Определение № 1451 от 27.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1451 гр. София, 27.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002102862 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 315161/12.12.2022 г., подадена от Б. П. С., чрез адвокат Н. И., срещу решение № 263359 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 1325/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение № 78989 от 29.04.2020 г. по гр. д.

№ 28350/2016 г. на Софийски районен съд, като вместо това въззивният съд е признал за установено по предявените от Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г., конституирани с определение от 13.11.2020 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 227 ГПК, в качеството на наследници по закон на починалия първоначален ищец И. И. П., срещу Б. П. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г. са собственици по приращение на общо 1/3 ид.ч. от недвижим имот, а именно: апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, [населено място], Столична община, област София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място].

[улица], ет. *, aп. *, разположен в жилищна сграда с магазин, надземен и подземни гаражи, изградена в „груб строеж“ в урегулиран поземлен имот, целият с площ от 509 кв.м, който имот съгласно действащия подробен устройствен план представлява урегулиран поземлен имот *-* от кв. 24 по плана на [населено място], със застроена площ на апартамента от 51.61 кв.м, състоящ се от: входно антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня, тоалетна, балкон, при граници: стълбище, улица, двор, апартамент № *, заедно с мазе № * в сутерена на сградата на кота -3.00 м, с площ от 9.31 кв.м, при граници: мазе № *, двор, калкан, мазе № *, коридор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ *-* от кв. 24 по плана за [населено място], и е 1 осъдил, на основание чл. 108 ЗС, Б. П. С. да предаде на Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г. владението върху гореописания недвижим имот.

Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба и уточнителна молба към нея от 09.02.2018 г. ищецът И. И. П. твърди, че на основание чл. 92 ЗС е съсобственик на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ описания по-горе апартамент № *, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Сочи, че въз основа на два договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в нот. акт № 106, том IV, нот. д. № 692 от 09.03.1931 г. и в нот. акт № 1291, том XI, нот. д. № 2030 от 20.06.1931 г., наследодателите му - Х. М. В.

(дядо) и И. П. А. (баща), са придобили собствеността върху празно дворно място, цялото с площ от 966 кв.м, представляващо парцел *-* от кв. 17 по регулационния план на [населено място]. С последващ договор за доброволна делба от 26.09.1959 г. наследниците на дядото на ищеца - Х. М. В., разпределили помежду си притежаваните от общия им наследодател имоти, като съгласно т. 5 от договора в изключителен дял на майката на ищеца - Й. Х. П., било поставено дворно място, парцел * в кв. 23 по плана на [населено място], с площ от 960 кв.м. Така посоченият имот бил отчужден за нуждите на Българската патриаршия „Св.

Синод“ и впоследствие със заповед № РД-43-86/08.03.1995 г. бил възстановен на наследниците на И. П. А. и Й. Х. П., а именно: Б. И. П., В. И. П. и ищеца И. И. П.. С договор за покупко-продажба от 31.07.1998 г., обективиран в нот. акт № 179, том ХLІ, нот. д. № 10213/1998 г. на нотариус И. Н., наследниците Б. И. П., В. И. П. и И. И. П. прехвърлили на Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. собствеността върху дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо парцел * за имот с пл. № * от кв. 24 по плана за [населено място], и дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо парцел * от имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], срещу насрещно задължение на купувачите да изградят за всеки от продавачите по един апартамент в готов вид, с площ от 109 кв.м, съгласно одобрен архитектурен проект. Поради неизпълнение на поетото от купувачите задължение, продавачите инициирали гр. д. № 1522/2005 г. по описа на Софийски градски съд, което приключило с постановяване на решение № 97 от 13.01.2009 г., с което, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, бил развален договорът за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 179, том ХLІ, н. д. № 10213/1998 г. на нотариус И. Н., в частта относно прехвърлянето на дворното място, находящо се в [населено място], цялото с площ от 509 кв.м, съставляващо парцел * за имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], и на основание чл. 108 ЗС купувачите Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. били осъдени да предадат собствеността и владението на гореописания имот на Б. И. П., В. И. П. и И. И. П., респ. на законните наследници на тези от тях, които са починали. Ищецът твърди, че в хода на производството по гр. д. № 1522/2005 г. по описа на СГС Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. са извършвали строителни дейности в гореописаното дворно място, съставляващо парцел * за имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], и с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.06.2011 г., обективиран в нот. акт № 136, том II, рег. № 6232, нот. д. № 279/2011 г., последните са прехвърлили на ответницата Б. П. С. собствеността върху 2 апартамент № 4, находящ се в изградена в съсобственото на ищеца дворно място сграда.

