Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 823 от 05.05.2026, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
Касационно административно наказателно дело 45/2026
Вид
Решение № 823
Подписан
05.05.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Ива Ковалакова-Стоева, Мартин Стаматов, Юлияна Цонева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 823

Разград, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

Членове:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА канд № 20267190600045 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. от [населено място] против Решение № 1/ 05.01.2026 г., постановено по АНД № 162/ 2025 г. по описа на Районен съд –Кубрат, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10707336, издаден от ОДМВР Разград, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата си сочи, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон. С оглед на това моли съда да отмени решението на районния съд и издадения ЕФ, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение. Претендира и за заплащане на разноски за тази инстанция.

Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателя е съставен ЕФ по реда и при условията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. В него е посочено, че на 24.10.2024 г. в 09:18 часа, в с. Беловец, обл. Разград, ул. „Васил Левски“ е отчетено с автоматизирано техническо средство (АТСС) СПУКС CELERITAS MVD 2020 движението на товарен автомобил „Мазда ЦХ 3“ с рег. № [рег. номер] със скорост от 82 км/ч (след приспадане на толеранс от 3 км/ч), при допустимата за населени места скорост от 50 км/ч. Собственик на посоченото МПС е жалбоподателя Д. М. според данните за регистрацията му.

Към преписката административнонаказващият орган (АНО) е представил снимка/клип, установяваща извършеното нарушение; справка относно собствеността на процесното МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка на същото; Протокол за използване на АТСС със снимка към него.

С решението си районният съд е потвърдил оспорения ЕФ, като в мотивите си е приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на правилата и нормите на ЗДвП и специалната Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з- 532). Това решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон.

Оспореният ЕФ е издаден от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и в установената форма, утвърдена със заповед на министъра на МВР, съгласно изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. АНО е спазил относимите процесуални правила и норми.

Условията и редът за използване на АТСС са уредени в Наредба № 8121з-532. Приложените писмени доказателства сочат, че полицейските служители са изпълнили законовите изисквания, регламентирани в чл. 6 - чл. 12 от цитираната наредба при работа с процесното АТСС. В оспорения ЕФ ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя.

Приложените писмени и веществени доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че процесният автомобил е заснет да се движи в рамките на населеното място със скорост от 82 км/ч (след приспадане на толеранс от 3 км/ч), поради което съдът приема, че е извършено вмененото административно нарушение. Приложени са и съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на жалбоподателя. ЕФ е съставен срещу собственика на МПС, който е разполагал с възможността в 14-дневен срок да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Това негово право е изрично посочено в издадения ЕФ. Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност, поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата отговорност.

Определеното наказание е в абсолютния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено или намалено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 66, 47 евро (равностойността на 130 лв.) – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/ 05.01.2026 г., постановено по АНД № 162/ 2025 г. по описа на Районен съд- Кубрат.

ОСЪЖДА Д. И. М. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР - Разград сумата от 66, 47 € (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента)- дължими разноски по производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: