Решение № 89 от 19.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000500921 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260130 от 02.11.2021г., постановено по т.д. №177/2019г.

ОС-Враца е осъдил „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД да заплати лично на Л. А. П. сумата 100 000лв. и на Л. А. П. и П. Ц. П., в качеството на законни наследници на Ц. П. П. сумата 100 000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. Ц. П., загинал при ПТП на 12.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2018г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете в останалата част като неоснователни и недоказани. С решението ОС-Враца е осъдил „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 8 000лв., както и да заплати на адвокат Д. М. М. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в общ размер на 7 060лв. С решението ОС-Враца е осъдил Л. А. П. и П. Ц. П. да заплатят на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД разноски по компенсация в размер на 525лв.

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете над присъдените от по 100 000 лв. до предявените от по 200 000 лв., ведно със законната лихва, е подадена въззивна жалба от ищците по делото с релевирани доводи за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се прави оплакване, че определеният от съда по справедливост размер на обезщетението за 1 неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с принципите на справедливостта, заложени в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се твърдение, че съдът не е съобразил в достатъчна степен силната емоционална и духовна връзка между починалия и неговите родители, които са възприели изключително тежко загубата му. В жалбата се сочи, че починалият не е имал собствено семейство и низходящи, поради което родителите му и сестра му са били единствената му опора в живота. Допълва се, че членовете на семейството са разчитали един на друг, подкрепяли са се, винаги са били заедно. Релевира се довод, че при определяне размера на претендираното обезщетение по справедливост първостепенният съд не е взел предвид, че ищците по делото са възприели изключително болезнено смъртта на своя син, като към настоящия момент продължават да търпят неблагоприятните емоционални последици от това и до края на живота им болката няма да отшуми.

Поддържа се твърдение, че застрахователят дължи присъждане на законна лихва върху обезщетенията така, както е прието от първостепенния съд.

Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, вместо което да постанови друго, с което да присъди допълнително обезщетение в размер на сумата от по 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2018 г. Предявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.

Срещу решението в осъдителните части за разликата над 80 000лв. до присъдените 100 000 лв. за всеки от ищците, както и относно началната дата, от която следва да бъде начислена законната лихва, е постъпила въззивна жалба от ответника – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез пълномощника, с релевирани оплаквания за неправилност. Изразява се становище, че размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства както на практиката на съдилищата по аналогични дела за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, така и на реално претърпените от ищците неимуществени вреди. В жалбата се релевира възражение, че първостепенният съд не е изложил почти никакви мотиви досежно определените по размер обезщетения в полза на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди. Прави се оплакване, че решаващият съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност критериите, имащи значение за определяне и преценка на основателността и размера на обезщетенията, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Допълва се, че не е отчетен фактът, че ищците са живеели в различни домакинства със сина си, както и в различни населени места, поради което се прави извод, че срещите им са били редки, а взаимоотношенията им не са излизали от рамките на обичайните такива между родители и син на зряла възраст, който води напълно самостоятелен и независим от родителите си живот. Релевира се оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил и взел предвид и друг критерий - датата на настъпилия инцидент и размерите на присъжданите от съдилищата обезщетения за настъпила смърт съобразно датата на ПТП.

