Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 333 от 26.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 66/2023
Вид
Решение № 333
Подписан
26.07.2023
В сила
22.08.2023
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900066 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба предявена от И. П. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.С. С., със съдебен адрес: ***, против “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., действащи чрез адв.Т. С., с адрес за призоваване: ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 51523.20лв., от които сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, негативни психически изживявания и емоционален стрес в резултат от телесни увреждания, получени в следствие от ПТП настъпило на 29.10.2021г. в гр.Варна, на Аспарухов мост, в дясната лента за движение на платното в посока за гр.Бургас, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“ с рег.№*******, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2021г.-датата на предявяване на писмената застрахователна претенция до окончателното й изплащане и сумата от 1523.20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано от разходи за проведено лечение на уврежданията, претърпени в резултат от гореописаното ПТП, чрез заплащане на 12.11.2021г. на 100лв. за алергичен тест и на 15.11.2021г. на 1423.20лв. за заключваща плака, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на направата на съответният разход до окончателното изплащане на задължението. Сочи се банкова сметка 1 за евентуално доброволно плащане на застрахователното обезщетение с IBAN: **** и ****.

В исковата молба се твърди, че на 29.10.2021г. в гр.Варна, на Аспарухов мост, в дясната лента за движение на платното в посока за гр.Бургас, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“ с рег.№*******, е настъпило ПТП в резултат, от което бил увреден, возещият се микробуса ищец, който се ударил в облегалката на седалката пред него в областта на дясната китка. Сочи се, че след инцидента пострадалия бил откаран по спешност в МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, където е извършена гипсова имобилизация на ръката с препоръка за планиране на оперативна интервенция. В последствие на 11.11.2021г. ищецът е постъпил в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД, където под обща венозна анестезия била извършена оперативна интервенция с поставяне на заключваща плака за дистален радиус и направена нова гипсова имобилизация.

Твърди се, че въпреки проведено лечение, болките в областта на увредения крайник продължили, което принудило ищеца отново да потърси помощ в Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ “Майчин дом“-гр.Варна. Сочи се, че на 05.04.2022г. ищецът бил приет със силни болки при флексия и екстензия в областта на дясна гривенна става, като на същата дата е извършена оперативна интервенция за отстраняване на поставената плака и множество тъканни сраствания. Твърди се, че в следствие от получената травма при процесното ПТП, ищецът е бил временно неработоспособен за времето от 29.10.2021г. до 14.04.2022г. Твърди се още, че макар през един продължителен период от време ищецът, да е посещавал специалисти в съответната област на медицината, то състоянието му по никакъв начин не се е подобрило и към настоящия момент. Поддържа се, че в резултат на травматичното увреждане ежедневието на ищеца се е променило коренно, защото той не е можел да упражнява професията си на строителен работник, имал е неспокоен сън, съпроводен с кошмари от преживяното и е развил страх да се вози в превозни средства, както и симптоми на тревожност, потиснато настроение, а понякога и липса на апетит.

Поддържа се още, че когато ищеца узнае за пътни инциденти, изживява отново случило с него при процесното ПТП и това води до силен емоционален стрес. Твърди се, че по повод извършените интервенции и проведено лечение на травмата, ищецът е направил разходи, за една част, от които разполага с доказателства, а именно за сумата от 100лв. за заплатен алергичен тест по фактура №0000021720 от 12.11.2021г. и сумата от 1423.20лв. за заключваща плака по фактура №0000010683 от 15.11.2021г., или общо 1523.20лв. Поддържа се, че ищецът не е обезщетяван за претърпените в следствие на катастрофата имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че към момента на произшествието по отношение на процесното МПС е имало действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество, обективиран в Застрахователна полица №**** валидна до 01.12.2021г. Сочи се, че при спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ ищецът е предявил пред ответното дружество писмена Застрахователна претенция с вх.№99-16220 от 22.12.2021г., като към настоящия момент не му е определено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което налага завеждането на настоящият иск.

С депозирания от ответника в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се 2 признава наличието на правоотношение по Застрахователна полица №**** за застраховка “Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Транспортер“, с рег.№******, със срок на валидност от 02.12.2020г. до 01.12.2021г. Признава се и факта на настъпването на 29.10.2021г. на процесното пътнотранспортно произшествие и предявяването от ищеца пред ответното дружество на Застрахователна претенция с вх.

№****г. с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва се наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че застрахователят законосъобразно е постановил отказ за определяне и изплащане на такова на основание чл.496, ал.2, т.2, б.“б“ и б.“в“ от КЗ, защото не са му предоставени достатъчно доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен начин основанието на претенцията и размера на вредите. Поддържа се, че няма логика застрахователят да изплаща обезщетение единствено при твърдение за претърпени вреди, без реално да са представени доказателства, които да водят до извод за осъществяване на фактическия състав на непозволено увреждане от застрахования деликвент. Твърди се, че застрахователят разполага единствено с възможността по чл.106, ал.3 от КЗ да изиска доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията, както и задължението по чл.496, ал.1 от КЗ да се произнесе по предявена претенция в срок, не по-дълъг от три месеца.

