Определение № 242 от 01.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. ПловдИ., 01.07.2024 г.

АПЕЛАТИ.ЕН СЪД – ПЛОВДИ., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев ВъззИ.но частно гражданско дело № 20245000500270 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 и сл от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№11320/29.03.2024г. от „М."ЕООД, ЕИК:********* протИ. Определение № 682/13.03.2024 г. по гр.д. № 1122/2023 г. на ОС-ПловдИ., с което е оставена без уважение молбата на ответника „М.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управлениегр. П.., бул. “Ш.“ №***, ет.*, за изменение на постановеното по същото дело определение №3053/22.12.2023г. в частта му за разноските.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, протИ.оречащото на норми от правото на ЕС и несправедлИ.о, за което са изложени конкретни съображения. Иска се да се отмени обжалваното определение, като вместо това да бъде постановено ново определение, с което да бъде отменено постановеното от първоинстанционния съд определение № 3053/22.12. 2023 г., в частта относно присъдените разноски, или с оглед направеното алтернатИ.но възражение за прекомерност, да бъде постановено намаляване размера на присъдените адв. възнаграждения.

В законния срок, от ищците Е. Х. С., В. К. С., Е. А. С. - Ф., Е. А. С., Д. А. О., П. А. О. и С. П. О., Б. В. Г., А. Л. Г., Е. Б. Г., К. Г., И. Г. и Р. Г. е подаден отговор по частната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което са изложени подробни съображения.

1

ПловдИ.ският апелатИ.ен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, постановен по реда на чл.248 ГПК, с който се оставя без уважение молбата на жабоподателя за изменение на определението на съда за осъждането на дружеството да заплати на ищците сторените по делото разноски. Като взе предвид доводите и исканията на жалбоподателя, наред със становището на насрещните страни и в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие следното:

С Определение №3053/20.12.2023 г. по гр.д. № 1122/2023 г. на ОСПловдИ., съдът прекратява производството по гражданско дело № 1122/2023г. по описа на ОС-ПловдИ., поради недопустимост на предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК, с оглед отпадане правния интерес на ищците от провеждането им.

Със същото определение, окръжният съд осъжда ответниците „М.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениегр. П.., бул.“Ш.“ №***, ет.*, и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. В., ул.“Н.В.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплатят на ищците В.

К. С., с ЕГН ********** и постоянен адрес- гр. П.., ул. „О.П.”№*, Е. А. С.- Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес- гр.П.., ул.”О.П. №*, Е. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.., ул. „О.П.” №*, Д. А. О., ЕГН ********** и постоянен адрес- гр. С., ул.”М.”№**, П. А. О., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр.С., ул. ”М.” №**, и С. П. О., с ЕГН ********** и адресгр.С.. ул. ”М.” №**, ет.*, ап.**, сумата от 6 000 /шест хиляди/лв.- разноски по делото, както и да заплатят на ищцата Е. Х. С., с ЕГН ********** и постоянен адрес- гр. П.., ул.”О.П.”№*, сумата от 3 480,12 /три хиляди четиристотин и осемдесет лв. и дванадесет ст./лв.- направени по делото разноски.

Установява се, че делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Х. С., с ЕГН ********** и постоянен адрес- гр. П.., ул.”О.П.” №*, В. К. С., с ЕГН ********** и постоянен адрес- гр. П.., ул. „О.П.” №*, Е. А. С.- Ф., с ЕГН ********** и постоянен адресгр.П.., ул.”О.П.” №*, Е. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.., ул. „О.П.” №*, Д. А. О., ЕГН ********** и постоянен адрес- гр. С., ул. ”М.”№**, постоянно жИ.еещ в САЩ, П. А. О., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. С., ул.”М.” №**, постоянно жИ.еещ в САЩ, С. П. О., ЕГН **********, и адрес- гр.С.. ул. ”М.” 2

