Решение № 260016 от 15.09.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

260016 15 септември Година 2020 Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и девети юли Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ХРИСТАКЕВА

ТАТЯНА ГЬОНЕВА

Секретар НАНКА КОЕВА

Прокурор

МИТКО ИГНАТОВ като разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело номер 1119 по описа за 2020 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от адв. К.М., защитник на подсъдимия Н.П.С. против Присъда №22 от 13.03.2020г., постановена по НОХД №263/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд, с която подсъдимият Н.П.С. е признат за виновен в това, че на 27.02.2020г. в гр. Казанлък е управлявал МПС – л.а. „***“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,46 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Draeger Alcotest 7510” с фабр. № ARDN 0022, поради което и на основание чл. 343б ал.1 и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, както и на ГЛОБА в размер на 200 лева, като на основание чл. 343г и чл.37 ал.1 т. 7 НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години. на 27.02.2020 г. в гр. Казанлък е управлявал МПС – л.а. „***“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – метаамфетамин и метадон, установено по надлежния ред с техническо средство “Draeger Drug Test 5000” с фабр. № ARAM - 0003, поради което и на основание чл.343б ал. 3 и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 500 лева, като на основание чл. 343г и чл.37 ал.1 т. 7 НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.

На основание чл.23 ал.1 НК наложените наказания са кумулирани, като му е определено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при общ режим.

На основание чл.23 ал.3 НК към наказанието лишаване от свобода са присъединени наказанията глоба в размер от по 200 и 500 лева, както и наказанието лишаване от правото от управляване на МПС за срок от две години.

На основание чл.59 ал.1 т.1 ал.4 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан за 24 часа и лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 27.02.2020г.

С въззивната жалба се твърди, че постановената първоинстанционна присъда е несправедлива, несъразмерно тежка и не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Моли се, в случай, че не може да бъде приложен чл.66 НК, съдът да измени наказанието лишаване от свобода в законоустановения минимум. С жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора моли съда да потвърди присъдата, тъй като тя изпълнява функцията на чл. 36 НК, а именно генералната и специалната превенция.

Подсъдимият Н.П.С. не се явява.

Не се явява и упълномощеният защитник адв. К.М..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Подсъдимият Н.П.С. е предаден на съд за престъпление по чл. 343б ал. 1 и чл. 54 НК за това, че на

27.02.2020 г. в гр. Казанлък е управлявал МПС – л.а. „***“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,46 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Draeger Alcotest 7510” с фабр. № ARDN 0022.

С. е предаден на съд и за престъпление по чл. 343б ал. 3 НК – за това, че на същата дата и място е управлявал процесното моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – метаамфетамин и метадон, установено по надлежния ред с техническо средство “Draeger Drug Test 5000” с фабр. № ARAM – 0003.

Подсъдимият не е участвал в първоинстанционното производство, като по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 НПК към доказателствената съвкупност са приобщени чрез прочитането им дадените обяснения в хода на досъдебното производство. В същите С. признава вината си по повдигнатото обвинение и изразява съжаление за извършеното. Сочи, че за пръв път управлява автомобил след употреба на алкохол, а за наркотичните вещества заявява, че е употребил няколко дни преди инкриминираната дата и не се чувствал под тяхното въздействие.

Така признатите по същество факти, попадащи в обхвата на всяко от двете обвинения, се установяват по категоричен начин и от показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели, както и от приложените по ДП писмени доказателства.

При напълно изяснена фактическа обстановка е правилна и правната квалификация на деянията, която също не се оспорва.

Основното оплакване, което се прави във въззивната жалба, е за явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се навеждат доводи, че за продължителен срок от пет години след изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода подсъдимият не е извършвал други противоправни прояви, както и че в този си размер наложеното наказание не би изиграло поправителната си роля.

Окръжният съд не споделя изложените от защитника доводи. Обстоятелството, на което същите основно почиват – че пет години след изтърпяване на наказание лишаване от свобода Н.С. не е извършвал престъпление – не може да се противопостави на установените по категоричен начин факти по делото, сочещи на завишена степен на обществена опасност, както на всяко деяние, така и на дееца. Първият такъв факт е, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство, както след употреба на алкохол /с процентно съдържание доста над криминализирания праг/, така и след употреба на два вида наркотични вещества. Обясненията му, че последните е употребил дни преди инкриминираната дата, са неубедителни. При това, след като е употребил и то два вида наркотични вещества, като водач на МПС, С. е бил длъжен да се убеди, че липсват каквито и да е остатъци в кръвта му. Очевидно е, че употребата на алкохол в значителна концентрация в съчетание с наркотични вещества, е повлияла на преценката му като водач относно избирането на подходяща скорост и относно пътната обстановка, при което е допуснал ПТП, навлизайки в насрещната лента и причинявайки материали щети на другия автомобил. Допускането на ПТП е безспорно силно отежняващо наказателната му отговорност обстоятелство, при условие, че не попада в обективната рамка на престъпните състави.

Настоящият въззивен състав не намери да е допуснато нарушение при индивидуализацията на наказанията, респективно и при определянето на едно общо наказание. За деянието по чл.343б ал.1 НК наказанието правилно е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства към средния размер, предвиден от закона, като са отчетени всички факти, определящи наказателната отговорност. Наложена е и глоба в минималния размер от 200 лв., при което е проявено достатъчно снизхождение. За второто деяние наказанието е наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер, предвиден от закона, като неправилно е посочено, че се определя при баланс. За това престъпление дори е проявено неоправдано снизхождение, като се има предвид, че са употребени два вида високорисково наркотично вещество.

Така изложеното сочи, че, въпреки наличието на първите две предпоставки, уредени в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, не е налице третата такава. А тя е преценката на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Продължителният срок, в който подсъдимият не е извършвал престъпления, е дал своята положителна правна последица. Сам по себе си обаче този факт не повлиява направената от първоинстанционния съд и споделена от настоящия състав преценка, че за поправянето на С. е наложително наказанието да бъде ефективно изтърпяно. Тази преценка се подкрепя и от факта, че, С., въпреки настъпилата абсолютна реабилитация, не е приключил ангажираността си с високорисковите наркотични вещества, дори и след изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Предвид изложеното, въззивният съд не намери и основания за намаляване на определеното от Казанлъшки районен съд общо наказание лишаване от свобода, към което са присъединени и наказанията глоба и лишаване от правоуправление. В момента престъпленията от този вид – и по чл.343б ал.1 НК и по чл.343б ал.3 НК - бележат изключително висок ръст в страната и в голяма част от случаите са последвани и от по-тежки деяния – с причиняване на телесна повреда или смърт. Ето защо, извършването на такива деяния следва да срещне адекватна наказателна репресия. В случай като този генералната превенция, уредена в чл.36 НК, не следва да бъде пренебрегната.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че присъдата на Казанлъшки районен съд е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание не е явно несправедливо, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,

Окръжният съд

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №22 от 13.03.2020г., постановена по НОХД №263/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.