Решение № 728 от 25.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Г.

Слави Г. Славов при участието на секретаря Таня Т. Митова като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100601251 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 27.09.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 12033/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 130-ти състав, подсъдимата К. Т. Р. е призната за невиновна в това на 24.02.2022 г. в писмен отговор на искова молба на Д.

Д. Р. с вх. № 357113 по чл. 131 от ГПК по гр. д. № 60758/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав да е разгласила позорни обстоятелства и да е приписала извършени от Д. Д. Р. престъпления, както следва: на стр. 12: „Първият по-жесток акт на насилие на територията на Канада беше малко след пристигането ни, когато бях съборена на земята, влачена за косата и многократно ритана в корема в присъствието на Т., тогава на 1.8 г., който беше вцепенен от ужас и пищеше“; на стр. 13 „Впоследствие насилието се обърна и към него. Първият инцидент беше, когато Т. беше на 3 години. Ищецът му нанесе силен удар в областта на лицето, довел до появата на наситен хематом около окото. През годините както аз, така и детето бяхме периодично малтретирани физически по особено жесток начин.

Поведението му беше непредвидимо, като често, с оглед да избегне гнева на баща си, Т. ме издърпваше в стаята му, където се затваряхме и затискахме вратата с мебели.

В повечето моменти, когато ищецът агресираше към Т., успявах да го предпазя, като заставах помежду им и поемах всичко върху себе си, но в множество случаи детето със страх споделяше, че в мое отсъствие е ставал обект на физическо насилие от баща си, в т.ч. удари и ритници в областта на главата и тялото, което той отричаше и обвиняваше детето в лъжа. От ранна възраст Т. живееше в непрекъснат страх и напрежение, в очакване на поредния акт на насилие, стремеше се към пълно послушание... Успоредно Т. беше свидетел на непрекъснат тормоз над мене“, „При пореден акт на насилие потърсих убежище в дома на приятел, което събуди подозрения в ищеца и насилието достигна своя климакс. В продължение на 1 няколко дни аз и децата бяхме жестоко малтретирани, беше ни иззел всички лични документи, парични средства, ключове за личния ми автомобил и електронни устройства“; на стр. 14: „Бях следена, социално изолирана и сексуално малтретирана, в т.ч. две изнасилвания, едното от които в присъствието на Д.“; на стр. 16:

„Насилието над Т. започна от 3-годишната му възраст и включваше удари с отворена длан, юмрук и крак в областта на главата и тялото, системни викове, заплахи и накърняващи достойнството му обиди, довели до множество психосоматични проблеми в развитието му. По отношение на Д., при пореден акт на физическо насилие над мен, тогава едва 2-годишна, я ритна в главата вследствие на което беше въвлечена полиция“; на стр. 17: „След една от срещите им децата бяха видимо разстроени, като Д. сподели, че баща й е „викал постоянно на Е.“, а Т. допълни, че е станал свидетел как същият й е нанесъл удар в корема...“, „...същият непрекъснато проявява вербална агресия и спрямо родителите си, с които съжителства“; на стр. 19 „Противно на твърденията на ищеца, че се е завърнал в страната, за да бъде близо до децата си, установяването му тук е с цел укриване от канадските власти, където е издирван за финансови измами и неплатени финансови задължения“; на стр. 23: „Автомобилът не само не беше прехвърлен, а няколко месеца по-късно откраднат от ищеца от паркинга на семейното ни жилище в Канада, заедно с множество лични документи, вещи и бижута, които съхранявах в него“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

С присъдата подсъдимата К. Р. е призната за невиновна и в това на 24.02.2022 г. в писмен отговор на искова молба на Д. Д. Р. с вх. № 357113 по чл. 131 от ГПК по гр. д. № 60758/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав да е записала унизителното за честта и достойнството на Д. Д. Р. обстоятелство на стр. 13: „...все по-често употребяваше алкохол, като в периодите на интоксикация ставаше изключително провокативен и агресивен“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнато й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл.

146, ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител Д. Р. е осъден да заплати направените по делото разноски от страна на подсъдимата К. Р. в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба от частния тъжител Д. Р., с която се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение. В допълнение към жалбата се излагат конкретни доводи във връзка с такава направеното искане.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В открито съдебно заседание подс. К. Р. редовно призована, не се явява. За нея се явява упълномощеният й защитник – адв. И. А..

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция ЧТ Д. Р. моли за отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и постановяване на нов осъдителен такъв спрямо подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата пледира за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда като правилна. Счита, че частният тъжител е бил наясно с това, което е описано в отговора на исковата молба още през 2018 г., тъй като подсъдимата е свидетелствала пред канадския съд за това, че е била насилвана физически и сексуално, както и че тъжителят е проявявал агресия и към 2 двете им деца. Посочва, че тези обстоятелства са били част от мотивите към бракоразводното решение и са били предмет на дело за екзекватура в България през 2021 г., поради което счита, че срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК е изтекъл. Също така изтъква, че подсъдимата безпротиворечиво и правдоподобно поддържа едни и същи показания в продължение на 5 години, т.е. тя няма субективния умисъл за това да позори тъжителя или да извлече материална изгода от него. Прави искане да бъдат присъдени направените от подсъдимата съдебни разноски пред въззивната инстанция.

ЧТ Д. Р. посочва, че част от обвиненията, които са описани в отговора на исковата молба пред СРС, са извършени в Канада и е разбрал за тях впоследствие.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимата К. Т. Р. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, с висше образование, разведена, неосъждана, трудово ангажирана.

На 03.06.2006 г. ЧТ Д. Р. и подс. К. Р. сключили граждански брак, по време на който – през април 2007 г. се родило първото им дете – Т. Р., а през декември 2015 г. се родило и второто им дете – Д. Р.. По време на брака отношенията между двамата съпрузи били силно влошени вследствие на упражняван от тъжителя спрямо подсъдимата психически и физически тормоз. През септември 2008 г. семейството се преместило да живее в Канада, където издръжката била поета основно от тъжителя, като отношенията им продължили да бъдат конфликтни.

На 20.01.2018 г. възникнал спор между ЧТ Д. Р. и подс. К. Р.. В даден момент конфликтът ескалирал и тъжителят изритал подсъдимата в глезена.

На 28.01.2018 г. ЧТ Д. Р. отново извършил физическо насилие спрямо подс. К.

Р., като я удрял в лицето вследствие на което от носа й започнало да тече кръв, както и спрямо малолетната им дъщеря, която изритал с крак в главата. Подсъдимата се обадила на органите на реда, за да сигнализира, че е малтретирана от съпруга си и вследствие на действия на полицейски служители тъжителят бил установен и арестуван. В управлявания от него автомобил били открити лични документи и вещи на подсъдимата и двете деца. Подсъдимата споделила на органите на реда и за инцидента от 20.01.2018 г. На същата дата бил изготвен доклад от Полицейско управление Ню Уестминсътр, Канада, в който подробно били описани случаите на насилие спрямо подсъдимата и Д. Р., както и предприетите от полицейските служители действия. Бил изготвен и съдебномедицински доклад, в който били описани всички констатирани по подсъдимата наранявания, на които били направени и фотоснимки.

На ЧТ Д. Р. били повдигнати от властите на Канада три обвинения – за извършеното на 20.01.2018 г. насилие спрямо подсъдимата и за извършеното на 28.01.2018 г. насилие спрямо подсъдимата и Д. Р.. На 29.01.2018 г. тъжителят бил освободен под гаранция от Съда на Ню Уестминстър, Канада, като част от условията на същата включвали забрана за пряк и непряк контакт с подс. К. Р. и двете деца и забрана за посещение на техния дом, месторабота на подсъдимата и училището на Т.

Р..

На 25.06.2018 г. ЧТ Д. Р. се признал за виновен по едно от общо две обвинения 3 за насилие срещу подс. К. Р., като е осъден условно със срок на пробация от една година. Заповедта за пробация включвала забрана за контакт с подсъдимата и двете им деца освен чрез съветник или чрез адвоката на подсъдимата.

В периода от 25.09.2018 г. до 25.10.2018 г. срещу ЧТ Д. Р. са повдигнати две обвинения за неспазване на заповедта за пробация и две обвинения за сексуално посегателство срещу подс. К. Р.. В края на 2018 г. производството в частта относно сексуалните посегателства е прекратено, тъй като подсъдимата е отказала да свидетелства пред съда за тези случаи.

В мотивите към окончателно нареждане от 21.10.2019 г. по съдебно дело № Е055398 на Върховен съд на Британска Колумбия, Канада, са проследени детайлно във времето взаимоотношенията между ЧТ Д. Р. и подс. К. Р., като съдът е констатирал, че е налице дълга история на психическо и физическо насилие, прилагани над подсъдимата от страна на тъжителя, както и поставянето във финансова зависимост на подсъдимата. Също така са констатирани и случаи на психически и физически тормоз от страна на тъжителя спрямо сина му – Т. Р.. Със съдебния акт са решени окончателно въпросите относно родителските права над двете деца, които са предоставени на подс.

К. Р., и тяхната издръжка.

С окончателно решение от 19.12.2019 г. по съдебно дело № Е055398 на Върховен съд на Британска Колумбия, Канада, са решени въпросите относно разделянето на общото имущество между ЧТ Д. Р. и подс. К. Р..

В края на 2019 г. подс. К. Р. се завърнала в България заедно с двете деца – Т. Р. и Д. Р..

С решение въз основа на подадена жалба от 17.11.2020 г. по съдебно дело № Е055398 на Върховен съд на Британска Колумбия, Канада, е постановено единият от двата автомобила на семейството – марка „Хюндай“, модел „Тукон“, да бъде прехвърлен на подс. К. Разусканова. Със съдебния акт ЧТ Д. Р. е задължен да подпише всички необходими документи за прехвърлянето на собствеността на превозното средство на подсъдимата, да я уведоми за местоположението на автомобила, да предаде ключовете му и да осигури достъп на подсъдимата до него.

На 19.01.2020 г. бракът между ЧТ Д. Р. и подс. К. Р. е прекратен, за което e издадено удостоверение за развод № S-E-55398 от Върховен съд на Британска Колумбия, Канада.

Във връзка с депозирана на 02.03.2021 г. молба от подс. К. Р. до СГС с решение № 262434/20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 2782/2021 г. по описа на СГС, ГО, 1-ви брачен състав, са признати и допуснати за изпълнение на територията на Република България съдебните актове от 21.10.2019 г., 19.12.2019 г. и 17.11.2020 г., постановени по съдебно дело № Е055398 от Върховен съд на Британска Колумбия, Канада.