Определение № 1995 от 27.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1995 гр. София, 27.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002900329 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Г. Ж. Чавдарова, Б. А. Ч. и А. Ж. Ч. с процесуални представители адвокат С. В. М. и адвокат С. К. М. срещу решение № 411 от 22.11.2024 г. по в. гр. дело № 552/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което след отмяна на решение № 834 от 21.06.2024 г. по гр. дело № 78/2024 г. на Районен съд – Пазарджик е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Ж. Ч., Б. А. Ч. и А. Ж. Ч. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Г. Ж. Ч., Б. А. Ч. и А. Ж. Ч. не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 6 905,47 лв., от които 5 309,80 лв. – главница, 892,30 лв. - наказателна лихва за периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2012 г., 703,37 лв. - просрочена лихва за периода от 06.12.2010 г. до 13.11.2011 г., ведно със законната лихва от 19.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер 138,11 лв. по издадения изпълнителен лист от 23.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1131/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 202/2023 г. по описа на ЧСИ Васил Бараков, рег. № 886 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, поради погасяването им по давност. С въззивното решение ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата в размер общо 281,20 лв.

1

– разноски за въззивното производство, от които 181,20 лв. - заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложено към нея изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Частичното плащане на едно задължение съставлява ли признание за цялото задължение и води ли до последиците на чл. 116, б. „а“ ЗЗД? – противоречие с решение № 26/24.07.2018 г. по т. д. № 1853/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 255/26.03.2013 г. по т. д. № 145/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 161 по т. д. № 1934/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС 2. Извършени по силата на упълномощаването по чл. 18 ЗЧСИ действия прекъсват ли погасителната давност по отношения вземанията по издадения изпълнителен лист, независимо дали изпълнителният способ е успешен или не? – противоречие с Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК па ВКС

3. Прекъсването или спирането на погасителната давност спрямо един солидарен длъжник има ли действие но отношение на останалите съдлъжнпци? - противоречие с Тълкувателно решение № 2/04.07.2023 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез процесуален представител главен юрисконсулт Михаела Милушева оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е правилно, тъй като е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и е обосновано, като излага подробни съображения в подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор. Прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт поради това, че посочените от касатора правни въпроси не са обусловили изхода на делото, евентуално не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2

2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че ответникът е кредитор на ищците за вземането по издадения срещу последните на 23.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1131/2012 г. на Районен съд – Пазарджик изпълнителен лист. Установил е, че вземането произтича от сключен на 30.11.2009 г. между ищците и „Прокредит банк /България/“ АД /трето неучастващо по делото лице/ договор за кредит, анекс към него и договор за встъпване в дълг, впоследствие е прехвърлено на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 17.12.2014 г., влязъл в сила на 05.01.2015 г., като ищците са надлежно уведомени за извършеното прехвърляне на вземането. Констатирал е, че въз основа на издадения изпълнител лист и молба вх. рег. № 7745/07.11.2014 г., подадена от „Прокредит банк /България/“ АД, срещу Гергана Ч., Б. Ч. и А. Ч. е образувано изп. дело № 987/2014 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889 на КЧСИ, с район на действие ОС – Пазарджик. С постановление от 09.08.2016 г. на ЧСИ Деница Станчева ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното делото и производството по отношение на „Прокредит банк /България/“ АД е прекратено. С постановление от 21.02.2019 г. на ЧСИ Деница Станчева производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на молба вх. № 4587/30.08.2023 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД , и същия изпълнителен лист е образувано изп. дело № 202/2023 г. по описа на ЧСИ Васил Бараков, с рег. № 886 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС - Пазарджик.

Предвид датата на образуване на първото изпълнително производство – 3

07.11.2014 г., съдебният състав е приел, че приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което с образуване на изпълнителното дело погасителната давност се счита за спряла. Позовавайки се на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК и Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, и предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е било висящо към 26.06.2015 г.

/момента на приемане на ТР № 2/26.26.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ въззивната инстанция е счела, че давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. Съобразила е, че вземането е установено със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, длъжниците не са упражнили правото си на възражение срещу заповедта, поради което е приложима общата петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, както за главницата, така и за присъдените лихви и разноски.