Счита, че доколкото с влязлото в сила решение по гр. д. № 1522/2005 г. по описа на СГС е бил развален договорът за покупко-продажба, въз основа на който праводателите на ответницата са се легитимирали като собственици на имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], построеното върху този имот, вкл. апартамент № *, представлява собственост на съсобствениците на дворното място по силата на приращението, вкл. на ищеца. Предвид така изложеното, И. П. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че е собственик на 1/3 ид.ч. от апартамент № * (подробно индивидуализиран по-горе), и да осъди ответницата да му предаде владението върху целия недвижим имот. Поддържа, че считано от 10.06.2011 г., ответницата владее спорния имот без правно основание, поради което дължи заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на съсобствения му имот за периода от 10.06.2011 г. до датата на депозиране на исковата молба - 30.05.2016 г., в размер на сумата от 6000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба Б. П. С. е оспорила исковете като неоснователни. Твърди, че гр. д. № 1522/2005 г. на СГС е имало за предмет иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на дворно място с площ от 509 кв.м, но в хода на същото не е разглеждан спор относно постройките в дворното място. Сочи, че на 11.01.2008 г. е било издадено разрешение за строеж на праводателите й Ц. И. Ц. и Т. Н. И. за изграждане на жилищна сграда с магазини, надземни и подземни гаражи, която съгласно удостоверение за степен на завършеност, издадено от СО - район „Б.“, е била завършена до „груб строеж“ на 03.05.2011 г. На 25.06.2012 г. СО, Дирекция „Общински строителен контрол“ издала удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа в УПИ * от кв. 24 по плана на [населено място], като във всички издадени книжа именно ответницата била посочена за собственик на апартамент № *.

Съдът е съобразил, че като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че Б. П. С. владее апартамент № *.

Софийски градски съд е приел за установено следното от фактическа страна:

Съгласно нот. акт № 106, том IV, дело № 692/1931 г. от 09.03.1931 г. на нотариус при Софийски окръжен съд и записка за неговото вписване, Б. С. С. е продал на Х. М. В. собственото си празно място в [населено място], С., съставляващо половината идеална част от общо пространство с площ от 996 кв.м, което място образува парцел *-* от кв. 17 по регулационния план на [населено място], срещу заплащане на цена в размер на 30 000 лв.

Съгласно нот. акт № 129, том *, дело № 2030/1931 г. от 20.06.1931 г. на нотариус при Софийски окръжен съд, ведно със записка за неговото вписване, М. Т. Г., лично и в качеството на баща на непълнолетните С., В., З. и Ж. М. Т., е продал на И. П. А. собственото си празно място в [населено място], С., съставляващо половината идеална част от общо пространство с площ от 996 кв.м, което място образува парцел *-* от кв. 17 на регулационния план на [населено място], срещу заплащане на цена в размер на 37 350 лв. И.

П. А. е починал на 04.03.1947 г., като е оставил за свои наследници: Б. И. П. - син, И. И. П. – син, В. И. П. - дъщеря, и Й. Х. П. - съпруга. Х. М. В. е починал на 28.12.1953 г., като е 3 оставил за свои наследници: Й. Х. П. – дъщеря, Х. Х. М. - син, Н. Х. С. – дъщеря, О. Х. Г. – дъщеря, М. Х. М. – син, и Е. Х. В. - съпруга. С договор за доброволна делба от 26.09.1959 г. наследниците на Х. М. В. са постигнали съгласие помежду си за разпределение на притежаваните от наследодателя им имоти. Съгласно т. 5 от договора Й. Х. П. получава в свой дял дворно място, парцел *-* в кв. 23 по плана на [населено място], София, с площ от 960 кв.м съгласно скица, и 860 кв.м съгласно удостоверение на Община с. Банкя, София.

Подписите на съделителите са нотариално заверени. Й. Х. П. е починала на 06.01.1984 г., като е оставила за свои наследници: Б. И. П. - син, И. И. П. – син, и В. И. М. - дъщеря. Със заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-86/08.03.1995 г. е отменено отчуждаването на имот пл. № *, кв. 24, находящ се в [населено място], [улица] собственост на Б. И. П., И. И. П. и В. И. П.. Съгласно приложената заповед, описаният имот е бил отчужден с решение на ИК на СНС № 23/28.11.1986 г. за нуждите на Българската патриаршия „Св. Синод”, но мероприятието, за което е бил отчужден, не е реализирано. По делото е представена искова молба, вписана в Служба по вписванията през 2005 г., том ІІI, № 165, с която е сезиран Софийски градски съд с искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС за разваляне на договор за покупко-продажба на парцел * и парцел * за имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], обективиран в нот. акт № 179/1998 г. на нотариус И. Н., и за осъждане на ответниците да предадат владението върху горепосочените имоти. С решение № 97/13.01.2009 г. по гр. д. № 1522/2005 г. по описа на Софийски градски съд предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е частично уважен, като съдът, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развалил договора за покупко-продажба от 31.07.1998 г., обективиран в нот. акт № 179, том XLI, нот. д. № 10213/1998 г., в частта относно прехвърлянето на дворното място, находящо се в [населено място], цялото с площ от 509 кв.м, съставляващо парцел * за имот № * от кв. 24 по плана на [населено място], с неуредени сметки по регулация за 19 кв.м, като е отменил, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), нот. акт № 179, том XLI, нот. д. № 10213/1998 г. по отношение на описания имот, и на основание чл. 108 ЗС е осъдил Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. да предадат собствеността и владението на дворното място, находящо се в [населено място], цялото с площ от 509 кв.м, съставляващо парцел * за имот № * от кв. 24 по плана на [населено място], с неуредени сметки по регулация за 19 кв.м, на ищците И. И. П. и наследниците на Б. И. П. и В. И. П.. С решението са отхвърлени исковете за разваляне на договора и за предаване на владението по отношение на другия имот - по б. „А” от нотариалния акт - дворно място, находящо се в [населено място], с площ от 487 кв.м, съставляващо парцел *, за имот пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място]. Съгласно мотивите на цитираното решение, с процесния договор за покупко-продажба от 31.07.1998 г., обективиран в нотариален акт № 179, том XLI, нот. д.