Решение № 3381 от 27.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3381 гр. Пловдив, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330106191 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от ЗД „Евроинс“ АД против Община Пловдив, а като евентуален ответник - Агенция „Пътна инфраструктура“ се твърди, че на 19.10.2022г. на републикански път ***, км *** е настъпило ПТП, при което правомерно движещото се МПС с рег.№ *** попада в необозначено и необезопасено препятствие /дупка/ на пътното платно, за което бил съставен протокол за ПТП № ***/19.10.2022г., видно от който причина за настъпване на ПТП било бездействието на лицата, на които ответникът е възложил поддържането на пътя. Между дружеството и собственика на лекия автомобил имало сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ от дата 21.03.2022г., като във връзка с ПТП пред дружеството била подадена претенция от 20.10.2022г. за изплащане на застрахователно обезщетение.

Нанесените имуществени вреди били описани в протокол за оглед и оценка на щети от 20.10.2022г. и протокол за допълнителен оглед от 01.11.2022г. Било определено и изплатено обезщетение в размер на 246.87 лв., на дата 02.11.2022г., по сметка на застрахованото лице.

Посочено е, че пътят, на който е настъпило ПТП, е републикански по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за пътищата, като на основание чл.48, т.2, „В“ от ППЗП и по аргумент от чл.30, ал.5 ЗП, съответната община била длъжна да осъществява дейностите по управление и поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души. С плащане на застрахователното обезщетение, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ за застрахователя възникнало право да се суброгира в правата на своя застраховател срещу възложителя на възложената от него на 1 трето лице работа до размера на изплатеното обезщетение – 246.87 лв. и обичайните разноски за неговото определяне. Твърди се, че ответната Община е поканена да заплати посочената сума, но към момента това не е сторено.

В условията на евентуалност се иска ангажиране отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.3, ал.2 от Закона за пътищата. Поради това е направено искане за осъждане на Община Пловдив да заплати сумата от 246.87 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Пловдив е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Визираният път бил част от републиканската пътна мрежа, фигурирал в списъка на Министерски съвет като част от пътищата от втори клас, под номер **. Оспорва се механизмът на ПТП, наличието на причинна връзка с настъпилите щети. Не било отчетено поведението на водача на МПС при управление на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на произшествието от водача на лекия автомобил, който бил нарушил изискванията на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от евентуалния ответник Агенция „Пътна инфраструктура“, с който се оспорва твърдението ПТП да е настъпило на път ***, км ***, доколкото и словесното описание в протокола за ПТП било П.-Р., който път бил общински. В този смисъл Агенцията не била легитимирана да отговаря по искове за вреди, настъпили на общински пътища. Нямало данни по делото за състоянието на гумите, колко време били експлоатирани, степен на износеност, срок на експлоатация. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от Т. М. И. от 20.10.2022г., ведно с декларация от лицето.

Представен е Протокол за ПТП № *** от 19.10.2022г., съставен от Т. Д., ведно със снимков материал.

Представена е застрахователна полица по застраховка Каско на МПС № *** от 21.03.2022г. за МПС рег.№ ***, с период на валидност 22.03.2022г. – 21.03.2023г., ведно с Общи условия за застраховка „Каско на МПС“.

По делото са представени и документите по преписката по образуваната при застрахователя щета № *** от 20.10.2022г. – доклад по щета, опис-протокол, с отразена обща стойност на ремонта 246.87 лв. С преводно нареждане от 02.11.2022г. застрахователят е наредил сумата от 249.87 лв. по сметка на Т. М. И..

С регресна покана от 05.12.2022г., връчена на 07.12.2022г. Община Пловдив е поканена да заплати на застрахователното дружество сумата от 246.87 лв. – изплатено застрахователно 2 обезщетение.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Т. И., който разяснява, че е имал поражения по автомобила си ***-2012г. с рег.№ *** от дупка. Инцидентът станал извън града, точно преди влизане в града, свидетелят идвал от магистрала „Т.“ и влязъл през „Р.“ в П.. Виждал табелата за града. Повикал КАТ, като подал сигнал на тел.112. Нямало как да заобиколи дупката, движил се с около 50-60 км/час. Имал насрещно движещ се автомобил и дупката била в предна дясна част. Препятствието не било обезопасено или сигнализирано по някакъв начин. След като пристигнали служители съставили протокол и после свидетелят подал искане пред застрахователя за обезщетение. Резултатът му за алкохол бил отрицателен. Уврежданията на автомобила били джанта, гума, колата трябвало да мине стенд, за да се види как е окачването. Уврежданията били в предна дясна част.

