Решение № 434 от 26.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110206851 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Н. М. Ж. ЕГН: ********** от град **** против Заповед за задържане на лице рег.№ 226зз-1456/11.05.2022 г., издадена от полицейски орган във 02 РУ - СДВР.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията са за това, че липсват материалноправни предпоставки, обуславящи задържането, както и, че същото не е съобразено с целта на закона.Жалбоподателката твърди, че не е извършила престъпление, поради което да бъде задържана. В о.с.з. жалбоподателката чрез процесуалния си представител-адв.Р. поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът – полицейски орган при 0., чрез процесуалния си представител-юрисконсулт

Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед рег.№ 226зз-1456/11.05.2022 г., издадена от полицейски орган във 02 РУ - СДВР, на Н. М. Ж. е наложена принудителна 1 административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 02 РУ при СДВР на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че е във връзка с чл.354А от НК.

В нея е отразено, че Ж. е задържана на 11.05.2022г. в 15:45 часа и е освободена на 12.05.2022г.в 14:40 часа.

Последната е подписала декларация, в която е посочила, че няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар, не желае адвокатска защита по неин избор, не желае член от семейството й да бъде уведомен за задържането, уведомена е за правото на свиждане и не желае специална храна.

Видно от протокол за личен обиск на лице, на Н. М. Ж., на 11.05.2022г. е извършен личен обиск в присъствието на свидетел. На 12.05.2022г., при освобождаването на лицето, всички вещи, описани в протокола за обиск са върнати на Ж..

От докладна записка до Началника на 02 РУ – СДВР, от 12.05.2022г.относно задържането на лице, се установява, че на

11.05.2022г.полицейските служители С. М. и Д.С., при обход на маршрута, на Централна Автогара – София, забелязали лице от женски пол със съмнително поведение и в багажа на същото намерили пликче, с растителна маса.

Полицейските служители установили, че лицето е Н. М. Ж., което било задържано и отведено във 02 РУ СДВР. Видно от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.05.2022г.на СРП по БП № 725/2022г.по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр.12594/2022г.по описа на СРП наказателното производство за престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК е пркратено, като е соъбразено, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и е налице малозначителност.

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на указание в административния акт пред кой районен съд може да се подаде жалба и предвид липсата на данни за датата на връчване на заповедта, Съдът приема, че жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл.140, ал.1 АПК двумесечен срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването. Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- С. И. М. е полицай във 02 РУ - СДВР. При издаването й полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал. Заповедта обаче противоречи на материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й и не съответства на целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

2

В оспорената заповед следва правната норма да е посочена конкретно, както и фактите, въз основа на които е направен извод за приложимост на разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, позволяваща задържането на лица от органите на МВР. Съгласно посочената в заповедта норма на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Съдът намира, че по делото не се откриват доказателства, които еднозначно да сочат, че задържането на лицето Н. Ж. е обосновано от изпълнение на хипотезата, описана в чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. В тази връзка е необходимо наличие на конкретни данни, които да са отразени в мотивите на административния акт и да обосновават приложението на конкретната хипотеза от предвидените в правната норма, а такива данни липсват. Описани като „във връзка с чл.354А от НК”, мотивите не дават задоволителен отговор на въпроса има ли въобще и какви данни са били налице за извършено от страна на лицето престъпление, към момента на задържането му.

Съгласно чл.59, ал.1, т.4 АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. При тълкуване на посочената разпоредба се налага изводът, че задължително съдържание на всяка заповед за задържане на лице е посочването на правното и фактическо основание за издаването й. Такова основание липсва в заповедта.

Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност - по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в конкретния случай. Административният орган единствено е посочил чл.354А от НК, което не представлява мотивиране на акта, т.е. не е посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от време.

Изискването на процесуалния закон за мотивираност на административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето, адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото основание за издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може да провери нейната законосъобразност.

Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в голяма степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност на акта, предвид липсата на каквито и да е мотиви и описание на фактическа обстановка. При отсъствието на конкретни факти за констатираното от полицейския орган основание за задържане и непосочването на доказателства за извършеното престъпление, също така се затруднява провеждането на защитата на задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт. Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил 3 правонарушение и да е запознат с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане.

В случая заповедта не отговаря на изискванията по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР, тъй като съдържа бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено престъпление – „във връзка с чл.354А НК”. Тези мотиви не съдържат данни за участие на Ж. в извършването на каквото и да било престъпление, което да е наложило задържането й за срок от 24 часа. При липсата на конкретни фактически основания, следва изводът, че не се установяват материалноправните предпоставки по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и наложената принудителна административна мярка не съответства на предвидените от закона цели - предотвратяване извършването на престъпление или укриване на дееца.

Административният орган е нарушил принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.

С оглед гореизложеното Съдът счита, че в настоящото производство не бяха представени каквито и да е доказателства за съществуването на фактическото основание за задържане на жалбоподателката, както и за изпълнението на законовите предпоставки за задържане на лице по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР и оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, които видно от представените писмени доказателства са съответно 600 лева и 10 лева.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.143, ал.1 АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. М. Ж. ЕГН: ********** от град **** Заповед за задържане на лице рег.№ 226зз-1456/11.05.2022 г., издадена от полицейски орган в 02 РУ - СДВР, с която Н. М. Ж., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е била задържана за срок от 24 часа във 02 РУ на СДВР.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Н. М. Ж. ЕГН: ********** от град София, ул.”Кричим” № 9 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600/шестстотин/ лева и за държавна такса в размер на 10 /десет/лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред 4

Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5