Въззивният съд е приел, че новата петгодишна давност е започнала да тече след 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но този период обхваща и периода на обявеното извънредно положение в Република България със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./. Предвид разпоредбите на чл. 3, т.

2 от посочения закон и § 13 от ПЗР на Закона за здравето /обн. в ДВ, бр.

44/13.05.2020 г./ е констатирал, че давностният срок през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г., като времето от 2 месеца и 8 дни следва да се добави след датата 26.06.2020 г., поради което е заключил, че давността за процесните вземания би изтекла на 04.09.2020 г.

Относно прекъсване на давностния срок за вземанията срещу тримата ищци въззивната инстанция е изложила и следните обстоятелства и доводи:

По изп. дело № 987/2014 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889 са били предприемани изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, упълномощен изрично с молбата за образуване на изпълнителното дело с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, както и множество доброволни плащания от длъжниците, които прекъсват погасителната давност за вземането след 26.06.2015 г. и след които действия започва да тече нова 4 погасителна давност.

Изводът, че извършените от ищците доброволни частични плащания прекъсват погасителната давност по отношение на вземанията по посоченото изпълнително дело, е аргументиран с признание на дълга от страна на длъжниците съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на длъжника Б. Ч. съдебният състав се е позовал на подадената от него до ЧСИ на 25.11.2014 г. молба за разсрочване на задължението на месечни вноски по конкретното изпълнително дело; самата молба е подадена непосредствено след получаване на поканата за доброволно изпълнение, в която ясно и недвусмислено е посочен целият размер на задължението по изпълнителното дело и претендираното от взискателя вземане; след 26.06.2015 г. през периода от 11.01.2016 г. до 28.03.2018 г. длъжникът е извършвал плащания по делото, отразени и върху гърба на изпълнителния лист и изплащани на взискателя - първоначално на „Прокредит банк /България/ АД, а впоследствие на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; според въззивния съд от тези действия, макар и плащанията да са частични, логически следва изводът, че длъжникът признава дълга си, а с това се прекъсва давността; последното плащане е извършено на 21.01.2019 г. Приел е, че давността е прекъсната и с наложените запори на трудово възнаграждение на 21.06.2018 г. и 28.12.2018 г.

Относно ищцата Г. Ч. въззивната инстанция е посочила, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение по конкретното изпълнително дело също е извършвала регулярни и периодични плащания по изпълнителното дело директно по сметката на ЧСИ през периода от 08.12.2014 г. /образуване на изпълнителното производство/ до 21.01.2019г.

/прекратяване на производството/.

Действия, прекъсващи давността са предприемани и срещу длъжника А. Ч. - наложена възбрана върху негов недвижим имот през м. ноември 2024 г.; наложен запор на трудовото му възнаграждение на 25.11.2014 г.; по делото са постъпили плащания от работодателя му, последното от които на 10.03.2015г.;

Ч. също е извършил частично доброволно плащане по делото на 27.04.2015г. по сметката на ЧСИ по номера на посоченото дело.

Съдебният състав е посочил, че давността се прекъсва с всяко плащане 5 по делото, като размерът на сумата е без значение, а съгласно Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС настъпването на перемпция е без значение за прекъсването на давността, тъй като се касае до различни правни институти с различни последици. Поради това, че длъжниците не са възразили срещу издадената заповед за изпълнение, съответно срещу размера на дълга или неговото основание, а напротив, периодично всеки от тях е извършвал частични плащания именно по образуваното срещу тях от взискателя изпълнително дело, директно по сметката на ЧСИ, въззивната инстанция е заключила, че с постъплението на суми именно по конкретното изпълнително д е л о , доброволно заплатени от страна на длъжниците, се прекъсва погасителната давност по отношение на вземането по това изпълнителното дело.

Във въззивното решение е прието, че погасителната давност по отношение на вземанията срещу ищците е прекъсвана и с налагане на запори върху трудовите възнаграждения, получавани от Б. Ч. и А. Ч.: по изп. дело № 987/2014 г. по описа на ЧСИ Станчева, по силата на дадените с молбата за образуване на делото права по чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е извършил справки и е наложил на 21.06.2018 г. запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците Ч. и Ч., получавани от работодателя им „СИТ-2007“ ЕООД.