Определение № 2188 от 08.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2188 гр. София, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501912 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 25.06.2026 г. на ответницата Г. М. Ц. срещу определение № 261641/8.06.2026 г. по гр. д № 3461/2017 г. на Софийския градски съд, в частта, с която жалбоподателката е осъдена на осн. чл. 77 ГПК да заплати по сметка на съда сумата 450 лв., представляваща дължима сума за депозит за съдебна експертиза.

В жалбата се твърди, че осъждането за посочените разноски е неправилно, тъй като жалбоподателката била освободена от внасянето на такси и разноски по делото, а освен това била заплащала надлежно всички депозити за експертизи. Твърди се и, че било нарушено правото на защита, тъй като не бил осигурен дистанционен достъп чрез ЕПЕП на страната и нейния адвокат до всички книжа по делото в нарушение на чл. 360ж – чл. 360з ЗСВ и на чл.

247а, ал. 2, вследствие на което не можело да се направи справка по делото във връзка с разпореждането от 5.12.2025 г.

Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 20.03.2017 г., с която „Юробанк България“ АД е предявил срещу Г. М. Ц. и Е. П .Ц. са били предявени обективно съединени искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми по договор за банков кредит за извършване/довършване на строеж № HL42020/27.08.2008 г.: 1) 52 578,75 евро – главница, заедно със законната лихва от 3.10.2016 г. до окончателното изплащане, 2) 7 001,05 евро – договорна лихва за периода 10.08.2015 г. – 27.09.2016 г., 3) 266,55 евро – мораторна лихва за периода 10.08.2015 г. – 27.09.2016 г., 4) 280,09 евро – такси за периода 9.09.2015 г. – 27.09.2016 г., и 5) 165,60 евро – нотариални такси. За същите суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.10.2016 г. по ч.гр.д. № 55368/2016 г. на СРС.

От ответниците е подаден отговор на исковата молба от 11.05.2017 г. чрез общия им пълномощник – адв. С. Н..

С определение от 4.08.2017 г. по чл. 140 ГПК съдът е насрочил първо заседание и е допуснал извършването на съдебно-счетоводна експертиза, възложена на вещото лице С.

1

М., при депозит в размер на 800 лв., платим по равно от страните.

С молба от 24.08.2017 г. ищецът „Юробанк България“ АД е представил платежно нареждане за внесен депозит за ССЕ в размер на 400 лв.

С молба от 6.10.2017 г. вещото лице е уведомило, че липсват доказателства за внесен депозит, дължим от ответниците.

В заседанието на 10.11.2017 г. заключението от 2.11.2017 г. на ССЕ е прието, като е постановено изплащане на внесения от ищеца депозит в размер на 400 лв. Заключението е изготвено само по задачите на ищеца.

Впоследствие във връзка с възложените с определението от 4.08.2017 г. задачи на ответниците, формулирани в отговора и молба от 30.05.2017 г., е изготвено и допълнително заключение от 7.12.2017 г. на ССЕ. Заключението е прието в заседанието на 15.12.2017 г. В същото заседание съдът е констатирал, че липсва внесен от ответниците депозит за експертизата в размер на 400 лв., поради което е указал на ответниците внасянето на такъв.

С молба от 29.12.2017 г. адвокатът на ответниците е представил 2 бр. платежни нареждания от 22.12.2017 г. за сумите от по 250 лв. /т.е. общо 500 лв./ за внесен депозит за ССЕ.

В заседанието от 23.03.2018 г. съдът е допуснал допълнителна ССЕ, като е дал възможност на страните в 1-седмичен срок да уточнят задачите, при депозит в размер на по 500 лв., вносим от всяка от страните.

Със заявление от 2.04.2018 г. ответниците са посочили своите въпроси към ССЕ, като са представили платежно нареждане от 29.03.2018 г. за сумата 500 лв. – внесен депозит за допълнителната експертиза. С определение от 10.04.2018 г. съдът а възложил тези задачи към ССЕ.

От ищеца не са формулирани въпроси към допълнителната ССЕ и не е внесен депозит.

На 8.11.2018 г. е депозирано допълнителното заключение на ССЕ, което е прието в заседанието на 16.11.2018 г., като е постановено изплащане на внесения от ответниците депозит от 500 лв. Ответниците са оспорили заключението, във връзка с което им е предоставена възможност за формулиране на допълнителни задача към ССЕ, което е било направено в молба от 23.11.2018 г.

В заседанието на 15.03.2019 г. по искане на ответниците е допусната повторна ССЕ със задачи както първоначалната при депозит в размер на 800 лв., вносим от ответниците, по която експертиза с определение от 2.04.2019 г. е назначено вещото лице З. Д..

В заседанието на 4.10.2019 г. съдът е заличил допуснатата повторна ССЕ, тъй като ответниците не са внесли депозит за същата. В същото заседание съдебния състав се е отвел от разглеждането на делото по искане на ответниците.

След преразпределение на делото на нов съдебен състав, с протоколно определение от 14.12.2020 г. по искане на ответниците е поставена допълнителна задача към ССЕ при депозит от 450 лв., вносим от ответниците. Със заявление от 21.12.2020 г. ответниците са представили платежно нареждане от 21.12.2020 г. за внесен депозит в размер на 450 лв.

В хода на процеса е починал ответника Е. П .Ц. /на 30.10.2021 г./, като негови наследници по закон са ответницата Г. Ц. и М. Е. Ц., който със заявление от 2.03.2022 г. е уведомил, че се е отказал от наследството, за което е представил съдебно удостоверение от 24.02.2022 г.

Производството е продължило само срещу ответницата Г. Ц..

В заседанието на 17.10.2022 г. е прието допълнителното заключение от 7.05.2021 г. на ССЕ, като на вещото лице е постановено да се изплати депозита от 450 лв., внесен на 21.12.2020 г. В същото заседание по искане на ответницата е назначена съдебно-почеркова експертиза при депозит от 450 лв., вносим от ответницата. Експертизата е възложена на вещото лице С. Б..

С молба от 27.10.2022 г. ответницата е поискала на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде 2 освободена от задължението за плащане на депозита от 450 лв., както и от всички такси и разноски по делото пред всички инстанции. Към молбата е приложена декларация за имуществено и гражданско състояние.

С разпореждане от 28.10.2022 г. е указано на ответницата във връзка с искането си по чл.

83, ал. 2 ГПК да представи посочени документи.

С молби от 25.11.2022 г. и 30.12.2022 г. ответницата е поискала на осн. чл. 253 ГПК отмяна на разпореждането от 28.10.2022 г. Искането е оставено без уважение с разпореждания от 28.11.2022 г. и 3.01.2023 г.

С молба от 23.01.2023 г. отново е поискал преразглеждане на предходните разпореждания, както и разглеждане по същество на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. С разпореждане от 24.01.2023 г. е постановено, че съдът вече се е произнесъл, като е оставил искането без уважение, който акт може да бъде атакуван по съответния ред.

В заседанието от 20.03.2023 г. във връзка с искане на ответницата съдът е уточнил, че по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се е произнесъл с разпореждането от 3.01.2023 г.

В заседанието от 25.03.2024 г. е прието заключението от 13.03.2024 г. на съдебнопочеркова експертиза, като е постановено изплащане на възнаграждение на вещото лице по внесен депозит /без такъв да е внесен/. В същото заседание е приключило съдебното дирене.

С решение от 15.07.2024 г. исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са изцяло уважени.

Срещу същата е била подадена въззивна жалба от 9.08.2024 г. от ответницата, по повод на която с разпореждане от 26.08.2024 г. съдът е указал внасяне на дължимата държавна такса от 2 % върху обжалваемия интерес.

Междувременно с молба от 3.09.2024 г. вещото лице С. Б. е уведомил съда, че след приемане на заключението му в заседанието на 25.03.2024 г. не му е издаден РКО за дължимото възнаграждение, в която насока е направил искане. Във връзка с искането с разпореждане от 24.09.2024 г. е указано на ответницата да представи документ за внесен депозит в размер на 450 лв.

