Решение № 447 от 17.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100500348 по описа за 2026 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищеца И. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. "Ц" № **, ет.*, подадена чрез пълномощника му адвокат Сава КаровАК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас ул. „Пиротска“ № 26, против решение № 73 от 12.01.2026 г. постановено по гр. д. № 5521/2024г. на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен иска му за осъждане на ответника К. Г. К., ЕГН:********** с адрес:гр. Б., ж.к. "И." бл.***,ет.*, ап.** да му заплати сумата от 1250 лева, платена от ищеца за извършен ремонт на семеен автомобил „Рено Клио“ с ДК№ А5186НР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -13.08.2024г. до окончателното й плащане.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че е неправилно. Възразява се против извода на решаващия съд, че исковата претенция е останала недоказана, доколкото се твърди, че основателността й е установена със събраните по делото гласни доказателства. Сочат се извършени процесуалния нарушения от съда, в т.ч. и изискване на преписка от РП-Бургас с различен номер от посочения от ищеца. По подробно изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е направено доказателствено искане за изискване на относимата по делото преписка с вх.№ 4486/2024г. на РП-Бургас и препратената на НАП преписка от КЗК предвид на установените по тях данни, което е уважено и събрано от настоящата инстанция. В съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба, като излага съображения по същество. Представя 1 писмени бележки.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият- ответник К. Г. К. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, въззиваемият не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, в което заявява, че поддържа писмения си отговор, моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на И. Б. С. за осъждане на ответника К. Г. К. да му заплати сумата от 1250 лева, платена от ищеца за извършен ремонт на семеен автомобил „Рено Клио“ с ДК№ А5186НР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 13.08.2024г. до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че в края м. декември 2023г. е установил проблем със съединителя на автомобила „Рено Клио“, придобит от него по време на брака му със съпругата му Анита С., който закупили в началото на същата година и сочи, че това го озадачило, тъй като тогава автомобилът преминал през технически преглед.

Заявява, че по препоръка на негова колежка Венелина потърсил нейния съпругответника К. К., който според нея бил експерт по окачвания, трансмисии, ходова част и двигатели на автомобили. Ищецът сочи, че още през същият месец посетил сервиза на К. К., намиращ се на ул. „Одрин“ № 19 в гр. Бургас, където след направения оглед на автомобила последният заявил, че проблемът със съединителя е спешен, след което най – настоятелно го посъветвал да остави да автомобила си , за да го вдигне с подемника и да анализира проблема. В исковата молба ищецът излага още, че няколко дни по – късно получил позвъняване по телефона от ответника с настояване да отиде при него в сервиза спешно и след като отишъл на място видял, колата му била с разглобен двигателен отсек, като ответникът му зявил, че притискателния диск бил за смяна поради амортизация, като казал, че тази част ще струва около 1000 лева.

Ищецът сочи, че с ответника се уговорили устно да му заплати сумата от 500 лева за съединител с марка „LUK“ за автомобил с марка и модел „Рено Клио“ – 1200 куб. см., произведен през 2008 година, но след като ответникът добавил, че притискателния диск бил за смяна, последният настоявал да се плати сумата от 700 лева, която ищецът заявява, че му е заплатил. В исковата молба се излага, че впоследствие ответникът го „изнудвал“, като поискал още 1000 лв., като му казал, че това е за неговия автомобил плюс 200 лева за труд. Ищецът заявява, че общата сума, която заплати на ответника е 2 500 лева, от която първоначално платената сума от 1 250 лева, а след това при вземането на автомобила от ремонт след 25.01.2024 г. бил принуден да му за плати още 1 250 лв, за които суми ответникът отказал да издаде писмен документ, като обещал издаване на фактури, които ищецът сочи, че така и не получил. В исковата молба заявява също, че когато отишъл да си вземе колата от сервиза още същият ден забелязал, че има теч от масло под колата и автомобилната рейка започнала да скърца при маневриране, като след като съобщил за това по телефона на ищеца, същият му отвърнал, че било нормално от конденз, като го посъветвал да наблюдава автомобила дали това ще продължи. Ищецът сочи, че в края на месец на февруари 2024 г. отишъл в друг сервиз и установил, че притескателния диск не е сменян, като след това ищецът заявява, че отишъл със съпругата си при ответника и си поискали парите, но последният ги изгонил и започнал да ги заплашва, казал им да се махат, че нямат 2 повече работа тук, псувал ги и ги обиждал. На следващо място в исковата се излага, че ищецът закарал автомобила си за повторен оглед в друг сервиз и там се оказало, че така сменения от ответника съединител за автомобил „Рено Клио“ по принцип е комплект Съединител с лагер и помпа и струва 405 лева за марката „LUK“ и 335 лева за марката „VALEO“, а маховикът е обикновен, а не демпферен и струва около 500-600 лв., но се налага подмяна, само ако е налице сериозно и дълбоко надраскване, каквото в неговия случай не било налице. Заявява, че ако действително ответникът е закупувал някакви части би следвало или да представи касовите бележки за тях или да посочи точно от кой магазин за да бъде установено категорично купувал ли е някакви части, кога, какви и на каква стойност е направено това. Поради изложеното ищецът е предявил иска за осъждане на ответника да му възстанови сумата от 1250 лв., представляваща половината от платеното за извършения некачествен ремонт, възлизащ на стойност 2500 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Районният съд е квалифицирал предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. с чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по исковата молба.

