Акт от 18.03.2024, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 397 гр. Монтана, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляда двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от съдия Рени СЛАВКОВА КАНД № 56 по описа на съда за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

С Решение № 365 от 29.12.2023 г. на Районен съд – Монтана, постановено по АНД № 1218/2023 г., е потвърдено Наказателно постановление № 27/27.09.2023 г. на Директора на

Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Монтана, с което на В.Г.Д.,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1400 лева на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, като законосъобразно.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от адв. З.

Витанова Г. – М., МАК, адрес ***, офис 6, процесуален представител на В.Г.Д. – кметски наместник на с. Горна Вереница, общ. Монтана, сл. адрес с. Горна Вереница, ул. „Витоша“ № 2, с която моли касационната инстанция да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива съображения, че така съставените АУАН и НП не дават възможност на административнонаказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и по този начин е нарушено правото му на защита. Сочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже факта на извършване на административното нарушение, да установи елементите от фактическия състав на вмененото нарушение - деянието с конкретните му индивидуализиращи белези като дата и място на извършване и авторството на деянието. Твърди, че АУАН и НП не притежават необходимото съдържание, установено съответно от чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението със съставомерните му признаци. Твърди се, че Констативен протокол № УО ма,вв,бг -

131/17.08.2023 г. на РИОСВ – Монтана не е връчван на касатора или на друго лице, което да е представлявало кметство с. Горна Вереница. Същата не е присъствала на проверката поради ползване на отпуск, не ѝ е връчен констативен протокол, когато се е върнала от отпуск. Връчен ѝ е единствено АУАН. Сочи, че АНО не е разгледал подадените срещу акта писмени възражения, не е събрал доказателства и въпреки посочените противоречия е издал неправилно и незаконосъобразно НП. В касационната жалба се твърди, че в АУАН не е посочена дата на извършване на нарушението, а само че при констатиране при проверка на 17.08.2023 г. на терен е установено нарушението, но не са събирани доказателства кога е извършено самото нарушение. Сочи, че срокът за изпълнение на предписанията е бил 19.09.2023 г., а имотът в с. Горна Вереница е изчистен на 21.08.2023 г. или преди изтичане на срока по предписанието и преди издаването на АУАН. Твърди, че актосъставителят не е установил по безспорен начин, че нарушението е извършено след дата 20.01.2020 г. т.е. след встъпването в длъжността на оправомощено по чл. 112, ал. 1 от ЗУО лице и след възникване на отговорността му в качеството му на такова лице, като твърди, че това препятства да се извърши и преценка за наличие на предпоставки за изтичане на погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН. Касаторът сочи още, че в АУАН не е индивидуализиран терена, в който са установени отпадъците, като е посочено единствено, че се намира в границите на землището на с. Горна Вереница. Не е изследвана собствеността на терена - дали е частен или общински и в кое землище се намира. Твърди, че актосъставителят не е установил вината на привлеченото към отговорност лице, нито е установил нейната форма - умисъл или непредпазливост. Не се установява съставомерност на деянието/бездействието по чл. 112. ал. 1 от ЗУО. От друга страна твърди, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение като не е извършил дължимата преценка за липсата на вина. Доколкото нарушението не е извършено виновно, същото не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и за него не се налага наказание, а чл. 54 от ЗАНН. От друга страна не е изяснена причинно-следствената връзка между твърдялото бездействие „в резултат на неупражнен контрол“ и констатираното наличие на отпадъци, нито са събрани доказателства за „неосъществен контрол“. Касаторът развива съображения, че няма събрани доказателства, че й е било известно, че към 17.08.2023 г. на терена е имало изхвърлени отпадъци, но не е предприела действия по отстраняването им поради което няма как да се приеме, че от субективна страна е осъществила състава и на нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Описаното в НП нарушение – „не е осъществил контрол по дейностите с отпадъците - не е предприел незабавни мерки за почистване на замърсените с отпадъци терени“ твърди, че не отговаря на съставомерността на административно нарушение на чл. 112, ал. 1. т. 1 от ЗУО, защото същата разпоредба не поставя изискване за „предприемане на мерки за почистване на замърсените с отпадъци терени“. Посочената разпоредба поставя изискване за упражняване на контрол по изброените дейности, което по същество е различно от „предприемане на мерки по почистване“. Доколкото разпоредбата на чл. 112, ал. 1. т. 1 от ЗУО не съдържа изискване за „предприемане на мерки за почистване“, то и същата не е нарушена. Две дейности "контрол" и "предприемане" на мерки по същество и съдържание са различни и за привлеченото към отговорност лице възниква неяснота за неосъществяването на коя от двете е привлечено към отговорност. Това от своя страна, счита че установява нарушение съгласно хипотезата на чл. 112, ал. 1, т. 5, което е различно по вид и характер от установеното, с процесиите АУАН и НП нарушение, а именно в хипотезата на чл.

