Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13088 от 25.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59517/2021
Вид
Решение № 13088
Подписан
25.07.2023
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13088 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110159517 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ... (ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт И.... Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с аб. номер ... Поддържа, че ответницата е ползувала доставената топлинна енергия за битови нужди през периода 01. 05. 2016 г. – 30. 04. 2019 г., но не я е заплатила.

Заявява, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственик или вещен ползувател на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Заявява, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет стрА.цата на ищцовото дружество. Като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „..“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че има следните задължения: сума в размер на 797 лева и 49 стотинки, от които 703 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01. 05. 2016 г. – 30. 04. 2019 г., 83 лева и 22 стотинки – мораторна лихва за цената на топлинната енергия, начислена от 15. 09.

2017 г. до 20. 08. 2020 г., главница за дялово разпределение за периода 01. 01. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. в размер на 9 лева и 69 стотинки, и 1 лев и 58 стотинки – лихва за забава 1 за стойността на услугата дялово разпределение, начислена за периода от 03. 03. 2018 г. до 20. 08. 2020 г., ведно със законовата лихва върху двете главници от 31. 08. 2020 г.

(датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на сумите, за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 41321 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. М. Г., ЕГН **********, постоянен адрес ..., съдебен адрес ..., чрез упълномощения процесуален представител адвокат А. В., член на КАК. Ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на паричните задължения, които ищецът претендира за периода май 2016 г. – 31. 08. 2018 г., като обосновава приложимостта на тригодишната погасителна давност. Заявява, че прави признА.е на иска по чл. 237 ГПК за претендираната от дружеството топлинна енергия за периода 01. 09. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. Иска от съда да отхвърли исковете за периода, в който вземА.ята са погасени по давност, и да постанови решение при признА.е на иска по реда на чл. 237 ГПК за доставяна от ищеца топлинна енергия за периода от 01. 05. 2016 г. до 31. 08. 2018 г. Претендира разноски. Възразява срещу размера на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „..“ ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление ....

След като съобрази твърденията на стрА.те и събрА.те доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима.

Процесуално недопустимо е въз основа на частично признА.е на който и да е от предявените искове съдът да пристъпи към постановяването на решение при признА.е на една част от исковете по чл. 237 ГПК с прекратяване на съдебното дирене, а да продължи съдебното дирене и да постанови решение по общия ред за непризнатата част от иска. Процесуалният закон не предвижда възможност производството по един и същ иск да бъде разделено и да протече по две различни процедури. Затова и съдът остави без уважение искането за постановяване на решение при частично признА.е на исковете и вместо това разгледа делото по общия процесуален ред.

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно съединени иска за установяването на съществуването на парични задължения, свързА. с доставянето на топлинна енергия. Първият иск за установяването на задължението за стойността на доставената топлинна енергия е с правно основА.е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В тежест на ищеца по този иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което през процесния период 01. 05. 2016 г. – 30. 04. 2019 г. реално й е доставил спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. № 11, находящ се в ... топлинна енергия на стойност 703 лева, както и настъпването на изискуемостта на задължението. По втория иск, който също е с правно основА.е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение за извършването на услугата дялово разпределение спрямо описА.я по-горе топлоснабден имот, по силата на което през периода 01. 01. 2018 г. – 30. 04. 2019 г.

2 третото лице помагач реално е извършило услугата дялово разпределение спрямо топлоснабдения имот, която услуга е на стойност 9 лева и 69 стотинки, както и че задължението за заплащането й е станало изискуемо. По останалите два акцесорни иска с правни основА.я чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване поставянето на ответницата в забава, периода на забавата и размера на обезщетенията за забава.

Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия. В разглеждА.я случай ищецът се домогва да докаже възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с ответницата автоматично по силата на закона. Във връзка с това пред първостепенния съд бяха събрА. писмени доказателства, от които се установява, че през 1993 г. М.Г.Т. и С.К.Т. (съпрузи) са придобили процесния недвижим имот, сключвайки договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. С.К.Т. починала през 2004 г., а след това през 2011 починал и М.Г.Т.. Така правото на собственост върху процесния недвижим имот било наследено при равни квоти (по 1/2 идеална част) от двете им дъщери – ответницата и Д. М. К.. Д. М. К. починала през 2014 г., при което притежаваната от нея 1/2 идеална част от правото на собственост била наследена от третото за исковото производство лице Р.З.К.. При това положение се доказва възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия през процесния период и спрямо процесния топлоснабден имот с ответницата (и третото за исковия процес лице Р.З.К.).

