Решение № 207 от 09.02.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 207

Видин, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ВИТКОВ

При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ административно дело № 20257070700381 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Г. В. С. от [населено място], [улица], обл. Видин, против заповед № GPAM-1988168/23.11.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Видин, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, буква „з”, /гг/ от ЗДвП: временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.

С жалбата се иска да бъде отменена заповед № GPAM-1988168/23.11.2025 г. на мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Видин, като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Претендира присъждане на направените разноски за държавната такса и възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия поддържа жалбата и моли да бъде отменена атакуваната заповед, като на доверителя му бъдат присъдени направените разноски в производството.

Ответникът мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Видин, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представена е административната преписка, като не е взето становище по оспорването.

След като се запозна с твърденията в жалбата и като взе предвид приложените към преписката доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: на 23.11.2025 г. около 10:40 часа при извършена проверка в [населено място], обл. Видин, на [улица], в посока от кръстовище с [улица]към кръстовище с [улица]от ответника било установено, че жалбоподателят управлява МПС „Ровер 45”, рег.№ [рег. номер], лична собственост, за което след направена справка с ОДЧ при РСОД било установено, че е с прекратена служебно регистрация от дата 23.02.2021 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Прието е, че по този начин водачът е допуснал нарушение по чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП, за което е съставен акт серия GA № 4722414/23.11.2025 г. При съставяне на АУАН е иззет СУМПС на жалбоподателя с № *********, както и регистрационните табели на автомобила.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: жалбата е подадена на 25.11.2025 г. от адресата на процесната ЗППАМ, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № GPAM-1988168/23.11.2025 г. е издадена от компетентен орган, видно от представената заповед № 368з-2095/10.09.2025 г., с която директор на ОДМВР-Видин е делегирал правомощия по прилагане на ПАМ (в т.ч. и от категорията на процесната), на служителите на длъжност „младши автоконтрольор” в сектор Пътна полиция, за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от ОДМВР-Видин.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта: чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б."з"-"гг" от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA, № 4722414/23.11.2025 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес: преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както е регламентирано в чл.35 от АПК, принципа за законност: чл.4, ал.2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес: чл.9, ал.2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл.171, т.1, б."з" от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус – такова по чл.175, ал.3 от ЗДвП. В случая не се оспорва, че оспорващият е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Независимо от гореизложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото два дни след нарушението служебно възстановяване на регистрацията на притежаваното от оспорващия МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, буква "з"-"гг" от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква "б" ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга: прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е незабавно отстранено и регистрацията на автомобила е възстановена, съгласно нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради сключената валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Според представения с преписката АУАН, претендираното нарушение е извършено около 10:40 часа на 23.11.2025 г. В 13:33 часа на 25.11.2025 г., според представеното копие от застрахователна полица, за автомобила вече е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. При това положение напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила присъщите за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.

Поради гореизложеното процесната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на производството по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, предвид направеното своевременно искане и приложените доказателства, ОДМВР-Видин следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по настоящето дело в размер общо на 510,00 лева (260.76 евро), от които 5,11 евро заплатена такса за образуване на делото и 400,00 лева заплатен адвокатски хонорар.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № GPAM-1988168/23.11.2025 г. на мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Видин, с която на жалбоподателя Г. В. С. от [населено място], [улица], обл. Видин, е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, буква „з”, /гг/ от ЗДвП: временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати от бюджета си на Г. В. С. от [населено място], [улица], обл. Видин, направените разноски по делото в размер общо на 510,00 лева (260.76 евро).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Съдия: