Решение № 184 от 30.10.2023, Административен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 184

Гр. Перник, 30.10.2023 година.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 163 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Д.А. с ЕГН: ********** с адрес: *** чрез адвокат Р.З.

*** против Решение № 312 от 28.07.2023 година, постановено по АНД № 791 по описа за 2023 година на Районен съд - Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1158-000828 от 18.04.2023 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, като със същото на Б.Д.А. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП са наложени административни наказания – "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 10 /десет/ лева.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът твърди, че неправилно първоистанционният съд е кредитирал показанията на полицейските служители, които били противоречиви и колебливи. Сочи, че не е изяснено при какви обстоятелства е извършено твърдяното нарушение, както и точното му местоизвършване. От съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание, касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат З., който поддържа направените в касационната жалба оплаквания. Допълнително развива аргументи за процесуално нарушение състоящо се в кредитиране на показанията на полицейските служители, които били неясни и противоречиви. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание, ответникът по касационната жалба - началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Перник, редовно призван не се явява, за представител изпраща юрк. В., която оспорва жалбата и моли решението на първостанционният съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Развива подробни съображения във връзка с наведените в касационната жалба доводи, а именно, че не е налице противоречие между свидетелските показания на полицейските служители, доколкото и двамата посочват действия, които не могат да бъдат тълкувани по друг начин, освен като т.н. „дрифтинг“, както и че ясно е посочено конкретното място където са се осъществили конкретните действия. Твърди, че поведението на водача е наблюдавано от полицейските служители и, че мястото на засичане и спиране на автомобила са ясно посочени, както в АУАН, така и в НП. Претендира разноски в минимален размер, като прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд- Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срока и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решението си районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 23.03.2023 г., вечерта в гр. Перник свидетелите Д. С. С. и М. С. К. и двамата заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения. Около 23:15 часа извършили обход като автопатрул, движейки се по ул. „***“ с посока към пътен възел ***, когато забелязали, че по ул. „***“ се движи лек автомобил „***“ с рег. № РК ***ВН, чийто водач при навлизането в кръговото кръстовище на пътен възел „***“ в посока към ул. „***“ неколкократно занесъл колата последователно първо наляво, а след това на дясно, хлъзгайки се странично по пътното платно, след което се изтеглил към ПП І-6. Автопатрулът последвал автомобила, който след спирка Метал бил спрян със светлинен и звуков сигнал за проверка. Полицейски служители установили, че водач на моторното превозно средство е настоящият касационен жалбоподател Б.Д.А..

Контролните органи констатирали, че лицето не носи контролния талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, тъй като не им бил представен такъв. Св. Д. С. С. съставил на място акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 898768, като приел, че А. е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за това, че като водач на МПС използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, както и че е извършил нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е носил контролния талон към СУМПС. При тази фактическа обстановка и въз основан на АУАН серия № GА, № 898768/23.03.2023 г. е издадено оспореното НП №

23-1158-000828/18.04.2023 г.

С Решение

№ 312 от 28.07.2023 година, постановено по АНД № 791 по описа за 2023 година на Районен съд – Перник, процесното наказателно постановление е потвърдено, като със същото на Б.Д.А. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП са наложени административни наказания – "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 10 /десет/ лева.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по делото, както и свидетелските показания на Д. С. С. и М. С. К.. Въз основа на тях е обоснован правен извод, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, доказано е обвинението за нарушение с правна квалификация чл. 104б, т. 2 ЗДвП, което е извършено умишлено от Б.А.. По отношение на маловажността на нарушенията изрично е посочено, че с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят е изключил приложението на чл.

28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗААН във връзка с деянията, за които е санкциониран жалбоподателя с оспореното НП, както и че санкцията е наложена в законоустановения абсолютен размер.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. По смисъла на тази разпоредба правомощията на съда се изразяват само в преценката дали въззивният съд правилно е приложил относимите материалноправни норми.

