Решение № 4871 от 11.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4871 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330101253 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, чл. 86, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД о т „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, срещу М. П. Т., ЕГН ********** за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1000 лева – главница по Договор за паричен заем Кредирект № **** от **** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника М. П. Т., вземанията по който са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023 г.; 207,52 лева – договорна лихва за периода 15.05.2019 г. – 15.05.2020 г.; 209,87 лева – обезщетение за забава за периода 15.05.2020 г. – 12.12.2024 г.; 972,48 лева – неустойка по чл. 6.2 от договора за паричен заем; 978,55 лева – такси, начислени съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 36 от 03.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22340/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с.

В исковата молба се твърди, че между „Сити кеш“ ООД и ответника М. Т. бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № **** от **** г., по силата на който на ответника била предоставена заемна сума в размер на 1000 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,63 %.

Сключването на договора било осъществено от разстояние по реда на ЗПФУР. По силата на посочения договор ответникът се задължил да върне заемната сума, ведно с договорената лихва, в срок до 15.05.2020 г. на 12 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 218 лева. Вземанията по процесния договор били прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания 1

/цесия/ от **** г. Излагат се твърдения за уведомяване на длъжника за извършената цесия, като нарочно уведомление е приложено и към исковата молба. Твърди се, че ответникът не изпълнил в срок задължението си към кредитора, поради което било начислено и обезщетение за забава в размер на 209,87 лева. Съгласно чл. 6.2. от договора се дължала и неустойка в размер на 972,48 лева. Претендира се заплащането и на такси в размер на 978,55 лева, начислени съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД. За събиране на претендираните вземания ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 22340/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

По делото била издадена Заповед № 36/03.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Т., със становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че процесният договор е нищожен като противоречащ на добрите нрави. Излагат се съображения, че договорът за заем е сключен при неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, което води до неговата недействителност на основание чл. 22 ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК. Сочи се, че уговорената неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора води до допълнителна печалба за кредитора и представлява скрито оскъпяване, с което се нарушава законовото изискване за размера на лихвата и другите разходи по предоставената в заем сума.

Твърди се, че по кредитното правоотношение потребителят е заплащал суми, които предвид цялостната недействителност на договора, следва да бъде прихванати с размера на претендираната от кредитора главница. С оглед изложеното, ответникът моли за отхвърляне на исковете. Твърди в тази връзка, че „Сити Кеш“ ООД е надвзела неправомерно по договора такси в размер на 54,56 лева, възнаградителна лихва в размер на 254,99 лева и неустойка в размер на 324,85 лева,, включени във всяка една от погасителните вноски и е получила тези суми без основание. Поради това при условията на евентуалност прави възражение за прихващане, ако съдът уважи предявения иск за дължимост на главница по кредита в размер на 1000 лева, да прихване от нея заплатената от ответника сума от 634,40 лева, получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 22340/2024г. по описа на ПРС, VІІІ – ми гр. състав в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 36/03.01.2025г., с която е разпоредено длъжникът М. П. Т. да заплати на следните суми: 1000 лева – главница по Договор за паричен заем Кредирект № **** от **** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника М. П. Т., вземанията по който са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г.; 207,52 лева – договорна лихва за периода 15.05.2019 г. – 15.05.2020 г.; 209,87 лева – обезщетение за забава за периода 15.05.2020 г. – 12.12.2024 г.; 972,48 лева – неустойка по чл. 6.2 от договора за паричен заем; 978,55 лева – такси, начислени съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

2

В изпълнение на указанията на заповедния съд и в преклузивния едномесечен срок ищецът е предявил установителен иск, въз основа на който е образувано настоящото производство, поради което същия е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем от **** г., ведно с Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договор за паричен заем, Договор за предоставяне на гаранция, договор за цесия от **** г., ведно с приложение № 1 към договора, разписка за усвоена сума и уведомление за цесия.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ответната страна и „Сити кеш“ ООД и ответника М. Т. бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № **** от **** г., по силата на който на ответника е предоставена заемна сума в размер на 1000 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,63 %., платима на 12 месечни вноски съгласно погасителния план. Посочена е в договора и общата сума за плащане- 1274,28 лева. Няма спори относно факта, че с разпоредбата на чл. 6.1 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата да представи на заемодателя обезпечение по начина и реда, предвиден в Общите условия- поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение е предвидено, че заемодателя дължи неустойка в размер на 1341,72 лева, дължима разсрочено, ведно с всяка месечна погасителна вноска.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че земанията по процесния договор са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023 г. По делото е представено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания, за което няма данни да е достигнало до адресата, но за него ответната страна е уведомена с връчване на исковата молба и приложенията към нея.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. В. Ш. се установява, че по процесния договор от **** г. „Сити Кеш“ ООД е отпуснало в заем на М. П. Т. сумата от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР 47,67%. Общата сума по заема включваща главница и лихва възлиза на 1274,28 лева. В договора е предвидена неустойка в размер на 1341,72 лева при непредоставяне на обезпечение, платима разсрочено, ведно с всяка месечна погасителна вноска. Размерът на ГПР по процесния договор изчислен съобразно формулата предвидена в Приложение № 1 към ЗПК при включване само на разходите за възнаградителна лихва е този посочен в договора – 47,67%.

По данни от справката, изготвена от „Сити Кеш“ ООД, платените по договора за паричен заем суми са на обща стойност 471 лева, като с тях са погасени следните задължения на кредитополучателя- такси в размер на 35 лева, неустойка в размер на 369,24 лева и възнаградителна лихва в размер на 66,76 лева.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Общественият интерес от 3 осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. В процесния случай се въвеждат и основания за нищожност на договора и отделни негови клаузи от страна на процесуалния представител на ответника, които следва да се обсъдят от съда.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/- въз основа на договор за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора.

След неговия анализ, съдът констатира съществени нарушения.

Съгласно договора, за заемополучателя възниква задължението да плати предоставената главница и лихва, а при определени условия - неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не е сторено. Също така – самата информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.

Отделно от това в договора е предвидена неустойка в случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя за обезпечаване на кредита, която противоречи на добрите нрави, а и същата прикрива допълнителна печалба, която иначе заемодателят е следвало да включи в ГПР. Предвидената в договора неустойка е в размер на 1341,72 лева и значително надхвърля сумата отпусната в заем, която възлиза на 1000 лева.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.

Имайки предвид последиците от нищожността на договора, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи. По договора няма спор, че ответната страна е получила в заем сумата от 1000 лева, като видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е извършила плащания в размер на общо 471 лева /а не както се твърди с направеното от ответника под условията на евентуалност възражение за прихващане-634,40 лева/, след приспадане на които се налага извод, че дължи единствено остатъка от главницата в размер на 529 лева, до който размер предявения установителен иск ще се уважи.