№**, ет.*, ап.**, Б. В. Г., родена на **********г. в Т., кА. Б., Ш., с постоянен адрес Ш., **** С.,Х.*, А. Л. Г., роден на **********г. в О., кА. Б., Ш., с постоянен адрес- Ш., **** С.,Х.*, К. Г., родена на **********г. в З., кА. Б., Ш., с постоянен адрес - **** Б., Ш., Р. Г., родена на **********г. в гр.С., Р Б., с постоянен адрес- ****, Б., Ш., И. Г., роден на **********г. в З., кА. Б., Ш., с постоянен адрес- **** Л., Б., Ш., и Е. Б. Г., родена на **********г. в Б., кА. Б., Ш., с постоянен адрес- Ш., **** С.,Х.*, протИ. „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. П.., бул. “Ш.“ №***, ет.*, и протИ.

„А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. В., ул.“Н.В.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с която са предявени отрицателни установителни искове за собственост - за признаване за установено, че ответниците не са собственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************** по КККР на гр. П.., с адрес на имота: град П.., район „Ц.“, ул. „О.П.“ №**, ет.* и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************** по КККР на гр. П.., с адрес на имота: град П.., район Ц., ул. О.П. №**, ет.*, за квотата над 299/1368 идеални части.

Преписи от исковата молба и приложенията са изпратени на ответниците. От ответника „А.Т.“ ЕООД не е постъпил отговор в срока по чл.131 ГПК. По делото е депозиран отговор от „М.“ ЕООД, чрез упълномощения процесуален представител- адвокат Н. А., в който се съдържа искане за прекратяване на производството, поради отпадане правния интерес на ищците от предявените искове. Искането се обосновава с обстоятелството, че, след сключване между ответниците на двете сделки, оформени с нотариален акт №***, т.*, рег.№ ****, д.323/2022г. и нотариален акт №***, том *, рег. № ****, д. №324/2022г. и образуване на настоящото производство, от нотариус Р.С. са издадени нотариален акт №*** от 09.06.2023г. за поправка на нотариален акт №***/2022г., като в него изрично е посочено, че прехвърляната 1/100 ид. ч. от двата обекта касае 299/1368 ид. части от същите, както и нотариален акт №*** от 09.06.2023г. за поправка на нотариален акт №***/2022г., с който са продадени 99/100 ид.ч., като е допълнено, че тази продадена идеална част касае притежаваните от продавача „А.Т.“ ЕООД 299/1368 ид.части.

За да прекрати делото, ПОС приема, че към момента на подаване на исковата молба - 29.02.2023г., несъмнено за ищците е съществувал правен интерес от предявените искове за установяване, че ответниците не са 3 собственици на следните имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************** по КККР на гр. П.., с адрес на имота: град П.., район „Ц.“, ул. „О.П.“ №**, ет.*, и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************** по КККР на гр. П.., с адрес на имота: град П.., район Ц., ул. О.П. №**, ет.*, за квотата над 299/1368 идеални части, с оглед сключване на оспорените сделки, обектИ.ирани в нот. актове с №***/01.06.2022г. и №***/01.06.2022г., легитимиращи втория ответник като собственик и на части от имотите, принадлежащи на ищците. Предвид констатацията, че след завеждане на делото, са извършени поправки в посочените нотариални актове и предвид осъществяването на този факт, ПОС приема, че правният интерес от провеждане на исковете е отпаднал, тъй като е настъпил целеният с предявяването им правен резултат, както и че отсъствието на абсолютната процесуална предпоставка, каквато в случая се явява правният интерес от предявените искове, обуславя извод за тяхната недопустимост, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

За да присъди в полза на ищците сторените по делото разноски, ПОС приема, че искането на ищците за присъждане на същите е основателно, доколкото отпадането на правния интерес е настъпило в хода на производството, след завеждане на исковите претенции. Излага съображения, че отговорността за разноските по делото е обектИ.на невиновна отговорност, което намира израз в разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, като за да останат в тежест на ищците разноските, е необходимо ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал исковете, които в случая не са изпълнени.

Според настоящата инстанция, общият принцип при разпределение на тежестта за разноските по делото между страните е в чия полза е завършил спора помежду им, т.е. зависи от резултата по същество на спора. Така, според основната хипотеза по чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а в ал.3 е предвидено аналогично право за ответника, който също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Изключение от тези хипотези е налице в ал.2, където е предвидено, при условията на кумулатИ.ност, че ако ответникът с поведението си не е дал 4 повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В тази хипотеза спорът също се разрешава по същество, но ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска, при уважаване на иска, разноските няма да се възложат върху него, а ще си останат за сметка на ищеца.

Единствената хипотеза на разпределение на разноските при прекратяване на делото не по спогодба е уредена в чл.78, ал.4 ГПК, според който, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Според съда, от цитираната формулировка може да се направи извод, че волята на законодателя е когато делото е прекратено без произнасяне по същество по спорния предмет и не по спогодба, на разноски има право само ответника, без да са предвидени изключения.

Според настоящата инстанция, коментираните по-горе норми са с процесуален характер, поради което и е недопустимо да бъдат тълкувани разширително или да се прилагат по аналогия, при положение че има изрични норми относно разноските при прекратяване на делото (чл.78, ал.4 и чл.78, ал.9 ГПК).

По изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай, хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК не намира приложение, тъй като при същата делото приключва с позитИ.но за ищеца решение, при направено от ответника признание на иска, съчетано с изначално недаване повод за завеждане на делото, какъвто не е настоящия случая, при който спорът не е разрешен по същество, а поради отпадане на правния интерес за ищците от предявените искове, производството е прекратено като недопустимо. Ето защо, е без значение дали ответникът „М.“ ЕООД е дал повод за завеждане на делото или дали е признал иска и не допустимо по арг. за протИ.ното от чл.78, ал.2 ГПК, да му се възлагат сторените от ищците разноски.

Действително, правният интерес за ищците от предявените искове е отпаднал след образуване на делото, поради настъпили след датата на подаване на ИМ в съда факти, а именно: съставяне на 2 нот. акта за поправка на двата нот. акт, с които първият ответник е прехвърлил на втория собствеността върху горепосочените имоти, досежно обема на прехвърлените права - притежаваните от продавача „А.Т.“ ЕООД 299/1368 ид.части от прехвърлените ид.части от двата имота, които в първоначалните актове на са 5 посочени. Независимо от това, действащата процесуална уредба относно разпределението на разноските по делата не дава основание за присъждане на разноски на ищеца в случаите, когато делото му е прекратено поради отпаднал след завеждането му правен интерес от предявения иск, който е съществувал към датата на завеждане на делото.

Дори да се приеме обаче, че нормата на чл.78, ал.2 ГПК може да се прилага съответно и в случаите на прекратяване на делото, съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставки за осъждане на ответника „М.“ЕООД да заплати на ищците сторените по прекратеното производство разноски, като съображенията за това са следните:

С оглед фактическия състав на чл.78, ал.2 ГПК, следва да се прецени, на първо място, дали ответникът „М.“ЕООД е дал повод за завеждане на делото.

Съгласно чл.124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. От изложените в ИМ твърдения е видно, че правният интерес на ищците от предявените отрицателни установителни искове срещу посочените в ИМ ответници и в частност срещу „М.“ЕООД е обоснован единствено с факта на извършване на 2-те сделки между тях, с които се твърди, че продавачът „А.Т.“ ЕООД е прехвърлил на купувача „М.“ЕООД цялата собствеността върху двата имота, вместо само върху притежаваните от него 299/1368 ид. части, които е придобил с постановление за възлагане от 29.09.2021г. по изп. дело 270/20г. на ЧСИ А. и съответно че купувачът е придобил цялата собственост върху двата имота, вместо само върху 299/1368 ид. части от същите. В ИМ не са изложени други твърдения, освен за сключването на въпросните 2 сделки, сочещи, че ответниците са засегнали по някакъв друг начин правата на собственост на ищците от двата имота.