112, ал. 1, т. 1, което само по себе си обуславя не законосъобразност на издаденото HП. Касаторът сочи, че при определяне размера на наложената глоба, наказващият орган не е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи вината обстоятелства, с което е нарушил чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В НП не е посочено дали се касае за първо нарушение, но липсват доказателства за други нарушения от същия вид, за които има влезли в сила наказателни постановления. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН - "маловажност на случая". Претендира разноски по делото и за двете инстанции. В с.з., редово призован, касаторът се представлява от надлежно упълномощен адв. З.М., която поддържа жалбата по съображения, изложени в нея.

Ответникът по касационната жалба Директора на РИОСВ – Монтана не взема становище по жалбата. В с.з., редовно призован, се представлява от ст. юрк.

Иван Хумбаджиев, който моли касационната инстанция да остави без уважение подадената касационна жалба. Счита решение на РС – Монтана за правилно и законосъобразно, като не е налице нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, с оглед на което е издал процесното решение. Представя писмени бележки, в които излага съображения, че разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО е едновременно оправомощаваща и задължаваща. С разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО законодателят е определил органа, който носи отговорността за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Според същата, отговорен за изпълнението на горепосоченото задължение е кметът на общината, като за неизпълнение на тези задължения кметът па общината носи административнонаказателната отговорност. В случая обаче е представената пред съда Заповед № 70/20.01.2020 г., с която кмета на община Монтана оправомощава кметовете и кметските наместници на населените места в община Монтана да извършат контрол по дейностите с отпадъци по чл. 112, ал. 1 от ЗУО на територията на съответното кметство и населено място, с граници определени с регулационния план и прилежащото му землище с граници определени с кадастралната карта. Развива съображения, че с горепосоченият АУАН служителите на РИОСВ – Монтана установяват, че г-жа

Д. не установила контрол по управление на отпадъците - извършване на проверки за чистота на територията на с. Горна Вереница, не е установила замърсяванията с отпадъци в землището на населеното място, не е уведомила кмета на община Монтана за наличие на замърсявания с отпадъци и не е предприела незабавни мерки за почистване на замърсения с отпадъци терен. Сочи, че в настоящия случай изпълнителното деяние на извършеното нарушеше е осъществено чрез бездействие - неосъществяване на действия, свързани с контрол по управлението на отпадъците съгласно чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО, свързани с образуване, съхраняване на битови и строителни отпадъци на терен в землището на с. Горна Вереница. Развива съображения, че при наличието на бездействие и поради същността на тази форма на деяние, не може да се определи точна дата на извършването му. От това следва, че установяването на времето на бездействието съвпада е датата на установяване на нарушението. Твърди, че при нарушения състоящи се от бездействие, се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред. Това сочи като достатъчно за да се направи извод, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на АУАН. Твърди, че в действащото екологично законодателство не е посочено, че отговорността на кмета за нерегламентирани замърсявания е обвързана само и единствено с общинските терени и имоти, но не и с частните такива - разположени на територията па съответната община. Така също и в действащото екологично законодателство не е посочено, че кметът отговаря само и единствено за урбанизираните територии на неговото населено място. В Заповед № 70/20.01.2020 г. издадена от кмета на община Монтана е посочено, че кметовете и кметските наместници отговарят за извършването на контрол на дейностите с отпадъци, посочени в разпоредбата на чл. 112 от ЗУО, както за териториите в населените места, така и за териториите в прилежащите им землища. Счита, че значимостта на защитените със ЗУО обществени отношения и съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства не могат да доведат до извод за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи още, че при индивидуализацията на наказанието АНО е отчел и защитил и правата и законните интереси на санкционираното лице, като му е наложил наказание в рамките на предвидения от закона минимален размер. Излага съображения, че с оглед дадените свидетелски показания пред първоинстанционният съд от св. Красимир Славчов се установява, че въпросният терен, върху който са установени нерегламентирани замърсявания с издадения Констативен протокол № УОма,мм,бг-131/17.08.2023 г., се замърсява често, като същият се превръща в нерегламентирано сметище въпреки неговите усилия да го почиства. Сочи, че в същото съдебно заседание актосъставителят засвидетелства за наличие на затревяване на замърсения терен, което от своя страна е доказателство за продължителното съществуване на замърсения терен без да се вземат мерки за неговото почистване. Това според процесуалния представител на ответната страна доказва неглижирането за съществуване на същото в землището на с. Горна Вереница от страна на кметския наместник. Относно вината на привлеченото към отговорност лице твърди, че РИОСВ – Монтана е контролен орган, а не разследващ орган и не изпълнява такива функции и действия. Счита, че разследване не е необходимо, тъй като самият законодател предварително е определил лицето носещо административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Съгласно разпоредбите на чл. 151, ал. 1 от ЗУО това е кметът на общината, освен в случаите, когато същият не е делегирал своите права и задължения на друго лице, какъвто е и настоящият случай. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.