Решение № 188 от 21.10.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. В.П., 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №

20213610100458 по описа за 2021 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 221, ал.

2 от КТ от „Р.Е.“ ЕООД, гр. В.П., ЕИК ********, представляван по закон от Р.И.А.Х. – управител, със съдебен адрес гр.С., ул.“Л.“№19, ет.3 чрез адв. в.в. от САК, срещу В. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., общ.В., обл.Ш., ул.“К.“№3, за осъждане на последния да заплати на ищеца, в качеството му на работодател обезщетение поради прекратяване на безсрочно трудово правоотношение на основание дисциплинарно уволнение на ответника - работник в размер на договореното брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - три месеца /90 дни/ в общ размер на 1680.00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.07.2021 г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: по силата на безсрочно трудово правоотношение от 02.05.2019 г. с ответника, последния в качеството на работник бил договорен срок /90 дни/ за предизвестие при прекратяване на трудовия договор в полза на двете страни. Уговореното трудово възнаграждение било 560.00 лв. Със заповед №23/24.08.2020 г. на ответницата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.186 и сл. от КТ със заповед №201/02.05.2019 г. трудовото й правоотношение било прекратено. Поради изложеното за ищецът, в качеството му на работодател възниквал правен интерес да претендира обезщетение от работника –ответник по чл.221, ал.2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 90 дни или три месеца, а именно 1680.00 лв. Моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на законната лихва върху предявения размер иск от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените в хода на производството съдебноделоводни разноски.

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата 1 молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

Редовно призован, видно от върнатия отрязък на призовката, не се явява и не взема становище по предявените искове в открито съдебно заседание.

Ищеца съща не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Като писмени доказателства по делото са приети: заповед №23/24.08.2020 г. за налагане на наказание; трудов договор №201/02.05.2019 г. сключен между Р.Е. ЕООД и В. А. И.; писмо до В.

И. с искане за писмени обяснения от 10.10.2019 г.; известие за доставяне ИД PS 9850 004BMU Y от 08.10.2019 г. и известие за доставяне ИД PS 9850 004LOE U от 24.08.2020 г., заверени от страната копия на трудово досие на ответницата ведно с уведомление до НАП на осн. чл. 62, ал. 3 от КТ.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и от представените по делото доказателства се установява, че на 02.05.2019 г. между ищеца, в качеството на работодател и ответника – работник е сключен безсрочен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, като последната била назначена на длъжност машинен оператор шиене на облекла при основно месечно възнаграждение от 560 лв.; че е уговорен 90-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор; че работникът е полагал труд до 31.07.2020 г.

Видно от представените по делото доказателства до ответника, като работник е отправена показан за даване на обяснения във връзка с неявяването й на работа в периода 01.08.2020 г. – 05.08.2020 г., което видно от представения препис е получено от работника.

На 26.08.2020 г. със Заповед №23/24.08.2020 г. е наложено от работодателя на ответницата наказание „дисциплинарно уволнение“ на осн.чл.188, т.3 вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, което също е получено от работника. Със същата Заповед е прекратен и трудовия договор №201/02.05.2019 г. от работодателя с ответницата на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, която не е обжалвана. В същата Заповед е постановено работникът да заплати на работодателя обезщетение при дисциплинарно уволнение обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 90 дни. След което на ответницата е изпратена и показана за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.

По делото е установено, че сумата от 1680.00 лева, представляваща обезщетение по чл.

224, ал.2 от КТ не е заплатена от работника.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ.

Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.

2

За успешното провеждане на този иск следва да се установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно трудово правоотношение между страните; надлежно прекратяване на трудовото правоотношение, в т. ч. че заповедта за уволнение е връчена на работника; твърдяната изискуемост на вземането, както и неговия размер. Размерът на обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово отношение е определен в закона и той е равен на размера на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието. В посочения размер обезщетението се дължи, без да е необходимо работодателят да доказва действителния размер на настъпилите вреди.

В случая не се спори между страните за наличието на валидно трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по който работникът В. И. е полагала труд на длъжност машинен оператор шиене на облекла при основно месечно възнаграждение от 560 лв. Не е спорно, че между страните е уговорен 90-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, както и че работникът е полагал труд до 31.07.2020 г. след което не се е явил на работа.

По изложените съображения съдът намира, че е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, поради наложено от работодателя дисциплинарно наказание, поради което искът на работодателя е доказан по основание.

За обосноваване на размера, както се коментира по-горе в мотивите, следва да се съобрази размера на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието, т. е. брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, а именно в размер на 560 лв.

С оглед горното съдът намира искът с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за основателен в пълния предявен размер от 1680.00 лв. за 90 дни или три месеца.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер 67.20 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв, поради което съобразно уважената част от иска се дължи възлагане в тежест на ответника на сумата в общ размер на 767.20 лв. на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., общ.В., обл.Ш., ул.“К.“№3ДА ЗАПЛАТИ на „Р.Е.“ ЕООД, гр. В.П., ЕИК ********, представляван по закон от Р.И.А.Х. – управител, със съдебен адрес гр.С., ул.“Л.“№19, ет.3 чрез адв. в.в. от САК, сумата в размер на 1680.00 лева (хиляда шестстотин и осемдесет лева), представляваща дължимо обезщетение от служителя при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, начислена върху претендираната главница за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда (28.07.2021 г.) до окончателното изплащане на паричното задължение, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА В. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., общ.В., обл.Ш., ул.“К.“№3 ДА ЗАПЛАТИ на „Р.Е.“ ЕООД, гр. В.П., ЕИК ********, представляван по закон от Р.И.А.Х. – управител, със съдебен адрес гр.С., ул.“Л.“№19, ет.3 чрез адв. в.в. от САК, сумата в размер на 3

767.20 лв. (седемстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) , представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________

4