Решение № 6032 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6032 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100511282 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11237/12.06.2025г., постановено по гр. д. № 26183/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 118 състав, съдът е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че М. Г. Ц. с ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 3094,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, аб. № 126442 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата от 11,79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.11.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60919/2023 г. по описа на СРС, 118 състав като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за мораторна лихва в размер на 506,26 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г. върху главницата за стойност на топлинна енергия и за мораторна лихва в размер на 2,70 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г. върху главницата за стойност на услугата дялово разпределение. М. Г. Ц. е осъдена да заплати 155,58 лева – разноски за исковото производство и 87,86 лева разноски за заповедното производство, а „Топлофикация София” ЕАД - сумата 48,52 лева. Решението е постановено при 1 участието на „Директ“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Г. Ц. срещу решението в частите, в които са уважени предявените искове, в които части твърди неправилност и необоснованост. Сочи, че въззивницата до 2022г. притежава само ¼ ид.ч. от топлофицирания имот, а след 12.04.2022г. е дарила и останалите притежавани ид.ч.

Моли за отмяна на решението в уважителните части и отхвърляне на претенциите.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски. Третото лице помагач не е взело становище по делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество съдът намира следното:

От приобщеното ч.гр.д. № 60919/2023г. се установява, че по заявление от ищеца от 07.11.2023г. на 05.02.2024г. е издадена заповед по чл.410 ГПК, с която е разпоредено М. Ц. Г. и И.Ц.Н. да заплатят суми за доставена топлинна енергия в общ размер на 6 188,76лв. при равни квоти от ½ (или всеки от 3094.38лв.) за имот в гр.София, ж.к.

****, аб.№ 126442 за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. Заповедта е влязла в сила спрямо И.Н., като в срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от М. Г., за което са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК в изпълнение на които е предявен иска по реда и в срока по чл.422 ГПК.

С исковата молба се претендират главниците за топлинна енергия (за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.) и дялово разпределение (за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.), с твърдения, че общото доставено и неплатено количество топлинна енергия е 6 188,76лв., съответно 23,58лв. за услугата дялово разпределение, като от ответницата се претендират половината от стойностите като съсобственик на ½ ид.ч. от имота.

В отговора на исковата молба не се спори, че имотът е топлофициран, в проведеното о.с.з. пред първоинстанционния съд се признава размерът на стойността на доставената топлинна енергия, като спорът е само дали ответницата отговаря за притежавани ½ ид.ч. от имота или за ¼ ид.ч., съответно спорът е само по размера на квотите, за които отговаря.

2

Касателно правото на собственост е приет н.а. от 23.09.1976г., по силата на който процесният недвижим имот е придобит от Ц.Н. и Д.Н.. От приетите удостоверения за наследници се установява, че Ц.Н. е починал на 09.10.1989г. и е оставил за наследници – съпруга Д.Н., която също е починала, но на 01.11.2008г., и деца – М. Г. и И.Н., т.е. последните двама като брат и сестра са единствени наследници на починалите си родители. Приети са и договори за дарение на ид.ч., с които М. Г. дарява на брат си И.Н. първо 1/12 ид.ч. на 18.03.2022г., а след това и 1/6 (2/12) ид.ч. от процесния имот на 12.04.2022г. Следователно от приетите документи в съвкупност се установява, че в периода от 01.05.2020г. до 17.03.2022г. М. Г. е притежавала 6/12 ид.ч. от имота. За периода от 18.03.22г. до 11.04.2022г. е притежава 5/12ид.ч., а от 12.04.2022г. до 30.04.2022г. съответно 3/12 ид.ч. Други доказателства касателно различни квоти в съсобствеността не са приети по делото. В тежест на ответника е не само да твърди, но и да докаже, че през процесния период е притежавал различна от твърдяната (и доказана с представени писмени доказателства) квота в съсобствеността, съответно при липса на представени по делото доказателства за предхождащи разпоредителни сделки, съдът не може да основе съображенията си на решение (№ 4158/10.07.2024г. по в.гр.д .№ 5483/2023г. по описа на СГС) за предходен период (01.05.2018г. до 30.04.2020г.), в който е приета различна квота в съсобствеността, защото не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на тези обстоятелства (квотата в съсобствеността). В съответствие с чл.298, ал.1 ГПК силата на пресъдено нещо обвързва насрещните страни единствено относно съдебно признатото съществуване на спорното материално право през период, който изцяло предхожда този по настоящото дело. Неприложима е забраната на чл.299, ал.1 ГПК за непререшаемост на настоящия спор за последващ период от развитието на материалното право. Мотивите към решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението (със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право).

