Решение № 829 от 24.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Сливен, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20262230101770 по описа за 2026 година

В исковата молба се твърди, че между ищецът и ответника Кредисимо ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора му е предоставена сумата от 1278 евро и в договора е уговорено ищецът да сключи договор за поръчителство. Сочи се, че ищецът е заявила кредит без обезпечение и му е предоставен договор за предоставяне на поръчителство с Ай тръст ЕООД. Сочи се,че договора за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е разписан ясен ГПР, не са спазени условията за методиката за формиране на ГПР и е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че същите нарушения са налице и по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че договора за предоставяне на кредит е недействителен , тъй като липсва посочване на лихвения процент, разписана методика за формиране на ГПР и начина на формиране на ГПР и кои компоненти са включени в него. Твърди се, че не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се, че чл. 4 от договора за потребителски кредит е неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя. Твърди се,че в договора за предоставяне на поръчителство са нарушени изискванията на ЗПК за ГПР и договора противоречи на добрите нрави. Сочи се, че уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство поставя в неблагоприятна позиция потребителя и не защитава правата му. Твърди се, че ответника Кредисимо ЕАД при разглеждането на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит ограничава потребителя в това, кой да му бъде поръчител и това може да бъде само избрано от Кредисимо ЕАД юридическо лице.

Поискано е, да бъде признато за установено по отношение на Кредисимо ЕАД, че 1 договора за потребителски кредит е нищожен, да бъде осъден ответника Кредисимо ЕАД, да заплати на ищцата, сумата от 1169.55 евро, представляващи недължимо платена по недействителен ДПК от 20.02.2025 г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Поискано е, да се признае за установено по отношение на Ай тръст ЕООД, че договора за поръчителство е нищожен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявените два иска, като такива с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, а осъдителния иск като такъв с правно основание чл.55, ал.1, предложение 1 во от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 1278.23 евро, сключения договор за предоставяне на поръчителство по ДПК, заплатената сума по договора за потребителски кредит, заплатената сума по договора за поръчителство, клаузите по договора за потребителски кредит и по договора за предоставяне на поръчителство, е негова.

Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му за заплатената сума по договора за потребителски кредит, заплатената сума по договора за поръчителство.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Кредисимо ЕАД, е постъпил.

В отговора е заявено, че не се оспорват обстоятелствата относно сключването на договора за потребителски кредит на 20.02.2025 г., както и договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че по договора ищецът е погасил предсрочно задълженията си и заплатил на ответното дружество 1169.55 евро над усвоената главница Твърди се, че в договора за потребителски кредит е сключен между ищеца, като кредитополучател и ответника Кредисимо ЕАД, като кредитор и няма основание възнаграждението по договора за поръчителство да се добави към ГПР. Твърди се, че наведените възражения в исковата молба са неоснователни. Сочи се, че договора не нарушава изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11 от ЗПК. Сочи се, че ДПК не е нищожен, нито недействителен и няма клаузи, които да накърняват добрите нрави. Посочено е че за сключването на договора за предоставяне на потребителски кредит не е било задължително ищецът да сключи договора за поръчителство.

Поискано е, предявеният срещу Кредисимо ЕАД иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Направено е възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Указано е на ответното дружество Кредисимо ЕАД, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че сключването на договора за поръчителство не е обвързано със сключването на договора за кредит, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от Ай тръст ЕООД, е постъпил.

В отговора е заявено, че не се оспорва сключването на договор за поръчителство 2 между ищецът и ответното дружество Сочи се, че договореното възнаграждение е в размер на 3071.40лв. Твърди се,че ищецът е имал възможност да заяви необезпечен кредит или да предостави договор за поръчителство. Твърди се,че при сключване на договора за поръчителство са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че между страните е налице валидна облигационна връзка. Вземането за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е в полза на Ай тръст ЕООД, а не в полза на Кредисимо ЕАД и към момента на сключване на договора за кредит не е съществувал договор за поръчителство между ищецът и Ай тръст ЕООД. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включи в ГПР и не е задължително условие за отпускане на кредита. Твърди се,че годишния лихвен процент по договора за кредит и годишния процент на разходите не са прекомерни, а възнаграждението на Ай тръст ЕООД е самостоятелно вземане, което не увеличава главницата по кредита.

Поискано е, да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан и да бъде отхвърлено искането за осъждане на Ай тръст ЕООД да заплати на ищцата направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските на ищцата.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Кредисимо ЕАД, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В съдебно заседание ответното дружество Ай тръст ЕООД, редовно призовано, представител не се явява.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № 3132684 от 20.02.2025 г. сключен между Кредисимо ЕАД, като кредитор и Т. М. М., като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от 2500лв, а Т. М. М. да върне сумата за срок от 28.02.2027г. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 34.70%, като сумата по договора за кредит е в размер на 3071.40лв, , а годишния процент на разходите по кредита е 40.79 %.

В раздел трети Кандидатстване за кредит.Обезпечение. чл.12 от ОУ за предоставяне на кредити на Кредисимо ЕАД е предвидено, че потребителя се задължава в срок до 10 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави да предостави банкова гаранция на кредитора Кредисимо ЕАД или в 48 часа от сключване на договора да представи договор за предоставяне на поръчителство.

В общите условия за предоставяне на кредити на Кредисимо ЕАД в §17 изрично е посочено, че по обезпечение банкова гаранция, издадена в полза на Кредисимо ЕАД от 3 лицензирана банка или поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо лице.

На 20.02.2025 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство между Ай тръст ЕООД, като поръчител, и Т. М. М., като потребител.По силата на сключения договор за поръчителство, Ай тръст ЕООД се е задължило да поръчителства на потребителя по договор за потребителски кредит от 20.02.2025 г., сключен между Кредисимо ЕАД и Т. М. М. за сумата от 2500лв.С договора за поръчителство в чл.8 е предвидено, че потребителя дължи възнаграждение на поръчителя в размерите, посочени в приложение №1.В приложение №1 е посочено, че възнаграждението по договора за поръчителство 2954.55лв за целият период на договора.

От обединен погасителен план се установява, че Т. М. М. е заплатил по договора за потребителски кредит от 31.03.2025г. до 31.05.2026г. шест вноски в размер на 174.83 евро и девет вноски по 174.84 евро по договора за потребителски кредит общо 2622.14 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит с ответното дружество на 22.02.2025 г., по силата на който ответното дружество Кредисимо ЕАД му е предоставило сумата от 2500лв.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 40.79%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или поръчителството, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 150% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. Договора за предоставяне на поръчителство е обвързан с договора за предоставяне на кредит. ГПР по договора за предоставяне на потребителски кредит, ведно с възнаграждението по договора за поръчителство възлиза на 150%. ГПР надхвърля законната лихва . С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 3132684 от 20.02.2025 г. е основателен и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД срещу ответника Ай тръст ЕООД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор 4 за предоставяне на поръчителство с ответното дружество Ай тръст ЕООД на 20.02.2025 г., по силата на който ответното дружество Ай тръст ЕООД му е предоставило поръчителство по договор за потребителски кредит от 20.02.2025 г. Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 40.79%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 150% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. Договора за предоставяне на поръчителство е обвързан с договора за предоставяне на кредит, С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност е основателен и следва да бъде уважен.