2

Прави се възражение, че съдът не е обсъдил и фактът, че ищците имат и дъщеря, на която могат да разчитат за помощ и подкрепа, а починалият не е единствено дете в семейството. В жалбата се сочи, че с изплащане на обезщетение в размер на по 80 000 лв. за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди, е налице компенсиране в пълен обем на претърпените от тях болки и страдания от инцидента. Релевира се довод, че в конкретната хипотеза първоинстанционият съд нито е отчел, нито е изложил мотиви по какъв начин правният му извод за крайния размер на дължимата се сума се явява адекватен на икономическата обстановка в страната към релевантния момент. В жалбата се излага становище, че за начисляването на лихви е приложима разпоредбата на чл. 497 от КЗ, поради което законната лихва следва да се начислява не по-рано от изтичане на тримесечния законов срок, който започва да тече от датата на депозиране на претенцията пред застрахователя. Поддържа се твърдение, че по смисъла на чл. 497, ал. 1. т. 2 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение единствено в случаите, когато не го е определил или изплатил до изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 (три месеца от завеждането на претенцията), доколкото нито едно от поисканите от ответника допълнителни доказателства не е било представено. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове или да намали присъдените обезщетения. Предявява се претенция за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на по 200 000 лв. за претърпените от Л. А. П. и Ц. П. П. неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на А. Ц. П. – техен син, настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 02.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от 03.12.2018г. до окончателното им изплащане. В хода на първоинстанционното производство ищецът Ц. П. П. е починал, поради което и на основание чл. 227 ГПК съдът е конституирал наследниците му по закон – съпругата Л. А. П. /ищца по делото/ и дъщерята П. Ц. П..

При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение ОС-Враца е уважил 3 частично предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на по 100 000лв. за всеки един.

Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е намерено за неоснователно.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на претенциите. Исковата молба е заведена на 05.12.2019 г. Към момента на предявяване на исковете тримесечният срок по чл. 493, ал.3 КЗ, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя /15.11.2018г./ е изтекъл, като застрахователят с писмо от 15.02.2019г. е уведомил ищците, че следва да представят съдебен акт, от който да е видно, че наказателното производство е приключило, поради което към момента е приел, че не е налице основание за изплащане на обезщетение. Безпротиворечива е практиката на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, че „изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ“. /в този смисъл Определение №332/19.07.2018 по дело №1614/2018 на ВКС, ТК, I т.о./ С оглед изложеното, решението в обжалваните части е допустимо.

По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, а именно: наличие на увреждане от управляващия, застрахован при ответното дружество, лек автомобил, противоправното поведение и вината /налице е влязла в сила на 19.11.2020г. присъда №24 от 16.10.2019г., по НОХД №290/2019г. по описа на ОС-Враца/, както и причинно-следствената връзка между деянието и смъртта на родственика на ищците.

Решението на първата инстанция, като необжалвано, е влязло в сила в осъдителните му части, с които „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 80 000лв.

Пред въззивната инстанция, с оглед доводите на жалбоподателите, спорните въпроси са свързани с правилното приложение на разпоредбата на 4 чл. 52 ЗЗД, както и относно началния момент на дължимост на законната лихва.

Във връзка с доводите на страните, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира следното:

От показанията на свидетеля Ц. Г. - внук на Л. и Ц. П. и племенник на починалия А. П. съдът приема за установено, че вуйчо му А. нямал свое семейство и живеел в един апартамент с родителите си в град София.

Родителите на свидетеля са били разведени още преди той да се роди, поради което свидетелят бил отгледан от майка си и вуйчо си. След като се пенсионирал от армията, вуйчо му А. се прибрал трайно в София, а родителите му отишли да живеят във вилата си в с. Галиче, но всеки месец идвали в София, за да си вземат пенсиите и отсядали в апартамента при вуйчо му за по една седмица. Отношенията между ищците и сина им били отлични, чували се всеки ден по телефона. Свидетелят заедно с вуйчо си ходел всяка седмица в с. Галиче, за да занесат храна на Л. и Ц., заедно направили ремонт на първия етаж от вилата, а два дни преди катастрофата всички са се били събрали в с. Галиче, за да честват рождения ден на баба му, като катастрофата станала на път за град София. Свидетелят Г. също пострадал при катастрофата и докато бил в болница във Враца баба му и дядо му ходели при него. След изписването му от болница през м. декември Г. видял баба си и дядо си и според него те вече не били същите, само плачели. След смъртта на вуйчо му, дядо му всеки ден говорел за него, получил сърдечно заболяване, а баба му се разболяла от диабет. Към момента баба му продължава непрекъснато да плаче.