Решение № 6146 от 11.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6267/2024
- Вид
- Решение № 6146
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Даниела Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 119, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6146 гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20241100106267 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432 от КЗ— за осъждане на ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на ищеца Д. Е. Л. обезщетение за претърпени вреди /имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 18.04.2022 г., в гр.
Вършец, причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.
Ищецът твърди, че на посочената дата около 11:30 ч. пострадал като пешеходец в град Вършец, област Монтана, на кръстовището на ул. „Дончо Станчев“ и ул. „Васил Левски“, когато при пресичане успоредно на пешеходната пътека бил блъснат от движещ се автомобил, който не го пропуснал да премине.
След преглед в „Бърза помощ“ в град Вършец ищецът бил откаран до МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, град Монтана, където му била поставена диагноза „множествени счупвания на подбедрицата“. Били установени тежка деформация на ниво лява глезенна става и фрактура на вътрешен и външен глезен вляво с ограничени болезнени движения. Под местна упойка било извършено закрито наместване на счупването и била направена гипсова имобилизация. На 27.04.2022 г. ищецът постъпил за оперативно лечение във Военномедицинска академия – МБАЛ София. На 28.04.2022 г. в хода на операцията било открито раздробяване на фибулата (малък пищял), което наложило наместване и фиксиране с винтове и плаки. Твърди, че за своя сметка е заплатил тези медицински консумативи на 1 стойност 1 596 лева, чието възстановяване иска. От датата на настъпване на ПТП търпи негативни емоции – болки и страдания, както и отрицателни изживявания, свързани с ежедневните затруднения в бита, като търси овъзмездяването им с обезщетение в размер на 41 154 лева, която сума представлява разликата между претендирания пред застрахователя размер на обезщетението от 50 000 лева и изплатения от ответника размер от 8 846 лева. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и вината на водача на застрахования при него автомобил. Твърди, че е налице независимо съпричиняване на вредоносния резултат, поради което намира размера на претендираното обезщетение за завишен. Твърди, че определените и изплатени от него суми в размер на 8 000 лева съответстват на претърпените от ищеца негативни емоции, а сумата от 846 лева е достатъчна да обезщети имуществените вреди от произшествието.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
На 18.04.2022 г. около 11:30 часа в гр. Вършец, обл. Монтана, на кръстовището с ул. „Васил Левски“ и ул. „Дончо Станчев“, лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № *******, управляван от Т.Б.Д., реализирал ПТП с пресичащия пътното платно пешеходец Д. Е. Л., при което последният получил травматични увреждания и бил хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД и Военномедицинска академия – МБАЛ София.
По случая било образувано досъдебно производство. С влязло в сила решение по АНД № 280/2022 г. на Районен съд – Берковица, втори състав, Т.Б.Д. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. второ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание – за това, че на 18.04.2022 г. около 11:30 часа в гр. Вършец, обл. Монтана, на кръстовището с ул. „Васил Левски“ и ул.
„Дончо Станчев“, при управление на МПС – лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.
№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Е. Л., изразяваща се в двуглезенно счупване на долен ляв крайник /голям и малък пищял/, което е причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник.
След инцидента ищецът бил приет в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД с 2 окончателна диагноза „Множество счупвания на подбедрицата, закрито“, при което било извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и гипсова имобилизация. Ищецът напуснал лечебното заведение на 21.04.2022 г.
На 27.04.2022 г. ищецът постъпил във Военномедицинска академия – МБАЛ София и бил изписан на 04.05.2022 г., където претърпял оперативно лечение, при което се открило разбдробяване на фибулата, което също изисквало оперативна намеса.
Във връзка с проведеното лечение, ищецът е заплатил сума в размер на 1 596 лева - за медицински консумативи на ВМА, за което е представена фактура и фискален бон.
