Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 334 от 12.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1018/2026
Вид
Решение № 334
Подписан
12.10.2026
В сила
12.10.2026
Състав
Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов, Величка Цанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Нина Ст. Янева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20261000601018 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава Двадесет и първа вр.чл.306 ал.3 вр.ал.1,т.1 НПК,като е образувано по частна жалба вх.№ 92956/08.07.2026 година,подадена от осъдения К. Х. И.,с установена самоличност,ЕГН **********,понастоящем в Затвор гр.***,чрез служебния му защитник адв.М. Д. от САК,с посочен съдебен адрес,против Определение №3734 /26.06.2026 година,постановено по н.ч.д.№3764/2026 година на Софийски градски съд.

С атакуваното определение съдът,на основание чл.306 ал.1,т.1 НПК вр.чл.23 НК и чл.25 НК вр. чл.59 НК е наложил общо най-тежко наказание за срок от 2/две/ години на К. Х.

И.,ЕГН ********** между наказанията,наложени му по нохд №2294/2026 година по описа на СГС,по нохд №4712/2026 година на РС-София и по нохд №2672/2026 година по описа на СГС,като на основание чл.24 НК е увеличил определеното общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години с 1/една/ година „лишаване от свобода“.

На основание чл. 57 ал.1,т.2,б.“Б“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години,като на основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК е приспаднал времето,през което К. Х. И. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,бил е задържан по ЗМВР и НПК по делото в съвкупността.

На основание чл.25 ал.2 НК съдът е приспаднал времето,през което осъденият К. Х. И.

1 е търпял наказание „лишаване от свобода“ по делата в съвкупността.

На основание чл.23 ал.3 НК към така определеното и увеличено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години съдът е присъединил изцяло наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 евро,наложено по нохд №2672/2026 година по описа на СГС.

С подадената в срок частна жалба се атакува постановения съдебен акт в частта,касателно приложението на чл.24 НК,като се твърдят допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и допуснато нарушение на материалния закон,довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт в атакуваната част.

Не се оспорват основанията за „групиране“ на наказанията по посочените присъди и определеното общо наказание от 2 години „лишаване от свобода“,но се твърди незаконосъобразно приложение на чл.24 НК с максималния възможен срок, водещо до самоцелност на определеното наказание от ТРИ години,включително влизащо в противоречие с целите на чл.36 НК.

Изложени са оплаквания,че съдът е приложил разпоредбата на чл.24 НК „механично“,без да съобрази личността на дееца и факта,че действията му не сочат на „патология на престъпна упоритост“ с желание да води престъпен начин на живот ,а на „социална патология и дезадаптация“ при липса на „индивидуална преценка за целите на чл.24 НК“.

Твърди се,че с прилагане нормата на чл.24 НК съдът е „обезмислил“ споразуменията, сключени от осъдения с държавното обвинение и по този начин няма да се постигне поправителен ефект за осъденото лице,като по недопустим начин се стига до „двойно отчитане на едно и също минало поведение“.

Твърди се,че съдът е приложил по-висока строгост от поисканата от държавното обвинение /до ½-ра от наказанието/,като така е нарушен принципа за състезателност и баланс и безмотивно съдът е надхвърлил предложеното от прокуратурата.В тази насока се твърдят и процесуални нарушения,допуснати от първия съд при непълна,противоречива и липсваща правна преценка.

На тази основа се прави искане за отмяна на постановения съдебен акт в атакуваната му част или изменяне,като се приложи нормата на чл.24 НК в минимален размер /от 1 до 3 месеца/.

Пред въззивният съд защитата на осъдения К. И. поддържа подадената жалба по основанията,изложени в нея.Поддържа доводите си,като акцентира,че съдът не се е съобразил с данните за личността на осъдения,приложил е нормата на чл.24 НК „механично“,нарушил е нормата на чл.36 НК и целите на наказание не могат да се постигнат по разписания от проверявания съд начин.

Намира,че поведението на осъдения не е резултат на „…патология и престъпна упоритост…“,а на социална дезадаптация,на загуба на базови социални и трудови навици.

2

Поддържа оплакването за липса на индивидуална преценка от страна на съда „…за целите на чл.24 НК“,като съдът не е посочил защо увеличава определеното общо наказание на осъденото лице с 1 година,като така се постига“…недопустимо двойно отчитане на едно и също минало поведение“.

Претендира основно искане за отмяна на атакувания съдебен акт в частта,в която първият съд е приложил нормата на чл.24 НК и е увеличил наказанието на осъдения с една година “лишаване от свобода“.

Алтернативно претендира при приложение на чл.24 НК,то да е „…в минимален размер“.

Осъденият К. И. поддържа доводите и исканията на защитата си пред въззивния съд,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Представителят на АП-София оспорва обосноваността на подадената частна жалба.Сочи,че първият съд е обсъдил всички обстоятелства,които обуславят прилагане на чл.25 НК,а след това законосъобразно и аргументирано е увеличил наказанието на осъдения И. с една година „лишаване от свобода“.Сочи,че са отчетени както броя на деянията,за които се прилага нормата на чл.25 НК,така и обстоятелствата,свързани с приложение на чл.24 НК.

Претендира атакувания съдебен акт да се потвърди.

Съдът,като прецени доводите на защитата и представителя на държавното обвинение,като провери атакувания съдебен акт и стори собствен анализ на установените факти и обстоятелства намира,че частната жалба е процесуално допустима,но е неоснователна по същество.

