Решение № 930 от 10.05.2021, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Пловдив,

10.05.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА МАТЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

СВЕТЛАНА

МЕТОДИЕВА при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Мария

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административно - наказателно дело № 721 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател Й.Б.Й. с ЕГН ********** ***, обжалва, чрез пълномощника си адв.М.Н., Решение № 2 от 08.02.2021 г., постановено по АНД № 667/2020 г. по описа на Районен съд – Асеновград, 3 н.с. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш Серия К № 3523929 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Й.Б.Й., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 650 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се претендира отмяна на решението на РС - Асеновград, като немотивирано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съдът неправилно е преценил, че размерът на глобата е съобразен с предвиденото в закона, както и че не е обсъдил наведени от страна на жалбоподателя възражения, поради което и е приложил неправилно материалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на електронния фиш. Претендират се направени пред двете инстанции разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа като отново се сочи, че наложената глоба е по-голяма от законоустановената.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив не е депозирал отговор по касационната жалба и не е изпратил представител в съдебно заседание.

Прокурорът от ОП – Пловдив Тодорова моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Районен съд - Асеновград, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която като цяло се възприема и от настоящия съд, доколкото действително от събраните и разгледани от първоинстанционния съд доказателства се установява, че на датата, посочена в електронния фиш, автомобилът, описан в него се е движел в нарушение на установените правила относно допустимата скорост извън населено място, указана с нарочно поставен пътен знак, което нарушение е било установено по надлежния ред. Същевременно обаче, се констатира, че в мотивите към обжалваното съдебно решение са допуснати известни неточности, които вероятно са с технически характер, но на практика са довели до неправилен краен извод на съда. Така съдът е посочил на стр.2 от решението си, че в издадения електронен фиш било установено превишение на разрешената скорост със 74 км/час, а в действителност, в електронния фиш, който е бил обжалван пред Районен съд Асеновград, отразеното превишение е само 53 км/час. На стр. 3 от решението си, съдът е посочил вече, че превишението било от 54 км/час, а на стр.5 от своето решение е приел, че то е с 57 км/час над допустимото и на тази база е преценявал размера на наложената глоба. Отделно от това, съдът е посочил и че с фиша била наложена глоба от 850 лева, като след това вече е обсъждал действително определения размер на глобата по електронния фиш от 650 лева, който е и потвърдил в диспозитива на съдебното решение.

Непрецизен е направеният извод в обжалваното решение, който впрочем е намерил израз и в диспозитива на съдебното решение, че нарушението, извършено от жалбоподателя, като собственик на заснетия с мобилното АТС автомобил, е на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Напротив, в самия електронен фиш е записано, че нарушението е такова на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, а след като е счел, че фишът е законосъобразно издаден и го е потвърдил, районният съд не е имал основание да променя дадената правна квалификация от наказващия орган с решението си. Впрочем, същата е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението, касателно въвеждането на ограничение на скоростта извън населено място посредством сигнализирането ѝ със съответния пътен знак в отклонение от общите правила по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно които максималната скорост на движение на съответния тип МПС извън населено място е ограничена до 90 км/час. В тази насока, като взема предвид мястото на констатиране на нарушението и доказателствата относно наличното разположение към датата на констатирането му на пътен знак, ограничаващ скоростта на 60 км/час, то настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган е определил коректно правната квалификация по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, а Районен съд Асеновград неправилно е приложил материалния закон, като е подвел нарушението под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Отделно от посоченото, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, предвид това, че преценката му относно размера на наложената глоба е направена въз основа на неправилно приети факти относно приетия от наказващия орган размер на установеното превишение на скоростта. Установява се от доказателствата по делото, че регистрираната от техническото средство, с което е извършена проверката, скорост е 117 км/час. Следователно и като се вземе предвид отчетения с оглед вида на техническото средство толеранс в полза на водача от минус 3 процента, то правилно в електронния фиш е била посочена като установена стойност на скоростта 113 км. час, поради което и предвид ограничението с пътен знак до 60 км/час, то наказуемото превишение възлиза на 53 км/час, както е било посочено и в електронния фиш. Съдът, постановил обжалваното съдебно решение обаче, при преценката си за размера на глобата е приел за превишена стойност на скоростта 57 км/час, което е несъответно на действително установеното, защото, както се каза, в полза на водача правилно е било осъществено приспадане на допустимата грешка при измерването, съгласно протокола от проверката на мобилната система за видеоконтрол от три процента, когато става въпрос за отчетена скорост над 100 км/час, както е в конкретния случай. Ето защо и следва при преценка съответната санкционна норма да се изхожда от размера на установеното по електронния фиш превишение на скоростта, което, както се каза е правилно определено и е такова от 53 км/час. Затова и като е основал изводите си на погрешна изходна база, а именно превишение от 57 км/час районният съд е постановил неправилно решение. И това е така, защото нормата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, независимо, че е точно приложена в случая от наказващия орган, предвижда за превишение на разрешената скорост извън населено място, когато същото е над 50 км/час да се наложи глоба от 600 лв., като за всеки следващи 5 км/час превишаване над 50 км/час глобата се увеличава с 50 лв. Ето защо и в случая наложената глоба от 650 лева се явява неправилно определена от страна на наказващия орган, защото установеното превишение е в размер под 55 км/час и поради това глобата следва да е 600 лева. Като не е отчел този пропуск на наказващия орган, а е потвърдил електронния фиш, вместо да го измени, като намали глобата до действително предвидения за нарушението размер, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който поради това следва да се отмени и настоящата инстанция да се произнесе по същество, като постанови решение, с което измени електронния фиш, като намали глобата от 650 на 600 лева. Подобно процедиране е допустимо, предвид характера на санкционната разпоредба, която иначе е правилно определена, но предвижда диапазон от различни по размер глоби в зависимост от конкретно установеното превишение над 50 км/час.

Иначе, районният съд е дал сравнително подробен отговор на възраженията на жалбоподателя досежно съдържанието и конкретните реквизити на електронния фиш, като правилно ги е отхвърлил като неоснователни. Следва в тази насока да се отчете фактът, че се касае до особен и специален ред за ангажиране на административно – наказателна отговорност, въведен в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който се явява специална норма по отношение на разпоредбите на ЗАНН, касаещи съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и съответно издаваното въз основа на него наказателно постановление. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, освен това, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно, електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно обективирано изявление, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити. В тази смисъл е налице и изрично произнасяне със задължителното ТР № 1/2014 г. на ВАС.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно липсата на описание вида на нарушението, предвид ясното отразяване в електронния фиш, че се касае именно до нарушение за скорост.

Неоснователни са възраженията, изложени пред първоинстанционния съд за липса на преминато обучение от страна на полицейските служители във връзка с употребата на техническото средство, като в тази връзка районният съд е събрал конкретни относими доказателства за наличието на такова обучение за свидетеля, боравил с техническото средство, преди датата на заснемане на нарушението.

Не е основателно направеното пред първоинстанционния съд възражение относно това, че за нарушението не следвало да се издава електронен фиш, защото то не било установено в отсъствие на контролен орган. Текстът на закона „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, цитиран от жалбоподателя, не изключва използването на мобилни АТСС при установяване на нарушенията за скорост, защото приемането на обратното становище би означавало да се приеме и че нарушението се извършва без нарушител, което е практически невъзможно. Забраната да се издава електронен фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС касае само случаите, визирани в чл.11, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният случай не е такъв. Както става ясно и свидетелските показания, контролният орган слага само началото и края на работа на техническото средство, което самó установява и регистрира нарушението.

Не е основателно и възражението, че не било видно къде е осъществено нарушението. Напротив, налице е отразяване, както на конкретните километри от път II-86, които съвпадат като място с описаното от свидетеля място за контрол до кръстовището с път за гр. Асеновград, кв. Долни воден, така и на географски координати от GPS на техническото средство. Изпълнено е и изискването по чл.189, ал.8 от ЗДвП и с изпращането на жалбата в съда издателят на ЕФ е предоставил информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати.

Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04d870af-6c51-4a2a-9ca0-6ef98e59f54e