Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 764 от 09.12.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 968/2021
Вид
Решение № 764
Подписан
09.12.2021
В сила
25.03.2025
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. София, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20211001000968 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .

С решение от 17.05.21 г. по т.дело № 1680/19 г. Софийски градски съд, ТО, VІ – 4 състав е отхвърлил иска, предявен от Столична Община срещу „Трейс груп холд“ АД за заплащане на сумата 910 229, 34 лева, представляваща неустойка по договор № СО-15- РД55-355/106.2015 г. формирана както следва: сумата 133 283, 94 лева – санкция по чл.

17.3.2.1 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.12.2015 г.- 10.03.2017 г. и за периода 11.04. – 10.09.2017 г., сумата 190 158, 24 лева – санкция по чл. 17.3.2.2 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.12.2015 г.- 10.05.2016 г. и за периода 11.12.2016 г. – 10.09.2017 г., сумата 169 433, 49 лева - санкция по чл. 17.3.2.3 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.01 – 10.09.2017 г. , сумата 417 353, 67 – санкция по чл. 17.3.2.4 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.01.- 10.02.2016 г. , 11.01.- 10.02.2017 г. и за периода 11.03. – 10.09.2017 г. , като неоснователен. Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 25 279 лева.

Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство Столична Община, който го обжалва в срок в частта в която предявеният от него иск е отхвърлен за сума в размер на 738 755,05 лева , формирана, както следва : сумата 76 570,42 лева – санкция по чл. 17.3.2.1 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.08.2016 г.- 10.03.2017 г. и за периода 11.04. – 10.09.2017 г., сумата 133 197,18 лева – санкция по чл. 17.3.2.2 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.12.2016 г. – 10.09.2017 г., сумата 169 433, 49 лева - санкция по чл. 17.3.2.3 за неточно изпълнение на 1 задълженията за периода 11.01 – 10.09.2017 г. , сумата 359 553, 96 – санкция по чл. 17.3.2.4 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.01.- 10.02.2017 г. и за периода 11.03.

– 10.09.2017 г. Въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Излага, че съдът е формирал необоснован извод за нищожност на неустоечните клаузи , тъй като възражението на ответника за нищожност е бланкетно и не се основава на конкретни факти и обстоятелства. Излага, че изводът за нищожност е формиран единствено с оглед обезщетителната функция на неустоечната клауза, като съдът не е отчел кредиторовият интерес от изпълнението, обезпечителната й функция - да гарантира точното изпълнение на задължението, както и санкционната функция на неустойката. Сочи, че при отчитане на обезпечителната и санкционната функции на неустойката не е възможен извод за нищожност на процесните договорни клаузи.

Поддържа, че съдът е анализирал неправилно обезщетителната функция на процесните неустоечни клаузи, като не е взел предвид действителните потенциални вреди от неизпълнението и засиленият обществен интерес от поддържане на улиците и булевардите,предмет на договора в състояние, годно за осъществяване на безопасно и удобно движение. Твърди, че съдът не е отчел и обстоятелството, че общината е задължена по закон за извършва поддържане на уличната мрежа, както и че носи отговорност за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди от претърпените произшествия.

Излага, че съдът не е отчел и обстоятелството, че неизпълнението накърнява и доброто име на общината, както и че сключването на договора е резултата от проведена обществена поръчка, като предметът на договора е в интерес на всички граждани. Навежда доводи за необоснованост на извода, че незначителното неизпълнението не може да бъзе скрепено с неустойка в размер на половината от стойността на договора, тъй като предвид спецификата на предмета на договора дори и незначителното неизпълнение засяга правата на неограничен кръг лица и застрашава живота и здравето на гражданите. Сочи, че в конкретния случай вида на неизпълнението е без правно значение, тъй като неустойката се съизмерява не с размера на възнаграждението по договора, а с потенциалните бъдещи вреди, за които общината, в качеството си на възложител по договора би дължала обезщетение.

Твърди, че в процесния случай кредиторовият интерес от изпълнение на договора е завишен, като уговарянето на неустойката като процент от възнаграждението по договора е допустимо от закона , обичайно за търговската практика и съобразено в с принципа на свобода на договаряне. Твърди, че размерът на същата зависи изцяло от наличието или липсата на изпълнение по договора, сключен с оглед качеството на ответника на професионалист, който преди сключване на договора е следвало да провери текущото състояние на уличната мрежа, и е поел на свой риск задължението да я поддържа, чрез полагане на завишена грижа. Позовава се на съдебна практика, съобразно която клаузи за неустойки, надвишаващи 50% от стойността на договора са приети за валидни и ненакърняващи добрите нрави. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда за липса на доказателства за наличието на неизпълнение, тъй като представените по делото констативни протоколи и протоколи от месечни инспекции са съставени по реда на чл.

9.1.1.2 от договора, същите носят подписа на страните по договора , изпълнителят не се е 2 възползвал от правото си да поиска повторна инспекция, поради което и на основание чл.