Ответницата не е оспорила изрично твърдението на ищеца, че е доставял реално топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот през съответния период на съответната стойност. Това обаче не освобождава ищеца от тежестта да докаже реалното изпълнение на облигационното отношение по доставяне на топлинна енергия в количествено и качествено отношение. Във връзка с реалното изпълнение на задължението по облигационното отношение за доставяне на топлинна енергия пред първостепенния съд бяха изготвени експертни заключения по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че отоплителните тела в процесния топлоснабден имот са били демонтирА. преди процесния период, поради което топлинна енергия за отопляването на имота не е била начислявана. Отчитана е топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация, както и топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване. Освен това вещото лице е констатирало и наличието на отоплително тяло в общите части на сградата през процесния период, във връзка с което е била начислявана и топлинна енергия за отопляване на общите части (която е била правилно начислявана въз основа на инсталираната мощност на съответното отоплително тяло, умножена по максималния специфичен разход на сградата). Вещото лице е констатирало само едно отклонение при изчисляването на стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация: през част от процесния период, а именно през 2017 г. – 2018 г., толпинната енергия, отдадена от сградната инсталация, не е била правилно изчислена от третото лице помагач съобразно инсталираната мощност на отоплителната инсталация, поради което изравнителната сметка за този период 3 неправилно е понижила стойността на доставената топлинна енергия с 3 лева и 56 стотинки. При правилно изчисляване на топлинната енергия съобразно експертното заключение на вещото лице стойността на реално доставената топлинна енергия през процесния период възлиза на общо 1 519 лева и 83 стотинки, от които 274 лева и 91 стотинки – стойност на реално доставената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – 49 лева и 36 стотинки – стойност на реално доставената топлинна енергия за отопляването на общите части на сградата – и 1 199 лева и 11 стотинки – стойността на реално доставената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

Съдът кредитира изцяло данните от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза.

Доколкото ответницата е собственица на 1/2 идеална част от правото на собственост върху топлоснабдения имот, то размера на задълженията й за реално доставена топлинна енергия е половината от установената от вещото лице обща стойност 1 519 лева и 83 стотинки, тоест 759 лева и 91 стотинки. Изискуемостта на задълженията за доставянето на топлинна енергия настъпва съобразно общите условия на ищеца за доставянето на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за който се отнасят месечната фактура, съответно фактурата за отчетния период след дялово изравняване (чл. 32 и чл. 33).

Това означава, че изискуемостта на задълженията на ответницата за доставената топлинна енергия е настъпила с изтичането на уговорените в общите условия срокове, като нарочна покана не е необходима. От съответните моменти е започнала да тече и погасителната давност, която е тригодишна (чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Доколкото заявлението за издаването на заповедта за изпълнение е предявено на 31. 08. 2020 г.

(съответно на тази дата е било прекъснато течението на погасителната давност), то покрити от погасителната давност би следвало да са задълженията на ответницата, чиято изискуемост е настъпила преди 31. 08. 2017 г., за които и ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност. Възражението за изтекла погасителна давност на тези парични задължения въпреки това обаче следва да се приеме от съда за неоснователно. Това е така, защото ищецът е представил заявление от ответницата, според което „дължимите суми за периода от 06. 2015 до 08. 2018 ще изплатя със споразумение до 30. 09. 2018 г.“ (л. 14 от исковото дело). Това изявление съставлява извънсъдебно признА.е на задълженията на ответницата за интервала, за който тя е направила възражение за погасителна давност, и то прекъсва течението на погасителната давност на основА.е чл. 116, б. „а“ ЗЗД. То е подписано от ответницата с дата 19. 09. 2018 г., от който момент тригодишната давност е била първоначално прекъсната. Впоследствие тя отново е била прекъсната с предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 31. 08. 2020 г. При това положение нито едно от процесните задължения не се е погасило по давност.