Разпореждане № 1608 от 02.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1608 гр. Горна Оряховица, 02.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Частно гражданско дело № 20264120101237 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление от ”ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, ет.7, представлявано от управителите С.Н.Н. и Н. М. Л., с пълномощник: юрисконсулт Н. М. Л., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. К. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.С...общ.С...обл.Х..., за заплащане на парични задължения по договор за потребителски кредит с номер № 40022158875 от 14.12.2023г. С подаденото заявление се претендира издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: непогасена изискуема главница – 1333,35 евро за периода от 25.04.2024 г. до 25.02.2026 г.; неплатено договорно възнаграждение – 1334,71 евро, дължимо за периода от 25.04.2024 г. до 25.02.2026 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст – 686,62 евро за периода от 25.04.2024 г. до 25.02.2026 г.; неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси – 901,03 евро за периода от 25.04.2024 г. до 25.02.2026 г.; лихва за забава – 562,90 евро за периода от 26.03.2024г. до 26.03.2026г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането – 15,34 евро, начислени на 10.05.2024г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредит – 255,65 евро, начислени на 25.07.2024г.; законна лихва от датата на входиране на заявлението – 27.03.2026г. до изплащане на вземането.

Заявителят пояснява, че на 14.12.2023г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжника И. К. К. е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022158875, подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора, приети са надлежно от клиента и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Претендира се, че длъжникът не е 1 изпълнил задължението си по договора и е изпаднал в забава съгласно погасителния план към договора.

Съдът, като съобрази изложените в заявлението твърдения и извърши проверката по чл.410 и чл.411 ГПК, достигна до следните правни изводи:

Предвид твърденията на заявителя за съществените елементи на правоотношението, от което черпи основание за претендиране на вземанията, сключеният между длъжника И. К. К.

– като кредитополучател и ”Профи Кредит България” ЕООД – като кредитор, договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022158875 от 14.12.2023г. по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 ЗПК. Поради това, спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 от ЗЗП).

Допълнителният пакет от услуги съдържа няколко компонента, първият от които по същество представлява изпълнение на нормативно установеното преддоговорно задължение на кредитора, предоставящ по занятие потребителски кредити, да оцени платежоспособността на кредитополучателя (арг. от чл.16 и сл. ЗПК). Доколкото това е именно задължение, съответно дружеството, предоставящо потребителския кредит, е длъжник по него, такса за изпълнението му не се следва. Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит „Профи Кредит стандарт“ 40022158875 от 14.12.2023г., в раздел V от договора е посочено: „допълнителна/и услуга/и: Fast – Фаст – Предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Flexy – Флекси – Предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Съгласно посоченото в заявлението, кредиторът е предоставил на кредитополучателя услугата Фаст, който е получил приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите без закупена допълнителна услуга Фаст, т.е. твърди се кредиторът да е взел решение дали да се сключи договор за кредит по-бързо от обичайното или с приоритет. Заявителят, обаче, твърди единствено кредитополучателят да се е съгласил да заплати такса за това, но не и кредиторът да е изпълнил преддоговорното си задължение „в най-кратки срокове“, поради което възнаграждение/цена за това не му се следва.

Таксата за разходи за приоритетно разглеждане на документи се претендира като дължима за извършване на действия по оценка на платежопособността на потребителя преди сключване на договора и вземане на решение дали такъв да се сключи по-бързо от обичайното или с приоритет. Приоритетното разглеждане на документи не съставлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК и съдържанието й не може да бъде определено в договора, както изисква чл.10а,ал.4 от ЗПК.

Това е така, защото от твърденията в заявлението е явно, че дейността, за която се претендира таксата, се извършва преди сключване на договора и се дължи дори и ако такъв не се сключи. Посочените норми на ЗПК позволяват начисляването на допълнителни услуги само в случай, че са свързани договора за кредит, т.е. с изпълнение на основните задължения 2 на страните по него.

Другият компонент от пакета от допълнителни услуги – услугата Флекси включва право на кредитополучателя на едностранни евентуални бъдещи изменения на договора за кредит, които в общия случай настъпват по съглашение между страните. Дори да се приеме, че съдържанието на уговорката е право на потребителя едностранно да измени правоотношението, неоснователно заявителят претендира сумата да се дължи само за „наличието“ на услугата, а не за ползването й, доколкото това би означавало заплащането й без основание. Доколкото реално ползване на услугата не се твърди, такса за нея не се следва.

На следващо място, в чл.17,т.4 от Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договора за потребителски кредит е уговорено, че КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа, като КЛ/СД декларира, че е запознат с действащата към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната към момента Тарифа, без да са посочени конкретните такси за всяка една допълнителна услуга, нито да са налице данни, че посочената Тарифа е предоставена реално на кредитополучателя за запознаване и/или връчена заедно с останалите документи от кредитното досие. По този начин възнаграждението /таксите/ за изброените в табличен вид дейности /допълнителни услуги/ не отговаря на изискването на чл.10а,ал.4 ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони. Потребителят не може да разграничи каква е стойността на всяка от дейностите, нито има възможност да избира да се възползва само от някоя от тях.