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза (СМЕ), се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания – счупване на двата глезена вляво и раздробяване на фибулата в дисталната й част в областта на външния глезен, чието настъпване според вещото лице е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице сочи, че от медико биологична гледна точка се касае за трайно нарушена функция на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни. Възстановителният период продължил около 180 дни. След операцията започнал етап на костно зарастване, продължил от 70 до 90 дни, след което продължило функционалното възстановяване. Първоначално ищецът имал силни болки и не можел да стъпва на крайника, като след операцията болките били много силни във връзка с преминаването през меките тъкани, наместването на фрактурата и развитието на постоперативен оток и хематом. По отношение на претърпените оперативни лечения вещото лице е посочило, че същинската операция с открито наместване и фиксация с метални импланти е една и е предшествана от закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация с локална анестезия и имобилизация с гипс за 75 дни. При оперативното лечение била открита раздробена фибула и последвало наместване по дължина, торация и ангулация, дефинитивна метална фиксация с две плаки, наместване и фиксация с винтове. Поставен бил супрасиндесмален винт, дренаж и кожен шев. Вещото лице сочи, че оперативните цикатрикси са зараснали първично, а активните движения са възстановени в добър обем, като налице бил дефицит в дорзалната флексия в лявата глезенна става от 5 градуса и в плантарната флексия от 10 градуса спрямо дясната става. Наблюдавали се начални белези на дегенеративен артрит в засегната става. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ищецът много добре възстановил функцията на крайника, като е посочил, че при млади пациенти винтът се маха задължително, а при ищеца е 3 оставен и играе ролята на лек ограничител на функцията на крайника. Посочва, че ако винтът се отстрани при рехабилитация има голяма вероятност за пълно възстановяване, но е налице и леко деформиране в резултат на травмата, където има и дегенеративен процес на ставата.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза (САТЕ). От същата се установява, че на 18.04.2022 г. около 11:30 часа в град Вършец управляваният от Т.Б.Д. лек автомобил „Шкода Фабия“ се движел в посока от ул. „Дончо Станчев“ към ул. „Васил Левски“ при облачно време и суха пътна настилка с добра дневна видимост. Автомобилът предприел ляв завой по ул.
„Васил Левски“, като в същото време до левия тротоар върху платното за движение попътно на него вървял пешеходецът Д. Е. Л. с нормален и спокоен ход.
Пешеходецът продължил да се движи направо върху асфалтираната площ на площада, пресичайки траекторията на ул. „Васил Левски“ след пешеходната пътека на същата улица. Водачът на лекия автомобил е навлязъл на около 1,0-1,3 метра в лентата за насрещно движение на ул. „Васил Левски“, а пешеходецът е вървял в ляво пред автомобила с гръб към него и не го е виждал. Водачът Д. задействал спирачки аварийно непосредствено преди удара, а от звука на гумите пешеходецът се спрял, като автомобилът го ударил с крайната си лява предна част в десния крак задно странично. По платното за движение не е имало надлъжни маркировки определящи движението на МПС, а преди кръстовището е била налице пешеходна пътека тип „Зебра“. Вещото лице посочва, че водачът на лекия автомобил е имал пряка видимост за пешеходеца около 10 метра преди да навлезе в опасната зона за спиране. С оглед на това се приема, че водачът е имал обективна възможност да види и възприеме пешеходеца своевременно, както и да вземе мерки спрямо него чрез намаляване скоростта на движение и спиране при необходимост, като в този смисъл е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП. Причината за настъпването му е в закъснялата реакция за спиране на водача, доколкото за него е съществувала обективна възможност да види пешеходеца. Последният не е пресичал по пешеходната пътека, а на около 2,5 метра след нея по пътното платно, където е и ударен, като не се е огледал преди да предприеме пресичането, което също е в причинна връзка с настъпване на произшествието.
Безспорно е установено по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие отговорността на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ******* е застрахована при ответника със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, както и че във връзка със застрахователна претенция, заявена пред 4 ответника на 17.11.2022 г., същият е определил и изплатил на ищеца обезщетение по банков път в размер на 8 000 лева за неимуществени вреди и 846 лева за имуществени вреди, за което ищецът е представил извлечение от банковата си сметка.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са:
1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно нормата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите на деликтната отговорност. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обвързващото действие на влязлото в сила Решение от 17.10.2022 г. по АНД № 280/2022 г. на Районен съд – Берковица, втори състав, се проявява по отношение на причинените на пострадалия в процесното ПТП травматични увреждания, противоправността на деянието и виновността на делинквента. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, предвид наличието на влязло в сила решение на наказателен съд, съдът отхвърля като неоснователни.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената 5 вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /задължителна за съда сила на влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, съгласно чл. 300 от ГПК/ - причинено на 18.04.2022 г. около 11:30 часа от Т.Б.Д. - водач на застрахованото при ответника МПС – лек автомобил „Шкода Фабия“ с per. № *******, пътно-транспортно произшествие в град Вършец, който нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т.