Решение № 19 от 04.04.2025, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Трявна, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20244240100213 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД против Н. М. И..

В исковата молба се твърди, че се предявява във връзка със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№149/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна. Твърди се, че на 16.05.2019 г. е сключен по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит №314486 между „СИТИ КЕШ“ООД /като кредитодател/ и ответницата /като длъжник/.

По силата на него длъжникът получил сумата от 800,00 лева, която се задължил да върне на 12 броя вноски, всяка в размер по 174,00 лв., в срок до 17.05.2020 г. В срока на договора длъжникът не изпълнил задълженията си. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г.

„СИТИ КЕШ“ООД прехвърлило вземанията си по договора на ищеца по делото, за което длъжникът бил уведомен по настоящ адрес, както и със СМС на посочен от него телефонен номер.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, както следва: сумата от 800,00 лв. – главница; сумата от 192,73 лв. – възнаградителна лихва за периода 16.05.2019 г. – 17.05.2020 г.; лихва за забава 1 върху главница от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземанията. Претендира се присъждане на направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски.

На ответника са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47 ал.6 ГПК е назначен особен представител – адв. К. Ф., на когото са връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от назначения особен представител на ответника – адв. К. Ф.. В него предявеният иск е счетен за неоснователен, поради следното: 1. Липса на пълна идентичност между вземането по заповедното производство и предявеното пред съда в исковото производство; 2. Липса на доказателства за реално предоставяне на договорената сума; 3. Липса на валидно сключен договор за паричен заем поради липса на достатъчно доказателства дали са спазени изискванията на чл. 10 от ЗПФУР да бъде предоставена информацията по чл.8 и чл.9 от закона на хартиен или друг траен носител; 4. Уговореният фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% надвишава допустимия по закона размер, тъй като за 2019 г. основният лихвен процент на БНБ е 0%, а законната лихва в размер на 10%;

5. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 ЗЗД относно претендираните договорна лихва и лихва за забава върху главницата.

Претендира се в писмения отговор отхвърляне на предявения иск или алтернативно неуважаването му в пълен размер.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на пълномощника си юрисконсулт Б. Т., поддържа предявения иск. Особеният представител на ответника – адв. К. Ф., поддържа направените в писмения отговор оспорвания на предявения иск.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вх.№840/12.06.2024 г. е издадена заповед №58/12.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.

№149/2024 г. по описа на Районен съд - Трявна, с която е разпоредено ответникът (като длъжник) да заплати на ищеца (като кредитор) следните суми: СУМАТА от 800,00 лв. (осемстотин лева и 00 ст.) - главница по договор 2 за паричен заем Кредирект №314486/16.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 12.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 192,73 лв. (сто деветдесет и два лева и 73 ст.) - договорна лихва по договор за паричен заем Кредирект №314486/16.05.2019 г. за периода 16.05.2019 г. 17.05.2020 г.; СУМАТА от 19,86 лв. (деветнадесет лева и 86 ст.) - разноски по делото съобразно уважената част от заявлението; СУМАТА от 50,00 лв. (петдесет лева и 00 ст.) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ. Вземанията по заповедта произтичат от Договор за паричен заем Кредирект №314486/16.05.2019 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ООД и длъжника Общи условия към него (Общи условия на „СИТИ КЕШ“ООД за заеми „КРЕДИРЕКТ“, в сила от 08.03.2019 г.).

Въз основа на представените по делото писмени доказателства се установява, че на 16.05.2019 г. между „СИТИ КЕШ“ООД (като кредитор) и Н.

М. И. (като кредитополучател) е сключен Договор за паричен заем Кредирект №314486 по реда на ЗЕДЕУУ, при следните уговорени параметри: размер на отпуснатия заем – 800,00 лв.; размер на погасителна вноска – 3 Х 26,70 лв. и 9 Х 104,37 лв.; вид вноска – месечна; годишен процент на разходите на заема – 47,69 %; брой вноски – 12; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %; дата на първо плащане – 17.06.2019 г.; дата на последно плащане – 18.05.2020 г.; обща сума за плащане – 1019,43 лв. В чл.5 от договора е посочено, че годишният процент на разходите на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница. В чл.6 от договора е уговорено, че в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума заемателят се задължава да предостави обезпечение при условията на чл.33 ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи на заемодателя неустойка в размер на 1068,57 лв., която се начислява автоматично от заемодателя и се заплаща разсрочено от заемателя, съгласно погасителния план по договора.

