Определение № 1340 от 23.09.2022, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1340 гр. П., 23.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224400500622 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частната жалба от адвокат З. П.

Т., назначен за особен представител на ответницата по гр.д. № 1069/2022 г. по описа на Районен съд – П., срещу постановеното по същото дело определение № 3201/03.08.2022 г., в частта, с която е оставено без уважение искането му за увеличаване на определеното възнаграждение на особения представител на ответницата. С жалбата се поддържа довод, че ниският размер на иска не може да определи сложността на казуса, като са наведени оплаквания, че първоинстанционният съд е отказал да събере поисканите от особения представител доказателства.

Ответникът по частната жалба „***“ гр. С., чрез пълномощника Т.Г.

ДиМ.-М. – директор на Дирекция „***“ гр. П., не ангажира становище.

По въпроса за обжалваемостта на определенията и разпорежданията, с които се отхвърля искане на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, за увеличаване на размера на определеното му възнаграждение е формирана последователна практика на ВКС, напр. ч.т.д. № 1795/2020 г. на III г.о., ч.т.д. № 2076/2017 г. на I т.о. и цитираната там практика. Съгласно същата определението, с което се определя възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК е обжалваемо като такова, разрешаващо материалноправен спор.

1

В този смисъл депозираната частна жалба от адвокат З. Т. е процесуално допустима.

Като взе предвид данните по делото, настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

В случая ответницата в първоинстанционното производство е била призована по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК – чрез залепване на уведомление.

Районният съд е поискал от Адвокатска колегия – П. да посочи адвокат, който да бъде назначен за особен представител на ответницата, и като такъв е посочен адв. З. Т.. Същият е назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответницата Д. М. М. с определение от 28.06.2022 г., като съдът му е определил възнаграждение в размер на 150 лв., вземайки предвид материалния интерес по делото.

В депозираното от адв. Т.

„Допълнение на становище от 28.06.2022 г.“ е инкорпорирана неговата молба да бъде изменено определението, с което полагащият му се адвокатски хонорар е намален от 300 лв. на 150 лв., като същият бъде увеличен.

С постановеното по делото определение от 03.08.2022 г., в обжалваната му част, първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане като неоснователно.

Въззивният съд приема, че така постановеното определение е правилно.

Съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

В настоящият случай определеното от районния съд възнаграждение на особения представител е в размер на една втора от минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба

№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на основание чл. 121, ал. 1, вр. с чл. 36 и чл. 38 от ЗА. Същото е съобразено напълно с фактическата и правната сложност на правния спор, изведена от спецификата на конкретното производство: заявената от ищеца претенция по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането му в размер на 250 лв., присъдено с издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 2

ГПК; наведените от страна на ответницата, чрез назначения й особен представител, възражения против иска и произтичащата от това доказателствена тежест в процеса; обема на събраните по делото релевантни доказателства и пр.

Районният съд правилно е преценил действителната сложност на делото и е определил възнаграждението на особения представител на ответницата съобразно същата и в допустимите от закона граници.

С оглед на гореизложените съображения, частната жалба на адвокат З.

Т. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, П.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат З. П. Т., назначен за особен представител на ответницата по гр.д. № 1069/2022 г. по описа на Районен съд – П., срещу постановеното по същото дело определение № 3201/03.08.2022 г., в частта, с която е оставено без уважение искането му за увеличаване на определеното възнаграждение на особения представител на ответницата.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3