасировъчен план, разрешения за строеж/ и възраженията на ответника, както и едностранчиво и фрагментарно обсъждане на свидетелските показания, като показанията на свид. Р. изобщо не са обсъдени.

Твърди се, че съдът не е обсъдил писмените доказателства, представени от Община – Неделино и за него е останало неясно какъв е регулационния статут на ПИ с идентификатор *****.***.** и налице ли е „приложен“ план съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/15.07.1993 г. на ВКС. Твърди се, че с оглед разпоредбата на чл. 110 от ЗТСУ /отм./, поради непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация, с влизането в сила на плана от 1987 г. Община Неделино е придобила правото на собственост върху парцел ІV-озеленяване, включително и придаваемите се части от имот пл. № ***, като за парцела е съставен АДС № 266/13.08.1987 г. Прави се позоваване на Решение № 286/07.11.2011 г. по гр. д. № 1242/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС, в което се приема, че понятието „приложена регулация“ следва да бъде възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години; в този случай разпоредбата на § 8 ал. 1 т ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират. В тази връзка се твърди, че от приемането на регулационния план през 1987 г. и заемането на имота съгласно съставения АДС № 266/13.08.1987 г. за УПИ ІV – озеленяване до приемане на ЗУТ, съответно до одобряване на КК са изминали повече от 10 години, регулацията е приложена и парцелните граници по отношение на УПИ ІV – озеленяване и стоп. Дейности и УПИ V – 533,*** са се трансформирали в имотни; за вземането за обезщетение е изтекла погасителна давност.

По-нататък във въззивната жалба се сочи решението за промяна предназначението на УПИ ІV и съставянето на АЧОС, което според жалбоподателя означава, че при влизане в сила на ЗУТ предходният план е бил приложен; Община Неделино е упражнявала фактическата власт върху придадената по регулация част повече от 10 години и правото на собственост е придобито по силата на тази регулация. Твърди се, че разпоредбата на § 6 ал.

2 от ПР на ЗУТ не намира в случая приложение, като се прави позоваване на практика на ВКС. Сочи си, че не са обсъдени и правните последици от учредено право на строеж в полза на ответника, както и издадените разрешения за строеж от 2014 г. и от 2016 г.

По-нататък във въззивната жалба се твърди, че необосновано и в разрез с писмените доказателства съдът е приел, че ответникът не е доказал да е владял минимум 10 години процесната част, за да стане неин собственик. В тази връзка се твърди, че праводателят на ответника Община Неделино е станал собственик на основание приложена регулация, поради което и 3 ответникът Д. се легитимира като собственик въз основа на договора от 24.03.2017 г.; твърди се, че към добросъвестното владение на ответника се присъединява и владението на праводателя му; владението е осъществено в материализираните граници на имота, което е установено от свидетелските показания и протокола за трасиране от 30.07.2018 г. Твърди се също така, че противно на приетото от районния съд, намират приложение в случая разпоредбите на чл. 59 от ЗТСУ /отм.8 и чл. 200 от ЗУТ. Сочи се, че за ищеца е налице и забраната, въведена с § 1 от ДР на ЗС, която съдът не е обсъждал.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът З. А. Д., чрез пълномощник адв. В., с който се оспорва жалбата, а решението на районния съд се счита за правилно и законосъобразно.

В отговора се твърди, че при изчерпателно установена по делото фактическа обстановка, районният съд правилно е приложил материалния закон. Твърди се, че доводите във въззивната жалба не намират опора в закона и в доказателствата по делото. Сочи се, че противно на твърдяното във въззивната жалба, в случая не е налице задължително другарство, като се прави позоваване на Решение № 73/06.10.2020 г. по гр. д. № 3789/2019 г. на І г.о. на ВКС.

В отговора се твърди за безспорно установено, че процесната част от имота на ищеца представлява предаваема част към имота на ответника, като се установява, че не са налице данни за уреждане на регулационни сметки; гласните доказателства установяват, че ищецът явно и необезпокояван от никого и непрекъснато в период повече от 10 години е владял процесната част от имота като свой; изградил е в тази част и стоманобетонен водоем.

По-нататък в отговора се прави позоваване на Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВКС, като се твърди, че в случая не е изпълнено нито едно от посочените условия – няма заплащане на обезщетение, имота не е завземан или отнеман от ищеца и не е извършван въвод във владение, както и ответникът не е владял никога процесената част. Сочи се, че от СТЕ се установява, че Община Неделино не е реализирала мероприятието „Озеленяване“ и според разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ отчуждителното действие е отпаднало, доколкото не е реализирано предвиденото мероприятия. По отношение протокол от 30.07.2018 г. се сочи, че не е подписан от ищеца и с него не се отнема владението на ищеца.

Развиват се доводи относно липсата на основания за приложение забраната на чл. 200 ал. 1 от ЗУТ.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение, претендират се разноски.

След постановяване на Определение № 141/04.04.2024 г. по В. гр. д.

№ 139/2023 г. на ОС – Смолян, по гр. д. № 54/15.05.2024 г. е постановено Решение № 54/15.05.2024 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка във втория диспозитив на Решение № 12/22.01.2024 г., по 4 гр.д. 160/2023 г., по описа на РС – Златоград, като следва да се чете имот с идентификатор *****.***.**, а не погрешно посочения идентификатор *****.***.***; ПРЕЦИЗИРА първия диспозитив на решението, който добива следния вид: ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124 от ГПК по отношение на А. А. Д., че З. А. Д., е собственик на 25 кв.м., която реална част (повдигната в жълт цвят на скицата на вещото лице М. Т.) е погрешно заснета като част от ПИ № *****.***.** собственост на А. А. Д., който по регулационния план на Неделино, одобрен със Заповед № РД – 23/12.01.1987 г., представлява УПИ IV кв. 63 по ПУП на Неделино. Във втория диспозитив накрая на същия, след израза „…изп. Директор на АГКК“ се добави израза „..вместо в имот с идентификатор *****.***.**“.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът А. А. Д., чрез пълномощник адв. Д. К., с оплаквания, че е недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че в обжалваните части на решението по чл. 247 от ГПК съдът не е поправил явна фактическа грешка, а е изменил и допълнил диспозитивите, с което е изменил собственик си акт по съществото на спора.