Самият погасителен план съдържа данни за падежа на всяка месечна погасителна вноска, както и размер на главница, лихва месечна погасителна вноска – с и без неустойка. В чл.33 от Общите условия към договора е 3 регламентирано уговарянето на следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителни доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасеси договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различно от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

На 13.01.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „СИТИ КЕШ“ООД (като цедент) и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД (като цесионер), по силата на който в полза на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД са прехвърлени парични вземания по просрочени и неплатени договори за кредит, сключени между цедента и физически лица като кредитополучателя, включително са прехвърлени и вземанията по договор за паричен заем Кредирект №314486 от 16.05.2019 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ООД и ответника Н. М. И.. С приложение №3 към договора за продажба и прехвърляне на вземания, „СИТИ КЕШ“ООД е упълномощило „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД с правото да уведомява длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно чл.99 ЗЗД.

С приложена по делото разписка за извършено плащане

№2000000180105730/16.05.2019 г. „СИТИ КЕШ“ООД е превело на ответника Н. М. И. сумата от 800,00 лв. по договора за паричен заем №314486.

Представено е по делото уведомление за цесия от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД до ответницата Н. М. И., с което последната е уведомена, 4 че по силата на договор за цесия от 13.01.2022 г. „СИТИ КЕШ“ООД е прехвърлило вземанията си по договор за кредит №314486 от 16.05.2019 г., ведно с начислени лихви, такси и разноски, на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД. Няма данни представеното уведомление да е получено от ответницата по делото.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявеният по делото иск е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД ГПК. Същият касае установяване съществуване на вземания по Договор за паричен заем Кредирект №314486 от 16.05.2019 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ООД и ответника и прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от „СИТИ КЕШ“ООД на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД от 13.01.2021 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по реда на ЗПФУР между „СИТИ КЕШ“ООД като заемодател, и ответникът като заемател, е сключен договор, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 800,00 лв. За този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като ответникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите на определения в приложение №1 начин. В §1 т.2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „Обща сума, дължима от потребителя“ и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В случая, в процесния договор за кредит е посочено, че сумата, която следва да бъде върната е в размер на 1019,43 лв., при фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 47,69 %. Липсва информация относно това как е формиран ГПР и какви са взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, което е в противоречие с изискванията на 5 чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Същевременно с това е видно, че в ГПР по договора не е включена предвидената в чл.6 от него сума за неустойка в размер на 1068,57 лв. за непредоставяне на обезпечение от заемателя, в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума. Съдът счита, че уговорената в чл.6 от договора за паричен заем и дължима при условията на чл.33 от Общите условия към него неустойка следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §1 т.2 от ДР на ЗПК. Видно е, че същата се начислява „автоматично от заемодателя“ и за нея заемополучателят се счита уведомен с подписването на договора. Размерът й (1068,57 лв.) надвишава значително предоставената в заем сума от 800,00 лв. В същото време тази неустойка се дължи за неизпълнение на задължение, което не води до реални вреди за кредитора и не цели да обезпечи изпълнението на конкретно вземане.

Изискванията, които поставя кредитора към потребителя досежно характера и вида на обезпечението са изначално трудно изпълними в уговорения срок, което навежда на извод, че кредиторът не е имал намерение да получи обезпечение, а допълнително възнаграждение от заемополучателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителната лихва. В случай че кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика при обезпечените кредити. С оглед на всичко това съдът счита, че уговорената сума за неустойка за непредоставяне на обезпечение в процесния договор за паричен заем не съответства на характеристиките на неустойката като правен институт, а попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъде включена в ГПР по договора. Невключването на неустойката в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и съгласно чл.22 ЗПК води до неговата недействителност.