След като в периода от 01.05.2020г. до 17.03.2022г. следва да се приеме, че квотата на М. Г. в съсобствеността е 6/12 ид.ч., а от 18.03.22г. до 11.04.2022г. е 5/12ид.ч., а от 12.04.2022г. до 30.04.2022г. съответно 3/12 ид.ч, то с оглед данните за стойността на доставената ТЕ и ДР (л.41-43), т.е. за м.03.2022г. стойността на ТЕ е 269.32лв, а за м.04.2022г. е 260.62лв.; за м.03.2022г. ДР е 1.17лв., а за м.04.2022г. е 1.18лв., то определени по чл.162 ГПК стойността за ТЕ за периода от 01.03.2022г. до 17.03.2022г. при квота 6/12 ид.ч. е 73.85 лв., за периода от 18.03.2022 г. до 31.03.2022 г. при квота 5/12 ид.ч. е 50.68 лв. за периода от 01.04.2022 г. до 11.04.2022 г. при квота 5/12 ид.ч. е 39.82 лв., за периода от 12.04.2022 г. до 30.04.2022 г. при квота 3/12 ид.ч. е 3

41.26 лв., т.е. разликата е 59,36лв. или 30,35€ (по-малко). Дяловото разпределение (при квотите посочени по-горе) за периода от 01.03.2022 г. до 17.03.2022г. е 0.32 лв., за периода от 18.03.2022 г. до 31.03.2022 г. е 0.22 лв., за периода от 01.04.2022 г. до 11.04.2022 г. е 0.18 лв., за периода от 12.04.2022 г. до 30.04.2022 г. е 0.19 лв. или общо 0,91лв. (0,47€) или 1,44лв. (0,74€) по-малко.

При тези съображения, решението следва да бъде частично отменено като неправилно за разликата.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото /степен на уважаване около 2% пред въззивното производство с оглед влязлото в сила решение в необжалваните части/, то въззивникът има право на разноски в размер на 7,63€ по в.гр.д. № 11282/2025г., по гр.д. № 26183/2024г. в общ размер на още 0,97лв. /0.5€/ към присъдени 48.52лв. (24,81€), т.е.

25,31€, или общо за цялото производство - 32,94€.Въззиваемият има право на разноски по в.гр.д. № 11282/2025г. в размер на 98€, а по гр.д. № 26183/2024г. в общ размер на 152,47лв. / 77,96€/ (т.е. 3,11лв. по-малко от присъдените), по ч.гр.д. № 60919/2023г. в общ размер на 86,10лв. / 44,02€/ (т.е. 1,76лв. по-малко от присъдените) или 121,98€, или общо за цялото производство - 219,98€. По компенсация за въззиваемия се дължат разноски в общ размер на 187,04€.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 11237/12.06.2025г., постановено по гр. д. № 26183/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 118 състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че М. Г. Ц. с ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата над 3 035,02лв. (1 551,78€) до присъдения размер от 3094.38лв.

(1 582,13€), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, аб. № 126442 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата над 10,35лв. (5,29€) до присъдения размер от 11.79лв. (6.03€), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.11.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60919/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, както и в частта по разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД 4 вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД положителни установителни искове от Топлофикация София ЕАД, ЕИК: 831609046, за признаване за установено, че М. Г. Ц. с ЕГН:

**********, дължи сумата от 59,36лв. (30,35€), представляваща разликата над 3 035,02лв. (1 551,78€) до присъдения размер от 3094.38лв. (1 582,13€), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, аб. № 126442 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата над 10,35лв. (5,29€) до присъдения размер от 11.79лв. (6.03€), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.11.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60919/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11237/12.06.2025г., постановено по гр. д. № 26183/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 118 състав, в частта, в която е признато за установено, че М. Г. Ц. с ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 3 035,02лв. (1 551,78€), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, аб.

№ 126442 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 10,35лв.

(5,29€), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.11.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60919/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.

В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.