Решение № 4642 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4642 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251100507431 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД по изп. дело № 20257900401521 на ЧСИ Р.В. рег. N. 790 на КЧСИ срещу Постановление от 13.06.2025г. за отказ на ЧСИ да намали приетите от него с разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар на взискателя и съответно по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

В жалбата се излагат доводи за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед на липсата на действия по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004г. на висш адвокатски съвет. Сочи, че извън подаване на молбата за образуване на изп. дело с поискан в нея запор други действия не са извършени, тъй като е платено. Сочи и че Наредбата не обвързва съда, като се позовава на практика на СЕС. Сочи и че при определяне на таксата по т. 26 от тарифата ЧСИ неправилно е включил в базата за нейното определяне адвокатския хонорар на взискателя, като се позовава на съдебна практика.

Иска се отмяна на постановлението на ЧСИ и намаляване на адвокатския хонорара до размер от 200,00 лева по чл. 10, т. 1 от Наредбата, както и преразглеждане на таксата по т. 26 от тарифата.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че всички права на длъжника са спазени.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По прекомерността на адвокатския хонорар. Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл. 10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е ½ от размера по чл. 7, ал. 2.

Наредбата обаче не е обвързваща съда съгласно трайната практика на СЕС и последващата я практика на българските съдилища. Съдът следва да прецени фактическата и правна сложност на случая и дали са извършвани допълнителни изпълнителни действия извън посочения в молбата за образуване изпълнителен способ, тъй като посочване на способ е условие за редовност на молбата и не се взема предвид при отговор на въпроса дали има действия по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за адвокатските хонорари.

В конкретния случай е подадена молба за образуване на изп. дело в която е посочен способ за изпълнение-запор на банкова сметка. Запорно съобщение е изпратено на 29.05.2025г, а запорът изпълнен в размер на сума от 14150,99 лева (видно от извлечението от банкова сметка) на 06.06.2025г. в срока за доброволно изпълнение, изтичащ на 13.06.2025г.

Посочването на изпълнителен способ за постигане удовлетворяване на изпълняваното право не съставлява отделно действие по процесуално представителство, което да е различно от депозирането на молбата за образуване на изпълнителния процес. Напротив то е неразривна част от същата-иначе би била нередовна. След депозиране на молбата по чл. 426 ГПК няма никакви други искания към ЧСИ, които да са свързани с постигане успешното събиране на присъдения паричен дълг. Това не е било и необходимо, защото наложения от ЧСИ запор е довел до преследвания резултат, а именно превод от банката на запорираната сума.

Всичко това се е случило в срока за доброволно изпълнение, до изтичане на който запорите имат обезпечителен характер и същинско принудително изпълнение не е допустимо (Решение № 102 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2015 г., III г. о., ГК). До изтичане на срока за доброволно изпълнение не може да се предприемат действия за удовлетворяване на вземането по принудителен ред, а именно това е направил ЧСИ, като е разпоредил на банката видно от запорното съобщение да изпълни запора, а не просто да задържи сумата по сметката. Отговорността на длъжника за възмездяване на заплатено възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се поражда само, тогава когато в изпълнителния процес недвусмислено се установи, че ангажирания адвокат е осъществявал допълнителни процесуални действия свързани с постигане на преследвания резултат – удовлетворяване на подложеното на принудително събиране вземане. В случаят процесуални действия от подобен характер няма, защото посочения в молбата по чл. 426 ГПК изпълнителен способ е довел до превод на сумата. Плащането по запора в срока за доброволно плащане се приравнява на такова. Предвид това не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

Адвокатския хонорар следва да се определи в размер на 200,00 лева, а с включен ДДС 240,00 лева (адвоката е регистриран по ЗДДС).

Според мнозинството от настоящият състав ЧСИ при определяне размера на 2 тксата по т. 26 от Тарифата е включил в базата за нейното определяне (в материалния интерес) адвокатския хонорар платен от взискателя за представителство по изпълнителното дело. Материалния интерес се определя само от сумите включени в изпълнителния лист, включително законната лихва върху присъденото парично вземане в случая за периода от 29.11.202г. до 06.06.2025г., която изчислена от съда е в размер на 2383,53 лева. В случая материалният интерес е сумата е 11361,29 лева и пропорционалната такса по т. 26 е в размер на 901,68 лева, а с включен ДДС е 1082,01 лева, а не 1336,62 , както е определил ЧСИ видно от ПДИ..

Предвид изложеното постановлението от 13.06.2025г. за отказ на ЧСИ да намали по депозираното възражение приетите разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар на взискателя следва да се отмени, а адвокатския хонорар на взискателя да се намали до размер от 240,00 лева с включено ДДС, като се намали и таксата по т. 26 от Тарифата до размер от 1082,01 лева с включен ДДС.

Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 13.06.2025г. на ЧСИ Р.В. рег. N. 790 на КЧСИ по изп.д. № 20257900401521 като вместо това постановява:

Намалява приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размер от 240,00 лева с включен ДДС

Намалява определената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до размер на сумата от 1082,01 лева с включен ДДС Решението е окончателно. Заверен препис да се изпрати на ЧСИ Р.В..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Димитър Ковачев

Не споделям становището на мнозинството от състава, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата.

Считам, че адвокатския хонорар е събрана сума по смисъла на т. 26 от Тарифата и върху него се дължи пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Видно от самата Тарифа само авансовите такси не се включват в базата за изчисляване на пропорционалната такса. Освен това както е разяснено в т. 2 от ТР 3/2015г. на ОСГТК на ВКС между взискателя и длъжника възниква вземане от материално-правен характер за разноските по изпълнението, което макар да не е включено в изпълнителния лист се събира в рамките на изпълнението. За него акта на СИ има 3 характер на пряко изпълнително основание. След като адвокатския хонорар е вземане няма основание да се изключва от материалния интерес по т. 26 от тарифата. Не се касае за такса по т. 26 върху такса по същата точка, защото таксата по т. 26 не е вземане на взискателя. Страните по материалното правоотношение са различни.

Таксата се начислява за събраните вземания с титуляр взискателя и не се начислява върху вземането на СИ за самата такса-Тарифата не урежда такса върху самата такса по т. 26.

Предвид горното постановлението за отказ да се намали таксата по т. 26 в случая следваше да се отмени, но същата да се изчисли при включване в материалния интерес на сумата от 240,00 лева – адвокатския хонорар заплатен от взискателя с включено ДДС.

С-я Ковачев

4