Съображенията са следни:

Правилно в производството по чл.306 ал.1,т.1 НПК първият съд е установил фактите,касателно подлежащите на „групиране“ наказания по цитираните по делото съдебни актове.Видно е,че жалбоподателя е осъждан многократно,вж.справка за съдимост,л.л.74-101 от делото,като по отношение на него са били провеждани съдебни производства по този ред на процесуалния закон,а след последно произнасяне по реда на чл.306 НПК са налични три отделни осъждания,предмет на стореното искане от държавното обвинение за прилагане нормата на чл.25 НК.

Установено е,вж.п.п.18-20 от справка за съдимост,л.л.74-101,че:

-с Определение от 08.04.2026 година,постановено по нохд №2294/2026 година по описа на СГС,за извършено деяние на 05.10.2024 година е одобрено Споразумение,по силата на което на И. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието.

-с Определение от 11.05.2026 година,постановено по нохд №4712/2026 година на РССофия,за извършено деяние на 04.10.2025 година е одобрено Споразумение по силата на което на И. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при 3 първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието,а

- с Определение от 28.05.2026 година,постановено по нохд №2672/2026 година по описа на СГС,за извършено деяние на 12.10.2024 година е одобрено Споразумение,по силата на което на И. е определено наказание „Глоба“ в размер на 400 евро и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието.

Съобразявайки установените факти и обстоятелства /справка съдимост,приложени съдебни актове,формуляр от досие/ е прието правилно,че са налице предпоставките на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК по отношение на наложените на И. наказания по отделните наказателни производства,като няма спор,че деянията,за които на осъдения И. са наложени посочените по-горе наказания са извършени по начин и време,съобразно останалите съдебни актове,описани в справката за съдимост, позволяващ и задължаващ съда да приложи нормата на чл.25 НК.Първият съд коректно е посочил в мотивите си ,че наложените наказания на осъдения И. по нохд №2294/2026 година на СГС,по нохд №4712/2026 година на РС-София и по нохд №2672/2026 година на СГС са в хипотеза по отношение на тях да се приложи нормата на чл.25 НК,доколкото досега не е прилагана за тях,като се е съобразил с разписаното в ТР№3/2009 година на ОСНК.Не може да има спор,че правилата за определяне на общото наказание при съвкупност от престъпления са отражение на особената същност на самата съвкупност,т.е.едно лице е извършило отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.В конкретния случай престъпленията,извършени от осъдения И. по п.п.18-20 от справката за съдимост,са разгледани в отделни процеси и за тях са постановени отделни осъждания,като общото наказание за тях се налага с определение по настоящия процесуален ред.Няма спор и за това,че отделните осъждания,предмет на групиране,са за престъпления,извършени до момента на влизане в сила на присъда за което и да е от тях.Целта на правната уредба на този институт е да се определи общото за изтърпяване наказание като се обхване цялостната престъпна дейност на едно осъдено лице.

Видно е,че определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е това,определено на осъдения по нохд№4712/2026 година на РС-София-„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години. Поради това първият съд законосъобразно е определил на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК на осъдения Кр.И.,с установена самоличност едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години между наказанията,опредени му по нохд №2294/2026 година на СГС,по нохд №4712/2026 година на РС-София и по нохд №2672/2026 година на СГС.

По същество спор между страните в тази насока не е налице.

Насетне първият съд подробно е изложил съображенията си за прилагане нормата на чл.24 НК.

Неоснователно е оплакването на защитата на подс.И.,че първият съд не е приложил правилно материалния закон и незаконосъобразно,без оценка на всички обстоятелства по делото в дълбочина и съвкупност,е приложил нормата на чл.24 НК,увеличавайки 4 определеното общо наказание „лишаване от свобода“ с една година.

Настоящият съд намира за неоснователно оплакванията на защитата на осъденото лице,че първият съд „самоцелно“ е определил наказание „лишаване от свобода“ от ТРИ години,нарушил е Закона,относно целите на чл.36 НК,като е приложил разпоредбата на чл.24 НК „механично“,без съобразяване с личността на осъдения и на факта,че действията му не са „патология на престъпна упоритост“ и желание да води престъпен начин на живот,а са в резултат на „социална патология и дезадаптация“.

Настоящият съд не споделя основателност на оплакването на защитата,че при постановяване на атакувания съдебен акт липсва „индивидуална преценка за целите на чл.24 НК“,а с прилагане на чл.24 НК съдът е „обезмислил“ споразуменията,сключени от осъдения с държавното обвинение и по недопустим начин е постигнал „двойно отчитане на едно и също минало поведение“.

Тези оплаквания на защитата сочат на неточна критика на доводите на първия съд,изложени в мотивите към атакувания съдебен акт,л.112,гърба,последен абзац-л.113 от делото.

Първият съд правилно е намерил,че целите на генералната и специална превенция не биха били изпълнени в своята цялост без приложение на чл.24 НК в настоящия случай.Безспорно е,че съдът може да приложи чл.24 НК само ако направи констатация,че и с най-тежкото наложено наказание за отделните престъпления,извършени от подсъдим /осъден/,не могат да се осъществяват целите на наказание,посочени в чл.36 НК/Р№102 от 19.03.1990 година по н.д.№ 70/1990 г.ВС/.

В отговор на възражението за „самоцелност“ при прилагане нормата на чл.24 НК в конкретния случай следва да се подчертае,че наказанието,включително това,определено по реда на чл.24 НК, няма за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешко достойнство,нито е само възмездие за извършеното престъпление,а има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения,да се приучи към спазване на законите и му се въздействува предупредително-възпиращо и поправително-възпитателно,като му се отнеме възможността да върши други престъпления.