Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 369 от 29.08.2023, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 422/2022
Вид
Решение № 369
Подписан
29.08.2023
В сила
30.09.2023
Състав
Йорданка Георгиева Майска Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.230, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. гр.Несебър, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И. при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Гражданско дело № 20222150100422 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Ж. Г. с ЕГН **********, с адрес с. К., община А., област В., ул. „Ч.“ ***, против И. В. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. ***.

Моли, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че съществува вземането на ищцата срещу ответницата, за които е издадена Заповед № 48/03.02.2022г. по ч.гр.д.№ 96/22г. по описа на РС-Несебър, за следните суми:

Сумата от 1800 евро, представляваща неустойка в размер на три месечни наема по Договор за наем от 15.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 18.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание;

Сумата от 997,30лв., представляваща стойност на консумирана ел.енергия за периода от 23.10.2021г.- 22.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 18.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание;

Сумата от 520 лв., представляваща разходи за почистване на жилището, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 18.04.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Така предявените обективно съединени установителни искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал.

2, предл. 2 от ЗЗД и чл. чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 15.07.2021г. между страните е сключен договор за наем, по силата на който ищцата отдала за срок от една година собствения си недвижим имот, находящ се в с. К., община А., област В., представляващ жилищна сграда в затворен комплекс със застроена площ 1 от 136.83 кв.м., местност Ташлъ Пунар, за срок от една година, с месечен наем от 600 евро, на ответницата И. В. Н.. На същия ден И., заедно със семейството си, се настанила в къщата. Имотът бил предаден в безупречен вид, обзаведен с мебели и всички необходими електроуреди и условия за нормално ползване. Твърди се, че ответницата обитавала жилището заедно със съпруга си и трите си деца. По настояване на Н., ищцата се съгласила да допусне в къщата да живеят и двете кучета, за които ответницата уверила, че имат изградени хигиенни навици.

Ищцата твърди, че на 14.12.2021г. получила обаждане от И. Н., в което последната заявила, че напуска наетия от нея имот, защото се е освободил друг имот в гр. В., в който възнамерява да се нанесе. Ищцата обяснила, че имат договор, по силата на който тя е наела имота за срок от 1 година, поради което е поискала да бъде обезщетена за освобождаването на жилището без да е спазено тримесечното предизвестие. Твърди се, че страните не успели да се споразумеят, като на 19.12.2021 г. ответницата предала ключовете за жилищната сграда и изнесла багажа си. В допълнителна молба посочва, че ответницата е заплатила наем вкл. за м.11. 2021г., но не и за м.12. 2021г..

Оспорва се и твърдението в писмения отговор на особения представител, че договорът е прекратен по взаимно съгласие.

След като къщата била освободена, ищцата направила оглед на имота си, при който установила че същият е в изключително лошо състояниеламинатът бил подпухнал в една от спалните, мивката изкъртена, гардеробът частично изкъртен. Ламинатът, кожената спалня и диванът били пропити с миризма на урина, силно замърсени с косми и мръсотия. Предвид това се наложило ищцата да ползва услуги за професионално почистване, които стрували сумата от 520 лв.

В исковата молба се твърди още, че след напускане на имота, наемателят не е заплатил дължимите по силата на чл. 9 ал. 1 изр. последно от договора от 15.07.2021г., сметки за ток. Съответно за периода от 23.10.2021г.21.11.2021г. дължи сумата от 439,88 лева, а за периода от 22.11.2021г. до 22.12.2021г. - сумата от 557,50 лв., или общо сумата от 997.30 лв..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответницата особен представител. В същия на първо място се оспорва твърдението, че имотът е предаден на ответницата в безупречен вид, а така също и състоянието, в което се твърди, че имотът е предаден обратно на ищцата. В тази връзка се сочи, че не са ангажирани никакви доказателства от ищцата.

Твърди се, че с приемане на ключовете от имот на 19.12.2021г. от ищцата, договорът между страните е бил прекратен с конклудентни действия, респективно считано от 19.12.2021г. същият е спрял да ги обвързва. В резултат на това ответникът счита, че ищцата няма право да претендира процесната сума от 1800 евро, на посочените в исковата молба основания.

Отделно от горното се оспорват представените по делото фактури за ток, тъй като от същите не става ясно, че се отнасят за имота, предмет на 2 договора за наем. Сочи се, че при липса на приемо-предавателни протоколи, както към момента на сключване на договора за наем, така и при неговото прекратяване, няма как да се установи какви са били началните и крайните показания на електромера, както и че респективно твърдяната консумация е в резултат от ползването на имота от ответницата.

Оспорва се и представената по делото фактура за почистване, като се твърди, че същата е съставена един месец след прекратяване договора за наем и след предаване ключовете от ответницата на ищцата. Обръща се внимание, че към нея няма приложен касов бон, удостоверяващ плащане на сумата.

Сочи се, че в този интервал е напълно възможно имотът да е ползван от друго лице/лица, които да са допринесли за така твърдяното състояние на къщата.

Сторено е възражение за прихващане „на претендираните от ищцата суми, в случай, че бъдат доказани“ с предадения от ответницата депозит по договора от 600евро, което съдът не е приел с определение № 82/18.01.2023г. поради липса на представителна власт за назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител да прави възражение за съдебно прихващане, предмет на което е неликвидно към момента вземане.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото заповедно производство по ч.гр.д.№ 96/2022г. по описа на РС-Несебър се установява, че по заявление на ищцата е издадена Заповед № 48/03.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за следните суми: 1800евро-неустойка в размер на 42и месечни наема, сумата от 997,30лв.-стойността на консумирана ел.енергия, сумата от 520лв.-разходи по почистване на жилището, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2022г.-датата на подаване на заявлението пред съда, както и сумата от 500,75лв.-разноски по частното производство.