С обжалваното решение, предявеният иск е отхвърлен като недоказан по основание и размер.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на първоинстанционното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост насъщото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По същество, като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Oт ангажираните в първата инстанция свидетелски показания чрез разпит на св.

С.- съпруга на ищеца и св. Димов- приятел на ищеца се установява, че семейнияt автомобил на ищеца имал проблем със скоростната кутия, поради което се наложило същият да бъде закаран на ремонт при ответника К., който бил препоръчан на ищеца от негова позната като майстор в тази област. От показанията става ясно, че колата е останала при ответника за да я прегледа, като същият е поискал от ищеца общо сума към 2500 лв. за ремонта й- смяна на съединител, като първоначално поискал една сума, после друга, а накрая- трета за смяна и на нещо друго. Св. Петкова сочи, че е присъствала на предаване на сумите от ищеца на ответника, които били дадени на три части, а св. Димов заявява, че е присъствал само на предаване на сумата от 1250 лв. през януари 2024г., като заявява, че знае, че проблемът бил в скоростната кутия. И двамата свидетели споделят, че тъй като проблемът с колата не бил отстранен се наложило посещаване от ищеца на други сервизи, където било установено, че „това, което трябвало да бъде сменено“ по скоростната кутия не е било сменено и отремонтирано, като въпреки исканията на ищеца ответникът отказал да върне дадените му от ищеца суми, нито е върнал старата част, нито опакова за новата част, която е сменил.

По делото е представена образувана по случая прокурорска преписка с вх.№ 4486/2024г. по описа на РС-Бургас, в която се съдържа дадено от ответника пред разследващите органи писмено сведение. В същото той заявява, че в края на 2023г. с него се е свързал ищеца И. С., който докарал автомобила си за смяна на съединителя, 3 като сочи, че след като е свалил скоростната кутия му е съобщил, че трябвало да се смени притискателния диск, феродов диск, лагер и маховик, а ищецът се съгласил и му заплатил 1300 лв. на два пъти- 800 лв.- получена във фризьорския салон, в който ищецът работи и 500 лв., дадени му в края на 2023г. В обясненията си ответникът е посочил, че ищецът отказал да получи старите си части, като счита, че за да бъде повреден така съединителя означава, че се касае за негова неправилна експлоатация, заявявайки, че е извършил качествено ремонта на автомобила, а за причина отново съединителя да не работа сочи, че е вследствие отново неправилната му експлоатация.

Отрекъл е да се е държал арогантно с ищеца, като признава само, че му е казал да напусне сервиза. От данните в преписката се установява, че сумата от 700 лв. била дадена на ищеца за смяна на съединителя с нов, а сумата от 550 лв. за притискателния диск, както и, че била поискана сума от 200 лв. за работата, още 1000 лв. за друга неуточнена работа по ремонта, като така платената на ответника сума възлизала общо на 2450 лв.

В случая, ищецът твърди лошо и некачествено изпълнение, както и частично неизпълнение на възложената на ответника работа по извършване на ремонт на автомобила му включващ и смяна на части, поради което претендира връщане на част от платеното възнаграждение на ответника в размер на 1250лв., по съображения, че въпреки извършения и заплатен ремонт неизправностите на автомобила му не били отстранени, както и, че не са били сменени посочените от ответника части.

От гореизложената фактическа обстановка, изградена от показанията на свидетелите на ищеца, които съдът кредитира като еднозначни и безпротиворечиви и извънсъдебните признания на ответника, дадени в писмените му сведения пред разследващите органи се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, изразяващо се в сключен помежду им неформален договор за изработка, по силата на който ищецът e възложил, а ответникът е приел на свой риск да извърши ремонт на скоростната кутия автомобила на ищеца, чрез подмяна на притискателния диск, феродов диск, лагер и маховик срещу уговорена и платена му от ищеца цена в размер на общо от около 2500 лв., от която ответникът признава, че е получил само две вноски, възлизащо в общ размер на сумата от 1300 лв.

Съгласно чл. 265, ал. 1, предложение от ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска съответно намаление на възнаграждението. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по ремонта и подмяна на необходимите за извършването му части на автомобила от скоростната кутия. Въпреки доказателствената тежест, която носи обаче ответната страна не ангажира каквито и да е доказателства за точно и качествено извършване на поетия ремонт, нито доказа, че частите, за чиято смяна е получила заплащане от ищеца – 700 лв. за скоростна кутия и 550 лв. за притискателен диск, действително са подменени с нови. Напротив, ангажираните в тази връзка свидетелски показания еднозначно и безпротиворечиво свидетелстват, че и след ремонта автомобила на ищеца е продължил да има същия технически проблем, за който ответникът въпреки,че е бил уведомен не го е отстранил, както и, че след преглед в друг автосервиз било установено, че сочените от ответника части, за които е получил плащане от ищеца не са били действително подменени с нови такива. По тези съображения настоящата инстанция намира, че ищецът има твърдяното в исковата молба основание по чл. 265, ал.1, предл.

Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04de5dd4-4a51-4933-8370-482b5ebe734a