Решение № 11894 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11894 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110104958 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Д.О.З. срещу Д.Б.Ж.З. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 613,50 евро – остатък от дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 23.09.2025 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 23.09.2025 г., около 10.30 ч. на разклона на с. Н., обл. Х., общ. Х., водачът на лек автомобил „ФолксвагенГолф”, с рег. № *** Я. Р., нарушавайки правилата за движение по пътищата, поради неправилно извършена маневра „завой на ляво“ и недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС, се ударил в изпреварващия го в същото време товарен автомобил „Фолксваген-Транспортер”, с рег. № ***, управляван от Я. Ж. К.. . За събитието бил съставен Двустранен констативен протокол от дата 23.09.2025 г., в който подробно бил описан механизмът на ПТП, настъпилите щети и виновното поведение на Р.. Била образувана щета, по която ищецът заплатил сумата от 1227 евро. Претенцията била предявена на ответника, който заплатил сумата от 613,50 евро. Сумата от 613,50 евро останала дължима. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати тази сума. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност между себе си и собственика на лек автомобил 1

„Фолксваген-Голф”, наличието на застрахователно обезщетение между ищеца и собственика на товарен автомобил „Фолксваген-Транспортер” по застраховка Каско, наличието на ПТП, изплащането от страна на ищеца на сумата от 1227 евро и извършеното от него към ищеца плащане на сумата от 1227 евро. Оспорва механизма на ПТП, противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген-Голф”, причинените вреди и причинноследствената връзка между тях и ПТП. Прави възражение за съпричиняване.

Счита, че заплатеното застрахователно обезщетение е прекомерно завишено.

Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.

Ответникът не изпраща представител, не взима становище.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са следните факти: настъпването на ПТП, застрахователните правоотношения между собствениците на двата автомобила и страните при съответните застрахователни покрития, изплащането от ищеца на сумата от 1227 евро – застрахователно обезщетение, изплащането от ответника на ищеца на сумата от 613,50 евро, наличието на ПТП. По делото е представен двустранен констативен протокол от 23.09.2025 г. (л. 14 от делото), от който се установява, че на същата дата около 10:30 часа при движение в една посока, но в различни ленти т. а. Фолксваген Транспортер предстриема маневра за изпреварване по отношение на л. а. Фолксваген Голф. В процеса на изпреварване, л. а.

Фолксваген Голф предприема маневра за завой наляво, при което осъществява контакт с т. а. Фолксваген Транспортер. От собственика на т. а. Фолксваген Транспортер е подадено заявление към ищеца и е образувана щета – л. 15 – л.

20 от делото. За отстраняване на вредите е заплатена фактура за 1219,34 евро.

Заплащането на обезщетението не се оспорва между страните.

Като свидетел по делото беше разпитан Я. Ж. К. – водач на т. а.

Фолксваген Транспортер. Заявява, че си спомня процесното ПТП. Бил служебен, инкасо автомобил. Пътували от гр. Х. към гр. К.. Имали обекти за инкасиране. Било около 09:00 - 10:00 часа сутринта. ПТП-то станало близо до разклона за с. Н., между Х. и К.. Предприел маневра за изпреварване и в последния момент другият участник – водач на л. а. Фолксваген Голф – без да подаде ляв мигач, направил ляв завой и го засякъл. Свидетелят се движел зад него, бил пуснал мигач. Започнал да го изпреварва и след изравняване на двата автомобила станал ударът. Бил между предния десен калник на свидетеля и предния ляв калник на другия водач. В последствие извикали КАТ.

Дошли полицаи. Направили тест за алкохол. Двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол. След попълване на протокола, т. а.

Фолксваген Транспортер отново потеглил на собствен ход. Свидетелят заявява, че подписът, положен за Участник „Б“ в двустранния протокол, е положен от него.

2

Като свидетел по делото беше разпитан и Я. Я. Р. – водач на л. а.

Фолксваген Голф. Заявява, че си спомня процесното ПТП. Идвал от гр. Х.. На разклона за с. Н. направил ляв завой и от там бусът го ударил. Ударил го встрани. Когато го ударил, тогава свидетелят го видял. Зад него имало две-три коли. Те разбрали, че свидетелят подава мигач за ляв завой, обаче бусът веднага се появил. Нямал право да изпреварва, но го направил. Лентата била прекъсната. На място дошли полицаи.

По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебноавтотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина, описан в протокола. Ударът бил настъпил на около 1,00 – 1,20 метра вляво от осевата линия. Описва нанесените на т. а. Фолксваген Транспортер щети и установява, че са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Посочва, че водачът на т. а. Фолксваген Транспортер не е бил в състояние да предотврати удара. Определя общ размер на вредите в размер на 1226,34 евро.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на обезщетение по него, наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата. В случая наличието на двете застрахователни правоотношения и заплащането на обезщетението са безспорни. От свидетелските показания, от протокола за ПТП, както и от приетата експертиза съдът намира, че то се е осъществило, като водачът на л. а. Фолксваген Голф, движейки се успоредно на т. а. Фолксваген Транспортер предприел маневра за завой наляво и престрояване от своята лента в неговата, без да съобрази местоположението му и след като е навлязъл в неговата лента, му нанесъл удар. Вредите, настъпили по т. а. Фолксваген Транспортер, съдът приема за доказани от приетите описи за вреди и съдебно-техническата експертиза, от която се установява и причинно-следствената връзка по отношение на тези увреждания, които са описани в нея. Деянието и противоправността се установяват от свидетелските показания, съдебно-техническата експертиза и протоколът за ПТП, на база на които съдът достига до извода, че причина за сблъсъка са действията на водача на л. а. Фолксваген Голф, който е предприел маневра за завой наляво и престрояване без да съобрази наличието на т. а.

Фолксваген Транспортер, с което е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗдвП. Обстоятелството, че водачът на л. а. Фолксваген Голф е бил подал мигач, не го освобождава от отговорност, тъй като е негово задължение да следи за наличието на други автомобили преди да предприеме маневра за завой наляво. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до 3 доказване на противното и поради липса на проведено пълно насрещно доказване, съдът я намира за установена. Всички необходими юридически факти са осъществени и основният иск е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че съгласно приетото по делото експертно заключение същият възлиза на сумата от общо 1226,34 евро. По делото е безспорен факта на заплащане на регресното вземане от страна на ответника за сумата от 613,50 евро. Разликата от 612,84 евро все още е дължима. До тази сума искът е основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата до 613,50 евро.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От ищеца са заплатени 25,56 евро – държавна такса, 200 евро – депозит за експертиза, 60 евро – депозит за разпит на свидетел и 214,74 евро – адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от иска на ищеца се дължат 499,76 евро. От ответника са сторени разноски в размер на 400 евро – депозит за експертиза, 60 евро – депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер от 60 евро. С оглед отхвърлената част от иска на ответника се дължат 0,56 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

***, да заплати на О.З., ЕИК: *** със съдебен адрес гр. *** на основание чл.

411, ал. 1 КЗ сумата от 612,84 евро – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне, в резултат на ПТП, осъществено на 23.09.2025 г., на разклона на с.

Н., обл. Х., общ. Х. между на лек автомобил „Фолксваген-Голф”, с рег. № *** и товарен автомобил „Фолксваген-Транспортер”, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за горницата над сумата от 612,84 евро до пълния предявен размер от 613,50 евро.

ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** да заплати на О.З., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 499,76 евро – разноски в производството съобразно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА О.З., ЕИК: *** да заплати на Д.Б.Ж.З., ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0,56 евро – разноски в производството съобразно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4