Исковата молба е предявена в дадения едномесечен срок по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение указанията съда поради постъпило в срок възражение от длъжника.

Не е спорно по делото, а и видно от представените писмени доказателства, между страните е бил сключен договор от 30.06.2021г., по силата на който ищцата е отдала на ответницата под наем за срок от една година, считано от 15.07.2021г. собствения си недвижим имот, находящ се в с.К., общ.А., обл.В., представляващ жилищна сграда в затворен комплекс със застроена площ от 136.83 кв.м., местност „Ташлъ Пунар“, ПИ 140, масив 42, при месечен наем от 600 евро. Определената в чл.3, ал.1 от договора наемна цена, страните са договорили да се заплаща по банков път от наемателя между 10-15-то число на месеца, за текущия месец по посочената в договора банкова сметка на наемодателя. При сключване на договора наемателят е предоставил на наемодателя депозит в размер на 600евро, който съгл.чл.3, ал.3 от договора подлежи на връщане след прекратяване на договора и 3 уреждане на имуществените отношения между страните, съгласно условията и поетите задължения от тях по договора. Страните не спорят и че предаването на имота е станало на 15.07.2021г., съгласно уговореното в договора, на която дата е бил дължим и първия наем, както и че не е съставен приемо-предаватален протокол за това по чл.9, ал.1 от договора, като такъв протокол не е бил съставен и при освобождаването на имота и предаването на ключовете от наемателя на наемодателя на 19.12.2021г.. Страните са уговорили в чл.5 от договора, че наемателя заплаща всички режийни разноски, а в чл.6, ал.2 са постигнали съгласие, че при унищожаване или повреждане на предоставеното за ползване имущество по вина на наемателя, последният е длъжен да възстанови щетите. Съгласно уговореното в чл.11 от наемния договор, последният се прекратява с изтичане на срока, а преди изтичане на срока-с тримесечно писмено предизвестие, но не по-рано от 15.01.2022г., като „при напускане на наемателя преди 15.07.2021г., депозитът се задържа в полза на наемодателя“.

По отношение причините за прекратяване на договорните отношения между страните, времето и начина на освобождаване на имота, предаване на ключовете от наемателя и състоянието на имота след освобождаването му са събрани гласни доказателства. Така от разпита на св.С.С.а-сестра на ищцата се установява, че двете притежават в собственост съседни къщи в затворения комплекс в с.К. и ги отдават под наем, като която от тях има възможност посещавайки своя имот, наглежда и този на сестра си. Св.С.а твърди, че познава лично наемателя на сестра си ответницата Н. и е присъствала при настаняването й. Твърди, че имота е предаден напълно обзаведен с оборудвана кухня, килими, обзавеждане, телевизор. Къщата била едноетажна с голяма веранда, две спални, една детска стая, голям хол с кухня и малко килерче. Посочва че ответницата е пристигнала със семейството си, имала три деца и е поискала да отглежда две кучета – мини йоркшири, за които уверила, че имат хигиенни навици. Поради това уверение ищцата приела и се съгласила двете кучета да се отглеждат в къщата. Така при поредно посещение своя отдаден имот св.С.а разбрала от своите наематели, че наемателите на имота на ищцата отглеждат вътре в къщата общо пет кучета и една котка. След като свидетелката предала на ищцата, че в къщата й се отглеждат повече животни, последната се притеснила за състоянието на имота и провела разговор с Н.. Тогава ответницата уведомила ищцата, че ще освободи къщата през месец декември 2021г.. На уговорената дата за предаване на ключовете ищцата отишла в имота заедно със св.С.а, а отв.Н. ги очаквала в двора, предала им ключовете, съобщила, че много бърза, обещала да заплати режийните си сметки по банков път и тръгнала. Тогава ищцата и свидетелката влезли в къщата, първо видели, че всички прозорци били отворени, включително били отворени и вратите към терасите, а в къщата имало много силна, неприятна миризма. При огледа установили, че под едната спалня имало нахвърляни празни бутилки, а при отваряне на едната врата и едното чекмедже от гардероба в спалнята се оказало, че са счупени и са били само прикрепени. В детската стая подматрачната рамка на детското легло била счупена. Матракът във втората спалня и диванът в хола били 4 пропити от изпражнения и животинска урина. Двете се опитали да почистят.

Къщата била проветрявана дълго време, като наемателката на св.С.а от съседната къща поела ангажимент и сутрин отваряла всички прозорци на къщата, а вечер ги затваряла, но неприятната миризма така и не изчезнала.

Тогава ищцата наела почистваща фирма, но и те не успели да почистят успешно дивана и матрака, поради което ищцата ги изхвърлила и закупила нови за къщата. През това време ищцата многократно търсила ответницата, за да заплати сметките си за ток и вода, както и да заплати разходите по отстраняване на щетите по имота, но ответницата нито отговорила, нито заплатила сметките си за режийни разноски. От показанията на св.В.Костадинова се установява, че по коледните празници на 2021г. също е посетила имота в с.К. на ищцата, с която били в приятелски отношения.

Посочва, че вътре в къщата имало силна миризма на животни, тапицерията на дивана в хола била много надрана, матрака в едната спалня имал големи петна, вратичките на шкафчетата сами падали; в кухнята имало плот с вградена мивка-алпака, която била изкарана от плота, вероятно разлепена; холната масичка била счупена от горната част на две, по ламината на пода имало следи от влага и на места бил подпухнал. Св.Костадинова твърди, че ищцата е правила ремонт на къщата и е подменяла ламината на пода преди да го отдаде под наем на отв.Н.. Този свидетел посочва, че ответницата е напуснала имота, защото ищцата е изразила несъгласието си да се отглеждат толкова много животни в къщата, тъй като се притеснявала за имуществото си.