9.1.1.3.3. от договора последният се е съгласил с отразените констатации. Поддържа, че поетото от изпълнителя задължение е не само за поддържане на пътната настилка, но и на изкуствените неравности, пешеходните пътеки, банкетите и тротоарите, с цел запазване живота и здравето на участниците в движението и на пешеходците. Сочи, че проведеното от съда разграничение на отделните елементи на пътя противоречи на закона и не съответства на уговореното в договора. Излага, че проверките по договора са осъществявани при спазване на предвидения в договора ред, при извършването и на видеозаснемане, което се потвърждава и от събраните по делото доказателства. Сочи, че изпълнителят има право да оспори съставените констативни протоколи, но не произволно, а единствено по предвидения в договора ред – чрез отправяне на искане за повторна инспекция , което не е сторено. .Излага, че изслушаните заключения на съдебнотехническата експертиза са ирелевантни за спора, тъй като изпълнителят се е съгласил изцяло с констатациите по съставените констативни протоколи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск.

Въззиваемият „Трей груп холд“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че възражението за нищожност на неустоечните клаузи е наведено своевременно, в установените процесуални срокове, като същото е обосновано с необходимостта от извършване на преценка дали с оглед естеството на договора е възможно да е била налице каквато и да е предвидима вреда от неизпълнението на договора. Сочи, че при уговаряне на неустойка винаги следва да е налице еквивалентност между нейния размер и вредата. Излага, че процесните санкции- в размер на 50%, 70% и 100 % от стойността на възнаграждението за вяска улица, налагани месечно, без оглед вида на неизпълнението надхвърлят обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката. Твърди, че в процесния случай липсва диференциране на размера на неустойката съобразно тежестта на неизпълнението, като най – ниската предвидена санкция е в размер на 50% от стойността на договора, начисляване при неизпълнение само на един от двадесет и три показателя, което обосновава нейната нищожност. Твърди, че общественият интерес от изпълнението не би могъл да бъде ползван за критерий при преценката на валидността на неустоечната клауза, тъй като съобразно разпоредбата на чл.

82 от ЗЗД на обезщетяване подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и биха могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Сочи, че дори и Столична община да бъде осъдена за заплащане на обезщетения за вреди, претърпени от конкретни произшествия / за което липсват твърдения/, то същите не биха могли да бъдат приети за пряка и непосредствена последица от неизпълнението на процесния договор. Излага, че сключването на договора след проведена процедура по обществена поръчка изключва свободата на договаряне и равнопоставеността между страните, тъй като налагането на санкциите зависи изцяло от волята на възложителя, който извършва проверките при неясни критерии, при липса на възможност изпълнителят да влияе при отчитане на изпълнението. Излага съображения за неотносимост на доводите за качеството на ответника на професионалист, както и на 3 цитираната от ищеца съдебна практика. Навежда доводи за обоснованост на извода, че липсата на проектна документация препятства проверката за наличие на отклонение от техническите параметри и изисквания, още повече че от заключението на тройната съдебнотехническа експертиза се установява, че на много места във видеозаписите не се забелязват откроения, или наличните такива не могат да обосноват степен на неизпълнение, каквато е отразена в протоколите. Сочи, вещите лица са установили с категоричност липсата на съответствие между отразеното на записите и в констативните протоколи относно брой, вид , процент и степен на неизпълнението. Излага, че представените по делото констативни протоколи не носят подпис на негов представител, същите не са съставени по реда на чл. 9 от договора, изпълнителят не е канен за тяхното съставяне, поради което е оспорил същите веднага след като е узнал за съставянето им. Излага, че не е страна по процесните констативни протоколи, не е канен и не е взел участие в тяхното съставяне, поради което същите не го обвързват. Твърди, че получаването на ежемесечно възнаграждение по представените по делото фактури не може да обоснове извод за знание за съставянето на констативните протоколи. Навежда доводи за недоказаност на исковете по размер. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от Столична Община срещу „Трейс груп холд“ АД за заплащане на сумата 910 229, 34 лева, представляваща неустойка по договор № СО-15- РД-55-355/106.2015 г. формирана както следва: сумата 133 283, 94 лева – санкция по чл. 17.3.2.1 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.12.2015 г.- 10.03.2017 г. и за периода 11.04. – 10.09.2017 г., сумата 190 158, 24 лева – санкция по чл. 17.3.2.2 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.12.2015 г.- 10.05.2016 г. и за периода 11.12.2016 г. – 10.09.2017 г., сумата 169 433, 49 лева - санкция по чл. 17.3.2.3 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.01 – 10.09.2017 г. , сумата 417 353, 67 – санкция по чл. 17.3.2.4 за неточно изпълнение на задълженията за периода 11.01.- 10.02.2016 г. , 11.01.- 10.02.2017 г. и за периода 11.03. – 10.09.2017 г. ,

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 11.06.2015 г. страните по делото са сключили договор № СО-15-РД-55-355/11.06.2015 г., по силата на който ответникът - изпълнител се е задължил да извършва на територията на Столична община- І зона. Райони „Витоша, Лозенец, Средец и Триадица“, действия по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база на посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обявата за зована, посочени конкретно в Приложение 11 „Улици и булеварди“ и конкретизиран подробно в клаузата на чл. 1.2 от договора. Между страните по делото не се спори, че договорът е сключен в резултата на обявена и проведена по надлежния ред процедура по обществена поръчка, в която дружеството на ответника е класирано на първо място и избрано за изпълнител. В 4 каузата на чл. 2.1 от договора страните се са съгласили, че за целите на договора „поддържането на пътя“ е дейност по осигуряване на непрекъснато, безопасно и удобно движение по него. Съгласно клаузата на чл. 4.1 от договора за извършването на дейностите възложителят заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 143 136,01 лева с ДДС, формирано съобразно посоченото в договора.