Решение № 6608 от 14.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61229/2024
- Вид
- Решение № 6608
- Подписан
- 14.04.2025
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 111, б. "в", пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6608
***, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110161229 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 9 770,00 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „***“ за причинени вреди на л. а. „***“ с рег. № ****, вследствие на ПТП от 09.08.2019 г., настъпило в ***, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 20,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2024 г. до окончателното плащане, както и 962,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 20.08.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 50308/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.08.2024 г.
Ищецът *** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „***“ – на 09.08.2019 г., около 08:40 часа, в гр. *** на ул. „***** е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „***“ с рег. № ****. Поддържа, че ответникът ***** е застраховател по валидна задължителна застраховка „**** на другия участвал в ПТП-то т. а.
****“ с рег. № *****. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който излизайки от паркинг на мебелен магазин отнема предимство и реализира ПТП с движещия се по път с предимство друг автомобил. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 09.08.2019 г., като във връзка с него е образувана щета № 0000-1261-19-204576, извършен е оглед и е съставен опис на вредите.
Сочи, че е налице „тотална щета“, като стойността на ремонта възлиза на 9 750,00 лв., в който размер, в качеството си на застраховател по застраховка „***“, е изплатил застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил – М. Й. Й., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 20,00 лв., при което общият размер на вредата възлиза на 4 970,00 лв., която сума ответникът е отказал да му заплати. Претендира и мораторна лихва в размер на 4 962,00 лв., начислена за периода от 05.02.2020 г. до 20.08.2024 г. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ***** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „**** по отношение на т. а. ****“ с рег. № *****, както и изплащането от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 9 750,00 лв., както и, че същият е сторил ликвидационни разноски в размер на 20,00 лв., но оспорва описания механизъм на настъпване на процесното ПТП. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, както и , че същото е настъпило по вина на водача Н. Ц., твърдейки, че допринесъл с поведението си е и водачът на застрахования при ищеца автомобил - М. Й., който се е движил с висока и несъобразена с пътните условия скорост, поради което се е поставил в обективна невъзможност да предотврати своевременно пътния инцидент. Оспорва размера на претендираното регресно вземане, Навежда довод за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на иска за лихва. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „****, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „**** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното главно вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „****.
С определение от 17.12.2024 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 09.08.2019 г., около 08:40 часа, в ***, на ул. „***** е настъпило ПТП с участието на л. а. „***“ с рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „***“ и т. а. ****“ с рег. № *****, застрахован при ответника по застраховка „****, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 9 750,00 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 20,00 лв.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 09.08.2019 г., уведомление за щета до ***, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 09.08.2019 г., около 08:40 часа, водачът на т. а. ****“ с рег. № ***** предприема маневра за завой наляво при включване в движението на ул. „*** от паркинга на магазини ****, при което реализира съприкосновение с движещия се по ул. „*** с посока от *** към *** л. а. „***“ с рег. № ****, нанасяйки му материални вреди. Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, съдът 2 анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета при ищеца ***, както и заключението по съдебноавтотехническата експертиза. Най-напред пред застрахователя – ищец М. Й. е заявил, че при движение по ул. „*** е бил ударен от включващ се друг автомобил, като това описание на механизма на настъпване на процесното ПТП съответства на този, отразен в схемата към протокола за ПТП, попълнен от двамата водачи в инцидента. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, според което щетите по л. а. „***“ с рег. № **** безспорно се намират в причинна връзка с настъпилото на 09.08.2019 г. произшествие в ***, както и, че същите могат да настъпят по описания начин. Съдът намира, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Н. Ц., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид описания с схемата към протокола за ПТП механизъм на същото, който се потвърждава и от констатациите на съдебно-автотехническата експертиза в тази насока, без по делото да са ангажирани доказателства, опровергаващи твърдяния от ищеца такъв. Нещо повече, изрично вещото лице посочва, че техническа причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на т. а. ****“ с рег. № *****, който предприема маневра за включване в движението по ул. „*** без да пропусне движещия се по пътя с предимство л. а. „*** с рег.
№ ****. В случая, така установеното поведение на водача Н. Ц. несъмнено представлява нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е пропуснал движещия се по път с предимство друг автомобил, предприемайки маневра за завой наляво и включване в пътя, по който вече се е движил другият автомобил. Наред с това, безспорно така установената фактическа обстановка обосновава извод, че водачът на т. а. ****“ с рег. № ***** е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, разписани и в нормата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че с поведението си застрахованият при ищеца водач също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. В случая, не се установява той да се е движил с висока и несъобразена с пътните условия скорост, поставяйки се по този начин в обективна невъзможност да предотврати своевременно пътния инцидент. Следва да се отбележи, че забележка в тази насока липсва и в самия двустранен констативен протокол, като видно от отбелязването в него водачът Н. Ц. изцяло е поел вината за настъпване на процесното ПТП, без да може да се направи извод, че с поведението си водачът М. Й. също има принос за това.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия за установен по-горе механизъм на настъпване на ПТП-то от 09.08.2019 г., а той изключва участието на поведението на водача М. Й. в причиняването на удара. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът *** е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 9 750,00 лв. в полза на собственика на увреденото МПС, за което свидетелства и 3 представеното платежно нареждане от 22.08.2019 г. (л. 31 от делото), като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 20,00 лв.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).