Решение № 837 от 25.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Сливен, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230101472 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. П. Д. от с. Сборище, общ. Твърдица срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за потребителски кредит и за обявяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен за обезпечаване на договора за кредит. Предявен е и насрещен осъдителен иск от „Кредисимо“ ЕАД за дължими суми по договора.

Ищцата по първоначалните искове твърди, че на 19.06.2025 г. сключила с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3199940, по силата на който усвоила главница в размер на 8000,00 лв. Срокът на договора бил 24 месеца при фиксиран ГЛП от 49,13 % и ГПР от 63,21 %.

Във връзка с договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като по Договора за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 4061,04 лв. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване 1 като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите.

Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че платформата на „КРЕДИСИМО“ ЕАД препраща автоматично към тази на „Ай Тръст“ ЕООД, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.

Предвид изложеното, ищцата твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от петкратния размер на законната лихва. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. На следващо място, ищцата твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като договорът противоречи на добрите нрави. Ищцата твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради липса на основание, тъй като договорът за кредит, за чието обезпечаване е сключен, е нищожен. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на Договора за потребителски кредит и сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство, както и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора за кредит. Излага подробно, че 2 сключването на договора за поръчителство е било единствено възможност, а не и задължение за ищцата. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД също е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Не оспорва сключения Договор за потребителски кредит, нито обстоятелството, че възнаграждението по Договора за поръчителство не е включено при формиране на ГПР по Договора за кредит, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания. Излага, че сключването на договор за поръчителство, във връзка с договора за кредит, е единствено възможност, а не и задължение за ищцата, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Изтъква, че дори и договорът за поръчителство да е нищожен, евентуалната му недействителност не води до такава и на Договора за потребителски кредит. На изложените основания моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал и насрещна искова молба, с която предявява насрещен осъдителен иск с правнo основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 1920,19 €, представляваща чистата стойност на кредита, невърната от ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане. Излага твърдения, че по процесния договор за кредит ищцата е усвоила сумата от 4090,32 €, а е заплатила единствено 2170,13 €, поради което моли за уважаване на предявения насрещен иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата по насрещния иск не е депозирала отговор на насрещната искова молба в срок.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител.

Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт 3 писмено становище, с която моли предявените първоначални искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира направените по делото разноски.

Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли предявените първоначални искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, предявеният насрещен иск да бъде уважен и претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ищцата С. П. Д. и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 3199940 от 19.06.2025 г., съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 8000,00 лв.

Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 63,21 %, лихвен процент 49,13 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 12831,86 лв., срок на договора в месеци - 24 (броя месечни плащания).

На 19.06.2025 г. между ищцата С. П. Д. и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 3199940 от 19.06.2025 г. Предвидено е заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на 4061,04 лв., като сумата е дължима разсрочено в 24 месечни погасителни вноски, съвпадащи с вноските по Договора за кредит.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД от своя страна признава обстоятелството, че ищцата е заплатила общо сумата от 2170,13 € по Договора за кредит.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че предоставената на ищцата сума е в размер на 4090,32 евро - главница по кредита. ГПР по договора от 63,21% е над петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на Договора за потребителски кредит. Единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор е договорната 4 възнаградителна лихва като възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита. Ако във формирането на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство, то размерът на ГПР ще бъде 169,35 % Този размер надвишава петкратния размер на законната лихва. Общо направените от ищцата плащания по договора са в размер на 2170,13 евро.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 3199940 от 19.06.2025 г., сключен между ищцата С. П. Д. и ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД и за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство от 19.06.2025 г., сключен между ищцата С. П. Д. и ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 3199940 от 19.06.2025 г., поради противоречие на закона и добрите нрави.

Предявен е и насрещен иск с правнo основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответницата С. П. Д. да заплати на ищеца „КРЕДИСИМО“ ЕАД сумата от 1920,19 €, представляваща чистата стойност на кредита, невърната от ответницата по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 03.06.2026 г. до окончателното й изплащане.

Предявените искове са процесуално допустими.

По първоначалните искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

Разгледани по същество, съдът намира предявените искове за основателни и доказани.

Няма спор по делото, че между ищцата и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е възникнало правоотношение по договор за кредит, като ищцата е усвоила сумата от 8000,00 лв.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други 5 възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 63,21 %, без ясно разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти точно са включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената годишна фиксирана лихва от 49,13 %. С договора за предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя, но не е посочено дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.