Така, дори да се приеме, че част от тях съставляват услуги, уговорката, предвиждаща предоставянето дейностите като пакет, визуалиризан изначално в табличен вид в договора, без потребителят да е в състояние да се запознае с характера, вида, стойността на допълнителните услуги, за да може да се ползва от правото си да избере или да се откаже от предоставянето на такива услуги от кредитора, налага заплащане и на недължими възнаграждения за разглеждане на искането за кредит и правото на едностранна промяна на клауза от договора. Посоченото нарушава принципа за равнопоставеност на страните и не отговаря на изискването за добросъвестност при договаряне, доколкото кредиторът, определяйки едностранно и предварително условията за предоставяне на пакета, се е възползвал от икономически по-силното си положение, за да възложи в тежест на потребителя заплащане на неследваща се цена. По тези съображения клаузата, предвиждаща такса за пакета от допълнителни услуги, накърнява добрите нрави и поради това е нищожна (чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД).

По тези съображения клаузата, предвиждаща заплащането на такса за допълнителна услуга Фаст „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит” и допълнителна услуга Флекси „предоставено право на потребителя на промяна на погасителния план на потребителския кредит“, накърнява добрите нрави и поради това е нищожна (чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД). Същото основание за нищожност на клаузата е изводимо и от размера на таксите – 2250 лв. (1 150,41 евро) за услугата Фаст и 2950 лв. (1 508,31 евро) 3 за услугата Флекси, несъобразени и прекомерни спрямо размера на заетата сума – 5000 лв.

(2 556,45 евро). Посоченото несъответствие създава явна неравнопоставеност в икономическите отношения на страните, доколкото предвижда потребителят да заплати допълнително общата сума от 5200 лв. (2 658,72 евро), представляваща още около 104,00 % от главницата за допълнителна дейност на кредитора, извън главното му задължение – да върне заетата сума. Такъв размер на таксите е необоснован, защото определя паричната стойност на несъществените задължения по договора като по-висока от възнаграждението за ползване на заетата сума. На следващо място стойността на претендираните такси обективно не съответства на разходите, които кредиторът би направил за предоставяне на услугите, каквито, предвид съдържанието им, практически не са предоставени от кредитора и не са ползвани от потребителя. Начисляването им в претендираните размери заобикаля и предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, поради което клаузата, предвиждаща заплащането им, е нищожна и на основание чл.21,ал.1 от ЗПК.

Разходите за извънсъдебно събиране на вземането в размер от 30 лв., с равностойност от 15,34 евро, и таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредит в размер от 500 лв., с равностойност от 255,65 евро, се претендират от заявителя да се дължат по силата на договорна клауза, предвиждаща извършване на дейности, съставляващи по същество отправяне на покана до длъжника и в размер съгласно тарифата на кредитора. Договорната клауза, предвиждаща такава такса, не удовлетворява изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони, доколкото към момента на сключване на договора и самият кредитор не знае дали и по какъв начин ще извършва извънсъдебното събиране. Тази неяснота на основанието, на което кредитополучателят дължи таксата, противоречи на принципите за добросъвестност и равнопоставеност на субектите в правоотношението. Изброените действия не са допълнителни услуги за потребителя по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК, а разход за събиране на вземането – част от управлението на кредита. Договорната клауза, с която се възлагат за заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на кредита, пряко противоречи на забраната на чл.10а,ал.2 ЗПК.

На следващо място таксата за разходи е в предварително уговорен в тарифата размер, фиксиран към момента на сключване на договора, когато на никоя от страните не е било известно какви по естеството си действия за извънсъдебно събиране на дълга ще бъдат извършвани и каква ще бъде тяхната цена. Иначе казано, договорната клауза възлага в тежест на потребителя репариране на сума за бъдещ разход, определена по неясен механизъм, без фактическият състав на възникване на вземането изобщо да включва реалното извършване на някакъв разход от кредитора. Тъй като уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е единствено забавата на длъжника, условията на договорната клауза сочат, че по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Такова обезщетение, обаче, кредиторът вече е начислил (претенцията за заплащане на 4

562,90 евро) и кумулирането му с т.нар. такси за разходи, дължими от длъжника при същите предпоставки, представлява още едно допълнително мораторно обезщетение. Това пряко противоречи на чл.33,ал.1 от ЗПК, предвиждащ, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез начисляването на обсъжданата такса се заобикаля и ограничението в разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за забава – до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е нищожна на основание чл.21,ал.1 от ЗПК.