Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 10.05.2023, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Гражданско дело 111/2022
Вид
Решение № 10
Подписан
10.05.2023
В сила
25.11.2023
Състав
Сона Вахе Гарабедян

Цитирани разпоредби

Решение № 10/13.03.2023 г. по гр.д. №111/2022 г.

Съдия-докладчик: Сона Гарабедян

Съдът е сезиран искова молба, уточнена с молба вх. № 1333/13.06.2022 г., подадена от Е. С.

Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. "…..” № …. против "К. И. И. БГ" ЕАД, с ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "……" № …., Бизнес център "….." …., ет. …., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 13.09.2010 г. ищецът е сключила с "П. К.Б." ЕООД, ЕИК …… Договор за револвиращ заем № 1008521839/13.09.2010 г., със срок на заема 36 месеца, заемна сума от 2500 лева и общо дължимо възнаграждение по револвинга 4 920 лева. Така общо дължимата сума по договора - връщане на заемна сума и възнаграждение, съгласно договора била в размер на 7 511.36 лева.

Поради прекомерната възнаградителна сума по договора, определена от кредитора в негова полза, в Договор за револвиращ заем № 1008521839/13.09.2010 г., който бил договор сключен при общи условия, за нея било непосилно да изплати и то в срок всички претендирани от кредитора суми по него. Към 29.05.2015 г. изплатила на кредитора общо сумата от 3 171.93 лева, а той претендирал от нея 14 623.88 лева. Поради просрочия при издължаване на месечните вноски по заема, "П. К.Б." ЕООД прекратил едностранно Договор за револвиращ заем № 1008521839/13.09.2010 г., което настъпило на 01.01.2011 г.

Поради това и съгласно т. 10.4. от Общите условия към 02.11.2011 г. "П. К. Б." ЕООД имал право да претендира всички суми по договора за заем и 50% неустойка върху целия заем.

На 08.05.2012 г. "П. К. Б." ЕООД депозирал при Арбитър Б. Г. искова молба вх. № 717/08.05.2012 г., с която претендирал след прекратяване на договора ищецът да бъде осъдена да заплати на кредитора сума в размер на 10 045.04 лева към 16.05.2012 г., ведно със законна лихва, считано от 08.05.2012 г. и разноски по делото. С решение № 717/05.07.2012 г. на арбитър Б. Г. ищецът била осъдена да заплати на кредитора претендираните суми. Въз основа на арбитражното решение бил издаден изпълнителен лист от 21.02.2014 г. по т.д. № 905/2014 г. по описа на СГС, а след това било образувано срещу нея изп.д.№ 1912/2014 г. по описа на ЧСИ К.П. с рег. № ….. на КЧСИ.

С определение № 634 от 17.02.2016 г. по гр.д. № 624/2016 г. по описа на Апелативен съд София разпореждането от 21.02.2014 г., постановено по т.д. № 905/2014 г. по описа на СГС, било отменено в частта, с която било уважено искането на "П. К. Б." ЕООД за издаване на изпълнителен лист срещу ищеца.

Поради отмененото разпореждане за издаване на изпълнителен лист срещу нея, с Постановление изх. № 3183/11.01.2019 г., ЧСИ К. П. прекратил изпълнително дело № 1912/2014 г. по отношение на ищеца.

Сочи, че с Уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 24049/19.10.2018 г. е била уведомена от "П. К. Б." ЕООД, че кредиторът е сключил Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. с ответника по настоящото дело - "К. И. И. БГ" ЕАД, като му прехвърлил всички свои вземания към нея. Обстоятелството за прехвърляне на вземанията й станало известно и по изпълнителното дело, по което "К. И.И. БГ" ЕАД било конституирано като взискател на мястото на "П. К. Б." ЕООД.

Ответникът се легитимирал формално като неин кредитор, който твърдял, че има срещу нея вземане, произтичащо от Договор за револвиращ заем № 1008521839/13.09.2010 г. Счита, че понастоящем, макар формално да се легитимира като неин кредитор, всъщност ответникът няма изискуеми вземания към нея, произтичащи от Договор за револвиращ заем № 1008521839/13.09.2010 г. и Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., което има правния интерес да установи пред съда, като предяви отрицателен установителен иск, за да има основание да претендира заличаване на формално дължимите суми към ответника в Централния кредитен регистър, където понастоящем задължението фигурирало.

1

Допълнително в уточнителна молба от 13.06.2022 г., подадена в изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане от 08.06.2022 г., излага, че от издаденото от ЦКР Удостоверение за кредитна задлъжнялост било видно, че сумата претендирана от ответника като дължима била вписана, като дължима сума по активен кредит и не била отнесена към погасени кредити. При разговор с консултанти на ответника, а и на праводателя му, се установило, че единственият начин да бъдат уважени възраженията й за недължимост и съответно да бъде заличена като дължима от нея сумата по ДРК, бил именно съдът да признае тази недължимост, респективно съдът да признае, че правото на принудително изпълнение е било погасено. Въпреки многократните разговори на ищеца с кредитора, същият не заличил/отписал, доброволно претендираните суми по ДРК.

Извън всичко гореизложено, информацията в Централния кредитен регистър се подавала именно от кредиторите и самият факт, че понастоящем ответникът поддържал като актуална информация в Централния кредитен регистър, че ищецът дължи исковата сума, бил достатъчно доказателство за поддържаната претенция на ответника да му заплати сумата.

Така вписаната информация за задълженията на ищеца към кредитора, ограничавала възможностите й в гражданския оборот да ползва кредитни услуги от банкови и небанкови институции, каквито възнамерявала да ползва, но не можела понастоящем, с оглед вписването в ЦКР.

