Определение № 735 от 09.09.2020, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 735

Окръжен съд – Ямбол

08.09.2020 г.

Град Ямбол

На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Калина Г. Пейчева

Галина И. Вълчанова Люцканова

Мартина И. Кирова като разгледа докладваното от Мартина И. Кирова Въззивно гражданско дело № 20202300500476 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е о бразувано по въззивна жалба на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - гр.София, подадена от юриск.

Татяна Стойкова, против Решение № 383/13.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 279/2020 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - гр.София, да заплати на Д. Т. Д. , с ЕГН **********, сумата от 1 567,23 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 480,00 лева. Със същото решение ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - гр.София, е осъдена да заплати ДТ в размер на 62,69 лв. и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв., платими по сметката на ЯРС.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 от ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито с.з. при условията на чл.312, ал.1, т.1 от ГПК като "бързо производство" по правилата на Глава двадесет и пета от ГПК, като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 от ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:

Въззивникът с въззивната си жалба атакува първоинстанционното решение изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на 1 подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други. Въз основа на изложените съображения въззивникът иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявената в производството искова претенция бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. 17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият Д. Т. Д. не е подал писмен отговор и не е изразил становище по жалбата.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Въззивният състав намира, че в случая, е налице основание за спиране на настоящото производство, поради следното:

На настоящия състав на ЯОС е служебно известно обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. по описа на същия съд, със страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.В.П. от АК-П., и ответник - ГД"ПБЗН" към МВРгр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени в контекста и на настоящото производство:

1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната 2 продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;

2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;

3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 г. по дело №94/2020 г. на ВКС, ГК, III г.о. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела /това висящо пред РС-Луковит и настоящото въззивно производство/ въпроси и след като е сезиран вече, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе си.

С оглед изложеното, ЯОС намира, че следва на основание чл.633 вр. с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре производството по настоящото дело до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РСЛуковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.

Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК производството по настоящото възз.гр.д. №476/2020 г. по описа на ОС-Ямбол до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд- 3

Бургас, в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва всеки месец, за проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4