При анализ на всички приети доказателства, настоящият състав приема, че съдебното решение е правилно и не е налице основанието за неговото касиране по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с което излага следните правни съображения:

На първо място, по време на проведеното съдебно следствие са събрани и приети всички доказателства, посредством които са изяснени в пълнота и безпротиворечивост относимите факти. Въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение, като е постановил решението, след като е разкрита обективната истина по случая и е осигурена възможността за пълноценно упражняване на правото на защита на касатора. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателствени средства, посредством които се възпроизвеждат детайлно и в конкретика настъпилите на 23.03.2023 г. факти във връзка с извършване на нарушението.

Тежестта на доказване в административнонаказателното производство, лежи върху наказващия орган по аргумент от чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 103, ал. 1 от НПК. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП последният се базира на констатациите в АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да проучи фактите, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение с правна квалификация чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Разкриването на обективната истина по делото, независимо от тежестта на доказване и пасивността на страните, е приоритет за дейността на съда, поради което законодателят му е предоставил възможност не само по искане на страните, но и по свой почин (т. е., служебно) да събира доказателства, когато това се налага за изясняване на действителните факти и обстоятелства по конкретния случай.

Посредством разпита на лицата Д. С. и М. К. обстойно са изяснени фактите, релевантни за спора. Не съществуват съмнения в достоверността и основания за дискредитиране на техните показания, тъй като те не са заинтересовани от изхода на делото. Възпроизведените от тях обстоятелства са повече от детайлни, не се констатира противоречие в техните изявления досежно елементите от състава на нарушението. Не се споделят възраженията на касатора за колебливи и противоречиви сведения на полицейските служители, напротив във въззивното производство не са събрани и приети други доказателства, които да оборват констатациите и извода на органа за извършено нарушение по чл. 104б, т.

2 ЗДвП.

Последователните и обективни показания на свидетелите, за възприетите от тях факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, кореспондират както помежду си, така и с останалите писмени доказателства. Ето защо, това дава основание на тази инстанция да се солидаризира с извода на Районен съд - Перинк, че тези гласни доказателствени средства са правдиви.

Анализирайки показанията на полицейските служители, първоистанционният съд е подходил много внимателно и задълбочено и е направил законосъобразни правни изводи, на базата на заявеното от тях, ръководейки се от разпоредбата на чл. 117 НПК. Дадените сведения са достоверни и са в пълна корелация с останалия доказателствен материал, а и самите свидетели имат лични възприятия за настъпилите факти. Компетентен да прецени доказателства е само съда и то в момент, когато са събрани и проверени всички доказателства, след съпоставката им с целия доказателствен обем.

Районен съд - Перник при обсъждане на показанията на полицейските служители, правилно ги е оцененил като достоверни, еднопосочни и в синхрон с другите налични доказателства по делото. Законосъобразно в тази посока е установено от съда, че показанията на тези свидетели са напълно изчерпателни, логични, безпротиворечиви и взаимно допълващи се досежно релевантните към съставомерността на нарушението обстоятелства. Поради това те са в неразривна връзка помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с други.

Като е съобразил тези обстоятелства, съдът прецизно е анализирал показанията на всеки един от тези свидетели и правилно е стигнал до извод за тяхната добросъвестност и обективност, поради което ги е кредитирал с доверие. Що се касае до поведението на водача по отношение на управлението на автомобила, навлизането с висока скорост в кръговото движение и посоката на поднасяне на задната част на процесния автомобил и двамата свидетели обясняват, че това е станало на ляво и след това на дясно, като е правил т.н. „дрифотове“, след което движението на автомобила с мръсна газ е продължило към ПП І-6. И двамата свидетели установяват, че именно в тази последователност е извършена маневрата, ето защо техните изявления напълно подкрепят фактологията, описана в НП.

Разпечатката съдържа 38 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04d4b75f-0081-427d-867a-5b563d85ef22