Твърди се, че за ангажиране на отговорността на ответника, освен наличието на застрахователно правоотношение, е необходимо да са изпълнени и всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Поддържа се, че в случая твърденията на ищеца относно физическото и психо-емоционалното му състояние, не са подкрепени с необходимите доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, както и относно причинно-следствената връзка между увреждащо действие и посочени в исковата молба вреди. Поддържа се още, че за да се породи правото на увредения на обезщетение, следва пред застрахователя да бъде заявено и доказано застрахователно събитие. Твърди се, че с Писмо с изх.№99-16283 от 29.12.2021г. застрахователят е изискал от пострадалия на основание чл.106, ал.3 от КЗ да предостави всички документи по образуваното Досъдебно производство ЗМ №402/2021г. по описа на СПП при ОД на МВР Варна, в това число автотехническа експертиза, протокол от оглед на местопроизшествието, протоколи от разпит на свидетели, медицинска експертиза, снимков материал; постановление за прекратяване на наказателното производство или влязло в сила съдебно решение и мотиви към него. Сочи се, че Писмо с вх.№99-1339/16.03.2022г. ищецът е предоставил част от поисканите документи, но не и постановление за прекратяване на наказателното производство или влязло в сила съдебно решение. Ето защо след изтичането на нормативно предвиденият тримесечния срок, ответникът е свикал комисия, която е взела решение да не бъде изплатено обезщетение, поради липса на достатъчно документи за установяване на основателността на претенцията, за което ищецът е уведомен с Писмо с изх.

№99-1480/22.03.2022г. На следващо място се оспорват твърденията на ищеца, че в резултат процесното ПТП са възникнали всички описани в исковата молба по вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между увреждането и всички настъпили последици, като се поддържа, че 3 извършените оперативни интервенции на ищеца не са резултат единствено и само от травматично увреждане претърпяно при процесното ПТП. Поддържа се, че застрахователят не следва носи отговорност за вредите, които са опосредени или настъпили в резултат на неадекватно или непредприето лечение. Прави се анализ на медицинската документация представена от ищеца, респективно на проведеното лечение на травмата, включително проведени физиотерапевтични процедури. Оспорва се твърдението на ищеца, че и към настоящия момент той не е възстановен напълно и продължава да търпи болки и страдания във връзка с уврежданията претърпени при процесното ПТП. Сочи се, че липсват доказателства за понесен силен емоционален стрес от ищеца, съответно че е проведена терапия за лечение на психичното неразположение. Оспорва се наличието на причинноследствена връзка между процесната травма и твърдените продължаващи и до днес неспокоен сън, страх от превозни средства, тревожност и потиснато настроение. Твърди се, че не се установяват понесени болки и страдания на психологично ниво, които да надхвърлят обичайните за подобен род събития, но дори да се приеме, че процесното събитие е било особено стресогенно за ищеца, то същия с поведението си е способствал за удължаване на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взел никакви мерки в тази насока. Поддържа се, че иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, е в силно завишен размер от 50000лв., като претендираното обезщетение не е съобразено с критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика, със степента и характера на получените травми, както и с обществените представи за справедливост и степента на съпричиняване. Сочи се, че понесеното от ищеца травматично увреждане на дясна ръка не води до трайни последици за физическото и психическото му здраве и за неговата трудоспособност. Поддържа се, че процесното ПТП представлява трудова злополука за ищеца, поради което евентуално получени от него обезщетения, както от работодателя, така и от застраховател по застраховка “Трудова злополука“, следва да бъдат съобразени, защото застрахователното обезщетение не следва да бъде източник на обогатяване на увреденото лице. На следващо място се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият, който е пътувал без поставен обезопасителен колан по време на процесното ПТП, с което си поведение е създал реална възможност за настъпване и за повишаване на обема на вредоносния резултат и е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Сочи се, че основната функция на предпазния колан е да задържи тялото на мястото му при осъществяване на сблъсък на МПС с други обекти.

Сочи се още, че видно от мотивите към Решение №1529/16.11.2022г. по АНД №4165/2022г. на Районен съд Варна, най-тежко пострадал от процесното ПТП е именно ищецът, като всички останали участници са получили по-леки телесни увреждания. С оглед горното се моли за отхвърляне на претенциите за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и недоказани, или в условията на евентуалност за редуциране на размерът на обезщетението при отчитане на действително претърпените болки и страдания и приноса на пострадалото лице за собственото му увреждане. за обезщетение.