На основание чл. 110 от ЗЗД, във вр. с чл. 120 от ЗЗД заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претенции за дължими суми на ответника и по-конкретно в размер на 10 097.11 лева, претендирани като дължими от ответника по Договор за револвиращ заем № 1008521839/13.09.2010 г. и Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., тъй като "П. К. Б." ЕООД прекратил едностранно Договор за револвиращ заем № 1008521839/13.09.2010 г. към 01.01.2011 г. и следователно, считано от 01.01.2011 г. били изискуеми всички суми - главница, лихви, неустойки, разноски по ДРЗ.

От това следвало, че считано от 01.01.2011 г. по отношение на вземанията на "П.К. Б." ЕООД е започнала да тече погасителна давност.

От писмо изх. № 2423-1/01.06.2015 г., а и от представения Протокол за извършване на оценка на лошия длъжник, съдържащ споразумение за уреждане на просрочения дълг от 19.03.2012 г., било видно, че между ищеца и праводателя на ответника имало сключено споразумение за уреждане на просрочения дълг от 19.03.2012 г. Същото се явявало признаване на дълга по смисъла на чл.116, б. "а" от ЗЗД, което прекъсвало изтичането на давностния срок, като на основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването започвала да тече нова давност. Заявява, че към датата на предявяване на настоящата искова молба, вече е изтекла 5-годишната погасителна давност по отношение на вземанията, произтичащи от ДРЗ, като същата е започнала да тече на 19.03.2012 г. и е погасила правото на принудително изпълнение на ответника към 19.03.2017 г.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът не възприеме за основателно възражението, изложено по - горе, моли да бъдат разгледани и възраженията й за недействителност на ДРЗ № 1008521839/13.09.2010 г. на основание чл. 22 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължал връщане само на получената в заем по договора сума, в случая в размер на 2 500 лева, която била върната на кредитора, тъй като съгласно писмо изх. № 2423-1/01.06.2015 г., към 29.05.2015 г. ищецът е изплатила на "П. К. Б." ЕООД сумата от 3 171.93 лева. Излага съображения в подкрепа на възражението за недействителност на ДРЗ. Счита, че клаузите в ДРЗ, с които в полза на кредитора се определял размера на възнаградителната лихва са нищожни на основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие на тези клаузи с добрите нрави. В случая в ДРЗ бил определен годишен лихвен процент от 91.32 %, който надвишавал трикратния размер на законната лихва за периода на договора, следователно клаузата накърнявала принципа за еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави.

2

С оглед недействителността на клаузите за определяне размера на възнаградителната лихва и неустойката по договора, претендираните от ответника суми, над размера на вече изплатените 3 171.93 лева се явявали недължими поради липса на основание.

Всичко гореизложено пораждало за нея правен интерес да поиска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи претендираните от него суми по Договор за револвиращ заем № 1008521839/13.09.2010 г., посочени в Уведомление за прехвърляне на вземания в размер на 10 097.11 лева, поради което предявява пред съда настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 10 097.11 лева, респективно, че няма задължения към него, произтичащи от Договор за револвиращ заем № 1008521839/13.09.2010 г. и Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. Претендира разноски.

С протоколно определение от 13.02.2023 г., на основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК е допуснато изменение на предявения иск, като размерът на иска е увеличен и същият се счита за предявен в размер на сумата 11 334.60 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, а по същество - за неоснователност на предявения иск.

Излага, че с постановление за прекратяване на изпълнително дело, с изх. № 3183/11.01.2019 г., ЧСИ К. П. е прекратил образуваното изп. дело № 1912/2014 г. спрямо Е. С. Ч.. Към настоящия момент изминали повече от 3 години от прекратяването на изп. дело № 1912/2014 г. спрямо ищеца. На 16.01.2019 г. дружеството получило съобщение от ЧСИ К. П., с което било известено, че изпълнителното делото се прекратявало на осн. чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК От този момент дружеството престанало да счита настоящия ищец за свой длъжник и спрямо него не били предприемани никакви изпълнителни действия. Изпълнително дело № 1912/2014 г. било продължено със страни „К. И. И. БГ" ЕАД и Е. С. М.. Към момента на депозиране на исковата молба и отговора на същата, спрямо Е. С. Ч. нямало действащо изпълнително производство, по което „К. И.И. БГ" ЕАД да е взискател, поради което за ищеца липсвал правен интерес от инициирането на настоящото производство.

По основателността на иска излага, че вземането по изпълнителния лист ответникът е придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г. между „П. К." и „К. И.". Въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите дружеството било упълномощено да уведоми длъжниците, посочени в Приложение № 1А към Договора за цесия, за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощаване „К. И." изпратило на предоставен от Е. С. Ч. адрес, а именно: гр. Ч., ул. …. № …, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща, което се върнало с отбелязване „непотърсено", удостоверено с обратната разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД.

Твърди, че Уведомлението за цесия, адресирано до Е. С. Ч., било изпратено в момент, в който спрямо ищеца съществувало действащо изпълнително дело и преди да бъде уведомена от ЧСИ К. П. за прекратяването на изп. дело № 1912/2014 г. по отношение на нея.

Счита за неоснователно Е. С. Ч. да инициира настоящото производство, а доводите, с които подкрепяла това, да почиват единствено на полученото Уведомление за цесия. Ищецът не посочвала конкретна дата, на която е получила цитираното уведомление за цесия. Спрямо нея нямало действащо изпълнително дело със страна „К. И. И. БГ" ЕАД, нито предприемани спрямо нея изпълнителни действия, поради което и искът й по същество се явявал изцяло неоснователен и недоказан.

Предвид изложеното, моли иска да бъде отхвърлен като недопустим, а по същество и изцяло неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

3

В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в тежест на ответника, моли да се приложи чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.