Решение № 230 от 31.10.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Шумен, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.а

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20243600500329 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от М. С. И., действаща чрез пълномощника си – адв. Д. М. от САК срещу решение № 371/03.06.2024 г. по гр.д. № 2012/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което предявения от нея иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД е отхвърлен.

Жалбоподателката излага, че постановеното решение се явявало неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения, като моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да осъди „Микро кредит“ АД да й заплати претендираната сума, като й бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – „Микро кредит“ АД гр.

София, чрез пълномощника си – адв. Г. М. от САК, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като претендира извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 2012/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М. С. И. срещу „Микро кредит“ АД, с искане дружеството да 1 бъде осъдено да й заплати сума в размер на 50,00 лв., представляваща частичен иск от общо претендираната сума в размер на 1350,00 лв., представляваща недължимо платени суми по нищожен договор за потребителски кредит № 5342-00025677/30.04.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба, като й бъдат присъдени направените по делото разноски. Твърденията в исковата молба са, че по силата на договора, ответникът й предоставил сума в размер на 1500,00 лв., като било посочено, че ГПР се равнява на 50,00%, а годишния лихвен процент – на 30,94 %, при срок на кредита 18 месеца. Освен това, на същата дата страните подписали и договор за допълнителни услуги към този договор за сума в размер на 1350,00 лв., като по този начин общото задължение на ищцата възлизало на 3243,78 лева. Счита, че процесният договор е нищожен, на първо място поради неспазена форма, поради липса на задължителен елемент от съдържанието му според ЗПК, а именно – ГПР, посочен единствено като процент; поради многократно надвишение на ГПР. Бил недействителен и договора за допълнителни услуги, чиито размер не бил включен в размера на ГПР. Освен това, недействителност била налице и поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в определяне на размера на възнаградителната лихва, като надвишаваща трикратно размера на законната лихва. Поради недействителността на договора, респ. на отделни негови клаузи, по силата на разпоредбите на ЗПК, ищцата дължала връщане единствено на главницата по договора, като понастоящем тя изцяло изпълнила задълженията си по договора. Поради това, счита, че ответното дружество й дължи връщане на получената от него сума при липса на основание.

В хода на производството, по искане на ищцата и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита за предявен за сума в размер на 302,61 лв., предявен в пълен размер.

В срока за отговор, ответната страна, не подава отговор на исковата молба.

Впоследствие изразява становище за неоснователност на претенцията, тъй като претендираната от ищцата сума е получена от застрахователя, с когото последната имала сключен договор. Заключава, че не е налице неоснователно разместване на имуществени блага.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1-во от ЗЗД, като с решението си го е отхвърлил. Счел е, че предвидения в договора размер на ГПР съответства на изискванията на ЗПК. Посочил е, че предвиденото плащане на суми, представляващи застрахователна премия не представлява разход по кредита или някаква печалба за кредитора. Отхвърлил е доводите на ищцата за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, позовавайки се на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД.

Заключил е, че сключеният между страните договор за кредит е изцяло действителен.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се 2 установи от фактическа страна следното: не се спори между страните, а и видно от приложения по делото договор за заем № 5342-00025677 от 30.04.2019 г. е, че „Микро кредит“ АД гр. София предоставило на М. С. И. сума в размер на 1500,00 лева. Постигнато е съгласие, че посочената сума включва рефинансирана такава в размер на 1020,80 лв. и сума за получаване – 367,22 лева. В договора е предвидено, че срокът на същия е 18 месеца, като размера на месечната погасителна вноска възлиза на 105,21 лв., ГПР се равнява на 50,00%, а фиксирания лихвен процент – 30,94 %. В т. 3 от договора е вписано желанието на кредитополучателя да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, като ползването на допълнителната услуга не е задължителна предпоставка за предоставяне на заема.

Уговорената месечна погасителна вноска по този договор възлиза на 75,00 лева. По делото е представен и сключения договор за застраховка, както и инструкция за плащане на месечни вноски, в която е описан график на плащанията, включващ плащане на суми по договора за кредит и по договора за допълнителна услуга.

Съгласно заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, М. И. погасила сума в общ размер, възлизащ на 1978,36 лв., от които 1500,00 лв. – главница, 175,75 лв. – лихви и 302,61 лв. – застраховки, като датите сумите и разпределението са подробно описани. Размерът на ГПР, определен по договора е 50,00%, като при определянето му били взети предвид размерът на кредита, срокът на договора в месеци, ГЛП, такса ангажимент и вид на погасяване на анюитетните вноски. Ако при определянето на ГПР бъде взето предвид и параметър застраховка, включен на база месечна вноска в размер на 75,00 лв., то тогава ГПР се равнява на 246,74%.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Ищцата претендира вземане срещу ответника поради неоснователно обогатяване и по-специално – получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл.

55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., централният елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на получателя.

В конкретния случай, ищцата цели връщане на получена от „Микро кредит“ АД парична сума при първоначална липса на основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането получилата нещо страна не е имала право да го иска и получи. В тази насока, отправя искане, да бъде съобразено, че сключения между страните договор за потребителски кредит е недействителен, поради противоречие с нормите на ЗПК.

3

Безспорно, сключеният между страните на 30.04.2019 г. договор представлява договор за потребителски кредит, попадащ в обхвата на правните сделки, регулирани от ЗПК и ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК изрично е посочено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен когато при сключването му са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.

20. Според нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съобразно приетото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП се съдържа легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Според нормата на чл. 146, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.

От наведените от ищцата възражения касателно недействителност на процесния 4 договор, настоящият състав намира за основателно това относно определянето на ГПР в договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита изразява общите разходи на кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и дължимите на посредниците за сключването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.