Определение № 28322 от 05.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28322 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110100192 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Йетел България“ ЕАД срещу В. С. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл.

345 ТЗ, както и чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 543,17 евро (1062,34 лева), представляваща неплатени задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598********, Договор за лизинг на устройство XIAOMI Redmi Note 12 Pro 256GB Grey и Договор за лизинг за пакет базови аксесоари, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 201/2025 г. по описа на Районен съд – Трън.

Ищецът твърди, че на 21.06.2023 г. между страните е бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598******** за срок от 24 месеца и абонаментен план Total Unlimited, при първоначален месечен абонамент 29,99 лв., съответно 49,99 лв. след изтичане на първоначалния срок на договора. Поддържа, че ответницата е ползвала предоставяните услуги, но не е изпълнила задълженията си за заплащане на дължимите месечни такси и потребени услуги, поради което са били издадени фактури за отчетните периоди от 21.06.2023 г. до 14.11.2023 г. Твърди, че във връзка със сключения договор за мобилни услуги на същата дата между страните е бил сключен и Договор за лизинг на мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 12 Pro 256GB 1

Grey, по силата на който устройството е било предоставено за временно и възмездно ползване срещу заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 23,59 лв. всяка. Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията по договора за мобилни услуги и по договора за лизинг са останали непогасени задължения за лизингови вноски по предоставеното устройство. Сочи още, че между страните е бил сключен и Договор за лизинг на пакет базови аксесоари, по който ответницата е поела задължение за заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,40 лв. всяка, като и по този договор са останали непогасени задължения. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на договорните задължения договорът за мобилни услуги е бил прекратен, вследствие на което е възникнало задължение за заплащане на уговорена неустойка, както и са станали предсрочно изискуеми оставащите лизингови вноски по договорите за лизинг. Поддържа, че задълженията на ответницата са индивидуализирани във фактури № 7353607950/15.07.2023 г.,

№

7354775937/15.08.2023 г.,

№

7355998696/15.09.2023 г.,

№

7357397315/15.10.2023 г. и

№

7358663734/15.11.2023 г., като общият размер на непогасените задължения възлиза на 1062,34 лв. Твърди, че за същото вземане е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 201/2025 г. по описа на Районен съд – Трън и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата е подала възражение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. С. Н., с който предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. Ответницата оспорва между страните да са възникнали твърдените от ищеца облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги и договорите за лизинг, както и да са били предоставяни мобилни услуги и лизингови вещи съобразно твърденията в исковата молба. Оспорва представените по делото фактури, като счита, че същите представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти и не установяват по безспорен начин претендираните вземания. Оспорва да е изпаднала в забава, като поддържа, че липсват доказателства ищецът да е отправил до нея изявление за прекратяване на договора за мобилни услуги, поради което не са били налице предпоставките за възникване на задължение 2 за заплащане на претендираната неустойка, както и за настъпване на последиците от предсрочното прекратяване на договора. Поддържа, че договорите и приложимите към тях общи условия съдържат неравноправни клаузи и са нищожни в отделни свои части поради противоречие с разпоредбите на Закона за защита на потребителите, Закона за електронните съобщения и добрите нрави. Твърди, че клаузите, уреждащи дължимостта на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, са неравноправни и нищожни, тъй като поставят потребителя в значително неблагоприятно положение и предвиждат заплащане на оставащи месечни абонаментни такси до края на срока на договора. Оспорва и действителността на клаузата на чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договорите за лизинг, предвиждаща автоматична предсрочна изискуемост на оставащите лизингови вноски при прекратяване на договора за мобилни услуги или при забава в плащането на дължими суми, като поддържа, че същата е неравноправна и нищожна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Ответницата прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на сторените разноски.

Прави искане ищецът да бъде задължен да представи в оригинал договорите, допълнителните споразумения към тях и фактурите, като при неизпълнение на това задължение да намерят приложение последиците на чл. 161 ГПК.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Правна квалификация на исковете: предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидни облигационни правоотношения между страните по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598********, Договор за лизинг на устройство XIAOMI Redmi Note 12 Pro 256GB Grey и Договор за лизинг на пакет базови аксесоари, предоставянето на договорените услуги и вещи, настъпването на изискуемостта на претендираните вземания, както и размера на непогасените 3 задължения.

По иска за неустойка с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на валидна неустоечна клауза, настъпването на предвидените в договора предпоставки за ангажиране на неустоечната отговорност, включително надлежно прекратяване на договора, както и размера на претендираната неустойка.

В тежест на ищеца е да установи и настъпването на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на претендираните лизингови вноски, доколкото основава част от претенцията си на настъпила предсрочна изискуемост по договорите за лизинг.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже погасяване на претендираните вземания, включително чрез плащане или друго погасително основание, както и всички положителни факти, на които основава възраженията си.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на давността, ако се позовава на такива.

По възражението за неравноправност и нищожност на клаузи от договорите и общите условия съдът следи служебно съобразно разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и необходими за правилното изясняване на спора, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъде приложено към настоящото производство ч.гр.д. № 201/2025 г. по описа на Районен съд – Трън.

Искането на ответницата за задължаване на ищеца да представи в оригинал договорите, допълнителните споразумения към тях и фактурите следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е налице оспорване истинността на представените документи, нито са наведени твърдения, че същите не произхождат от посочените в тях лица. Освен това представените по заповедното дело преписи са заверени за съответствие с оригинала от адвокат, поради което, на основание чл. 32 от ЗАдв., имат характера на 4 официално заверени документи.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 24.09.2026г. от 09:50 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 183 ГПК на ответника.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 201/2026 г. по описа на Районен съд – Трън.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

5

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http: //www. justice. government. bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма "Спогодби", която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

Повече информация за Програма "Спогодби" можете да получите всеки работен ден от 9: 00 до 17: 00 часа от Мариана Николова на тел. 02.89.5542 или на ел. адрес: spogodbi@src. justice. bg, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. "Цар Борис III " № 54, ст. 204.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6