Акт от 17.10.2019, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Перник, 17.10.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, десети граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия : Камелия

Ненкова и при участието на секретаря : Лили

Добрева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00772 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от “Топлофикация – София“ ЕАД срещу Ю.В.Г. с ЕГН **********, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД гр. София е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 410 от ГПК с вх. № 3065489/15.08.2019г. в Софийски районен съд срещу Ю.В.Г. с ЕГН **********, препратено е по подсъдност в Пернишки районен съд и е образувано ч.гр.д. № 6860/2018г. по което срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение № 5045/09.10.2018г. за следните суми 2275,44 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017 г.; сумата от 319,95 лв. /триста и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.09.2016 г. до 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 2275,44 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 51,91 лв. /петдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ представляваща държавна такса и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение-разноски по делото В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ/ за топлоснабден имот - за топлофициран имот, находящ се гр.***.

Твърди, че ответницикът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през периода м.05.2015 г. - м. 04.2017г., като не е погасил задължението си за плащане на цената за същата.

При така изложените фактически твърдения към съда се отправя искане да постанови решение, по силата на което да приеме за установено съществуването на вземанията му спрямо ответника за сумите от 2229,44 лв. – главница за стойността на доставената топлинна енергия за периода от м. 05.2015г. до м.04.2017г., 309,35 лв. – обезщетение за забава размер на законната лихва за периода от 15.09.2016г. до 06.08.2018г., както и 46 лв. – дължима сума за услугата по дялово разпределение и 10,60 лв. законна ллихва за забава върху стойността на услугата по дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. дп 06.08.2018г. , ведно със законната лихва от 15.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

С отговора на исковата молба ответникът възразява, че не е потребител на топлинна енергия за посочения имот. Излага конкретни съображения, че собствеността върху същия е придобита по време на брака й с трето за спора лице. Поддържа, че имотът не се ползва за задоволяване на жилищни нужди, тъй като семейството от много години живеело в чужбина. Твърди, че топлоснабденият имот е отдаден под наем.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страна на ищеца, фирмата за дялово разпределение „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, което дружество е изразило становище по така предявените искове.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.д. 6860/2018г. по което срещу длъжника Ю.В.Г. е издадена заповед за изпълнение № 5045/09.10.2018г. за следните суми 2275,44 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017 г.; сумата от 319,95 лв. /триста и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.09.2016 г. до 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 2275,44 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 51,91 лв. /петдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ представляваща държавна такса и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение-разноски по делото От приложеното по делото заверено копие на Нотариален акт №176, т.VI, рег.№12543, нот.д. № 1185 от 20.12.1999г. на нотариуса при СРС се установява обстоятелството, че ответницата Ю.В.Г. е собственик на топлоснабденото жилище, находящо се в гр.***.

От изслушаната съдебно-техническа експертиза, на вещото лице З.З. се установява, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр.*** ,с абонатен №001959. От посоченото заключение се установява, че за процесния период редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба. През жилището на ответника преминават тръби, които са част от сградната инсталация и не може да бъдат отделени. За процесният период е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ прогнозно, в имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода-водомер с дистанционен радио отчет. Реалното потребление на количеството топла вода е установено при годишния отчет на уредите, провеждан от фирмата топлинен счетоводител. Установява се, че в имота има три отоплителни тела присъединени към отоплителната инсталация, които са с монтирани индивидуални разпределителни устройства с дистанционен радио – отчет и начислената топлинна енергия е според показанията на уредите, което обстоятелство е отразено в индивидуалните годишни изравнителни сметки. За процесния период ищеца е и потребявал битово гореща вода, на стойност 759,09 лева, отопление 1409,22 лева, изравнителни сметки и корекции 61,17лв. и дялово разпределение 46,00лв.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката

/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. .и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно от

Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ . Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Б.П., се установява, че след проверка на документи в ищцовото дружество, в дружеството за дялово разпределение, фактури и съобщения, експертизата е установила, че за периода от 01.05.2015г до 30.04.2017 г за абонат на адрес се в гр. ***с аб.№001959, стойността на доставената и ползувана и неплатена топлинна енергия е в размер на 2 229,48 лева и лихва за забава за периода от 15.09.2016г. до 06.08.2018г. в размер на 309,35 лева. Сумата за дялово разпределение за процесния период, за процесния имот е в размер 56,60 лева, от които 46,00 лева главница и 10,60 лева лихва. Сумите за топлинна енергия, касаещи процесния период от м. 05.2014гдо м.04.2017г. не са платени. В информационната система на „Топлофикация София” ЕАД са отразени изравнителните сметки изготвени от фирма „Техем сървисис“ ЕООД за процесния имот за процесния период.

Предвид на това съдът дава вяра на заключението на вещото лице и намира че така предявените искове следва да се уважат до установения от него размер, така както и са предявени. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното отчитане и изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.

По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява основателен и доказан до пълния му размер.