С молба от 17.09.2024 г. ответницата чрез нейния пълномощник е поискала отвод на съдебния състав, както и освобождаване от заплащането на държавна такса по въззивната жалба, както и от всички такси и разноски до приключване на делото във всички инстанции.

С определение от 24.09.2024 г. е постановен отвод на първоинстанционният съдебен състав, вследствие на което делото е преразпределено във връзка с последващите действия по администриране на делото.

С молба от 9.10.2024 г. пълномощникът на ответницата е представил копие от платежно нареждане от 21.12.2020 г. за сумата 450 лв. – депозит за вещо лице. С разпореждане от 10.10.2024 г. съдът е постановил издаване на РКО в полза на вещото лице.

С определение от 18.10.2024 г. е постановено освобождаване на ответницата от внасянето на държавни такси по производството по повод молбата от 17.09.2024 г.

По въззивната жалба е било образувано в.гр.д. № 3156/2024 г. на САС. Същото обаче е било прекратено с влязло в сила определение от 22.12.2024 г. предвид заявеното оттегляне на въззивната жалба с уведомление от 9.12.2024 г.

Впоследствие с молба от 3.12.2025 г. вещото лице С. М. е уведомила съда, че във връзка с приетото й заключение по ССЕ в заседанието на 17.10.2022 г. й е издаден РКО за сумата 450 лв., внесена от ответницата на 21.12.2020 г. Същевременно, същото платежно нареждане е повторно представено от ответницата с молба от 9.10.2024 г. във връзка с приетата СГЕ.

Заявила е, че при представяне на издадения РКО в счетоводството на СГС се установило, че по транзитната сметка на съда е постъпила единствено внесената на 21.12.2020 г. сума от 450 лв., като не е налична сума, от която да й бъде заплатено възнаграждението. Направено е искане да бъде задължена ответницата да внесе сумата.

С разпореждане от 5.12.2025 г. съдът е указал на ответницата в 1-седмичен срок от 3 съобщението да представи доказателства за внесен депозит по сметка на съда в размер на 450 лв., като при неизпълнение същата ще бъде осъдена по реда на чл. 77 ГПК.

Разпореждането е връчено лично на ответницата на 27.05.2026 г.

Със заявление от 29.05.2026 г. пълномощникът на ответницата е заявил, че в електронното дело в ЕПЕП не са качени всички материали по делото, поради което не може да прецени основателността на разпореждането от 5.12.2025 г. Заявил е, че прави възражение за погасяване по давност на задължението за внасяне на депозит.

От изисканата от първоинстанционния съд счетоводна справка от 5.06.2026 г. се установява, че по издадения РКО на вещото лице е изплатена сумата 450 лв., като не е изплатено възнаграждение в същия размер на вещото лице С. М. по РКО, издаден в заседанието на 17.10.2022 г.

С обжалваното определение от 8.06.2026 г. съдът е постановил на вещото лице С. М. да се изплати сумата 450 лв. от бюджета на съда по приетата ССЕ в заседанието на 17.10.2022 г., като на осн. чл. 77 ГПК същата сума ответницата е осъдена да заплати по сметка на съда.

Съдът е приел, че ответницата двукратно е представила един и същи платежен документ /платежно нареждане от 21.12.2020 г./ за доказване плащането на две експертизи – допълнителната ССЕ и СГЕ /л. 428 и л. 808 от делото/, като сумата е заплатена само на вещото лице по СГЕ. Приел е, че с определението от 18.10.2024 г. ответницата е освободена само от внасянето на такса по въззивната жалба, а депозитът е бил дължим на по-ранен етап, към който не е било налице освобождаване от внасянето му. Приел е за неоснователно възражението за погасяване по давност, тъй като висящността на делото е приключила през 2025 г., а и депозитът е дължим във връзка с експертизи, приети в заседанията на 17.10.2022 г. и 25.03.2024 г.

При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Разпечатката съдържа 58 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04d58683-3dea-4a50-a961-b32dd99fe28c