Разпитан е и св.Д., съставил протокола за ПТП, който разясни, че бил нощна смяна и с колегата му били пратени на мястото на ПТП, където заварили въпросния автомобил. Това било извън П., посока Р.. Имало материални щети по МПС.

По делото е прието заключение на изготвената съдебна автотехническа експертиза, според което най-вероятният механизъм за настъпване на ПТП е следният – на 19.10.2022г. около 22.30 ч. по Общински път ****** л.а. „***“ с рег.№ ***, управляван от Т. М. И. попада в необозначено и необезопасено препятствие – негативна неравност – дупка на асфалтовата настилка на пътното платно, следствие на което са нанесени материални щети по МПС – предна дясна гума и предна дясна джанта в степен за подмяна и боядисване. Увредите по л.а. добре съответстват да са настъпили по описания в исковата молба механизъм на ПТП. Има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на автомобилните части. Общата стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с ПТП по пазарна стойност възлизат на 277.31 лв. Вещото лице е изготвило два варианта за място на настъпване на ПТП – според данните от разпита на св.Т. И. – според КК мястото на ПТП попада в Поземлен имот ***, ***, вид собственост Общинска публична, вид територия: територия на транспорта, а според данните от разпита на св.Д. – според КК мястото на ПТП от табела за начало на населеното място попада в Поземлен имот ***, ***, вид собственост Общинска публична, вид територия: територия на транспорта.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира за безспорно установено по делото наличието на застрахователно правоотношение по застрахователна полица по застраховка Каско на МПС № *** за л.а., рег.

№ ***, сключена на 21.03.2022г., валидна до 21.03.2023г., между увредения и ищцовото дружество – застраховател. Не е спорно по делото, установява се и от представеното преводно нареждане изплащането на застрахователно обезщетение във връзка с увредите по посочения автомобил.

В представения протокол за ПТП е отразено, че посоченият автомобил попада в необезопасена дупка на пътното платно посока гр.П., с остри ръбове, която не е 3 сигнализирана и понася материални щети. Механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца, посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства. От събраните по делото доказателства според съда се установяват по безспорен начин, както обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП, така и претендираните вреди, а така също и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Съдът възприема изцяло показанията на св.И., като обективно дадени, тъй като същият, управлявайки увреденото МПС, има преки и непосредствени впечатления от произшествието. Същият разясни, че инцидентът е станал извън града, точно преди влизане в града, като свидетелят идвал от магистрала „Т.“ и влязъл през „Р.“ в П.. Виждал табелата за града. Нямало как да заобиколи дупката, движил се с около 50-60 км/час. Имал насрещно движещ се автомобил и дупката била в предна дясна част. Препятствието не било обезопасено или сигнализирано по някакъв начин.

Уврежданията на автомобила били джанта, гума, колата трябвало да мине стенд, за да се види как е окачването. Уврежданията били в предна дясна част. След като пристигнали служители съставили протокол и после свидетелят подал искане пред застрахователя за обезщетение. По делото е представено и искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от 20.10.2022г., ведно с декларация, които съдържат преки данни относно причината за настъпилите увреждания на автомобила, а механизмът, посочен в тях, съответства на събраните гласни доказателства, както и на заключението по САТЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, поради което и следва да се приеме, че механизмът е установен и съвпада с посочения в исковата молба.

Основен спорен момент по делото е дали мястото на настъпване на ПТП е част от общинската или републиканската пътна мрежа. Съобразно събраните по делото гласни доказателства вещото лице е разработило два варианта на настъпване на ПТП, като и от двата варианта се налага извод, че ПТП е настъпило на общински, а не на републикански път.

Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че дупката на пътното платно не е била обозначена, поради което съдът приема, че ответната община не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа.

Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица 4 вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа.

Според заключението на изготвената САТЕ общата стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на МПС от увреди в причинно-следствена връзка с ПТП възлизат на 277.31 лв., която стойност надвишава претендираната с исковата молба сума, поради което съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за пълния предявен размер, като сумата е дължима, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С оглед уважаване на предявения иск срещу Община Пловдив, не са налице предпоставките за произнасяне по иска срещу евентуалния ответник.