Определение № 1640 от 20.05.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1640

Плевен, 20.05.2026 г.

Административният съд - Плевен - I първоинстанционен тричленен състав, в закрито заседание в състав:

Председател:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:

ЕЛКА БРАТОЕВА

НЕДЯЛКО ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдията Недялко Иванов канд № 413/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на В. Г. П., с [ЕГН], чрез адв. М. В., вписана в САК с личен № *****, със съдебен адрес: [населено място], п.к. *, [улица], ет.* срещу решение № 18 от 05.03.2026 г., постановено по АНД № 320/2025 г. на Районен съд – гр. Червен бряг. С обжалваното решение РС е потвърдил Електронен фиш, Серия К № 11198322/31.07.2025г. на ОД на МВР [населено място], с който на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на В. Г. П., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 31.07.2025 г. в 20:29 часа в [област], [община], на път първи клас, номер 3, на 130.074 км., извън населено място, път I-3 (Бяла-Ботевград) км. 130 +074 с посока на движение от [населено място] към [населено място], при ограничение 60 км /ч. въведено с пътен знак В-26, като нарушението е установено с АТСС СПУКС ARH CAM S1 и отчетен толеранс от минус 3 % с МПС ВОЛВО С 60 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120ccfc, при разрешена стойност на скоростта 60 km/h, установена стойност на скоростта 95 km/h, като превишена стойност на скоростта 35 km/h.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, в приложимата редакция (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.

На настоящия касационен състав е служебно известно, че с Определение № 882 от 30.06.2025г. по КАНД № 152/2025г. Административен съд Габрово е спрял производството по делото, като е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл.267, §3 във вр. с §1, б.“а“ и б.“б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз, по което е образувано дело С-437/2025г. на СЕС. Вторият въпрос от преюдициалното запитване е формулиран така:

Следва ли постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. да се тълкува и прилага към всички санкционни норми, предвидени в административното законодателство на Република България, като се има предвид, че в т.53 от него съдът посочва: „… При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза“. Предвид така изложеното възниква въпросът дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на така цитираното Решение на Съда?

КАНД № 152/2025г. по описа на Административен съд Габрово е образувано по касационна жалба против Решение № 47/02.04.2025г. по н.а.х.д. № 101/2025г. на РС Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000104 от 28.08.2024г. на Началник ОО“АА“ – Габрово за налагане на глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.93в, ал.5 от Закон за автомобилните превози (ЗАП) за нарушение на чл.27, §2, изр. първо, предл. второ от Регламент (ЕС) № 165/2014 от 04.02.2014г.

Производството пред Административен съд Габрово по КАНД № 152/2025г. е със сходен на настоящото дело предмет – налагане на глоба, предвидена от законодателя с фиксиран размер, а съгласно чл.633 от ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и е правно обвързващо за настоящия съд при произнасяне по казуса.

Формулираният в преюдициалното запитване втори въпрос има значение за правилното приложение на материалния закон при разрешаване на настоящия правен спор, поради което производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС по дело С-437/2025г. на осн. чл.154а, ал.1, т.8 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.228 от АПК.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по КАНД № 413/2026г. по описа на Административен съд Плевен до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-437/2025г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 882/30.06.2025г. по КАНД № 152/2025г. на Административен съд Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Деловодителят на състава да извършва ежемесечни проверки за хода на производството по дело С-437/2025г. на СЕС, да ги докладва на съдията- докладчик и да ги прилага по делото.

При приключване на производството по дело С-437/2025г. на СЕС, настоящото дело да се докладва незабавно на съдия-докладчика за възобновяване на производството.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател:

Членове:

Особено мнение на съдия Елка Братоева:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Елка Братоева.

Изразявам несъгласие с мнозинството от касационния състав за спиране на производството по делото заради отправено преюдициално запитване от АдмС – Габрово, по което е образувано дело С-437/2025г. на СЕС.

Съгласно чл. 154а ал.1 т.8 АПК съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора.

Питането до СЕС по т.2 е дали административни санкционни разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност според правото на ЕС и в светлината на тълкуването в т.53 от Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на СЕС, а именно: Дали глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за всяко нарушение на предвидените в закона задължения, без да се предвижда различен размер на наказанието в зависимост от тежестта на нарушението според предвидената система от наказания е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на ЕС. Въпросът по т.2 е твърде общ и не е насочен към конкретна разпоредба от националното законодателство по отношение на която запитващата национална юрисдикция счита, че е възможно да е налице противоречие и несъответствие с правна норма от законодателството на ЕС. Той е във връзка с поставения в т.1 въпрос относно съответствието на разпоредбата на чл. 93в ал.5 от Закона за автомобилните превози с принципа за пропорционалност като част от общите принципи на правото на ЕС. И двата въпроса в преюдициалното запитване са свързани с приложението на разпоредбата на чл. 93в ал.5 от Закона за автомобилните превози, за който се отнася главното производство. Разпоредбата гласи, че водач, който използва карта на водача, издадена от друго лице, се наказва с глоба 1500 лв. Безспорно нормата на чл. 93в ал.5 от Закона за автомобилните превози е неотносима към настоящия казус, който касае приложението на друг закон - Закона за движението по пътищата.

С електронния фиш, предмет на настоящото производство, на осн. чл. 182 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата на касатора за нарушение на чл. 21 ал.2 ЗДвП, което е установено с автоматизирано техническо средство, е наложено наказание глоба в размер на 300 лв., затова че е управлявал МПС със скорост 95 км/ч извън населено място при ограничение – 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 - превишение от 35 км/ч. Разпоредбата на чл. 182 ал.2 т.4 ЗДвП в приложимата редакция към момента на извършване на нарушението предвижда за превишение от 31 до 40 км/ч на разрешената скорост извън населено място съответно наказание глоба в размер на 300 лв. За превишение над 50 км/ч глобата е 600 лв. като за всеки 5 км/ч превишение над 50 км/ч се увеличава с 50 лв.

В разпоредбата на чл. 182 ЗДвП е предвидена градация на наказанията за нарушения на чл. 21 ЗДвП за превишена скорост в зависимост от тежестта на конкретното нарушение – дали е извършено в населено или извън населено място, дали е извършено от водач на МПС за обществен превоз на пътници и опасни товари, като за всеки 10 км/ч превишение съответно се увеличава и размера на глобата. Предвижда се наказание глоба в двоен размер за повторно или системно нарушение, а в по-тежките случаи и лишаване от правоуправление, съответно за три и за шест месеца. Ето защо системата от наказания в чл. 182 ЗДвП и конкретно процесната разпоредба на чл. 182 ал.2 ЗДвП и предвиденото в нея административно наказание „глоба“ отчита тежестта на всяко отделно нарушение на забраната на чл. 21 ЗДвП и затова не може да се приеме, че санкцията е определена във фиксиран размер като предвиденото в разпоредбата на чл. 93в ал.5 от Закона за автомобилните превози наказание глоба от 1500 лв. или предвидените по този начин административни наказания във фиксиран размер в същия закон или в други разпоредби от националното законодателство, за които се отнася преюдициалното запитване относно спазването на принципа за пропорционалност.

Считам, че вторият въпрос от преюдициалното запитване не е със сходен предмет, респективно отговорът му не обуславя изхода на делото и затова предпоставките за спиране на касационното производство в случая не са налице.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