Решение № 183 от 13.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пазарджик, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. П. при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело № 20225220103898 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.127 ал.2 от СК, във вр. с чл.59 ал.2 от СК, чл. 143 от СК .

В подадената искова молба от К. Г. К. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр.

Пазарджик, ул. „** и с адрес за призоваване : гр. Пазарджик, у** против И. Е. К. ЕГН ********** с адрес : с. Б** се твърди , че ищцата е живяла с ответника И. К. на съпружески начала от 2016 г. до м.ноември 2022 г. в негово жилище/или на родителите му/ в с**.

Граждански брак не били сключвали, но от съвместно им съжителство на 11.05.2017 год., се бил родил синът им Е. К. и ответникът бил записан като баща на детето. Твърди, че поради несходство в характерите и несериозно отношение към нея и детето, в края на м. ноември 2022 г., се били разделили и прекратили съвместното си съжителство. Поддържа се , че почти от началото на съвместното им съжителство и особено след раждането на детето им, ответникът бил започнал да се държи агресивно и пренебрежително към нея и детето, не желаел да й помага за отглеждането на техния син и да полага грижи за него. Налагало се тя да изисква и да го приканва, дори да упражнява натиск върху него, за да й помага в грижите за Е.. Твърди, че постоянно й се било казвало, че тя била длъжна да прави всичко за детето - да готви, да пере, да го води на градина, на плуване, на танци и други. Ответникът заявявал, че той не бил детегледач и ищцата поддържа,че това отношение целяло да я превърне в негов роб. Твърди, че вместо да й помага в грижите за детето им, той предпочитал да остави всичко на нея, а той да ходи на срещи с приятели и др. подобни.

Твърди, че в интерес на детето и с цел да бъдат преодолени неговите разбирания за съвместния им живот и грижите за детето, търпяла неадекватно и обидно поведение на ответника спрямо нея, като се получавало така, че грижите за синът им и почти цялата му издръжка се осигурявала от нея и от нейните родители, както и, че дори когато детето боледувало, тя не можела да разчита на ответника , а разчитала на родителите си, за да го заведат на лекар, да вземат лекарства и да се грижат за него докато е болен и го лекуват.

Твърди, че свидетелите на това отношение към нея и детето били много и те били виждали, как тя била принудена сама и почти без никаква помощ от ответника да се грижи за детето им Е.. Твърди, че през месец юни 2022 г., ответникът се бил обадил по телефона на баща й, и му бил казал, че се разделят и да идвал да я взима от **, без тя да знае за това обаждане.

Твърди, че баща й се бил притеснил сериозно и съобщил на ищцата за това обаждане, като от тогава и особено от м. юли 2022г., ответникът бил започнал да се държи агресивно и 1 унизително спрямо нея и детето - започнал без всякакъв повод да я обижда, станал агресивен, нервен, умишлено търсел скандали без да му бъде даван някакъв повод. Твърди се още, че към тази негова агресия спрямо ищцата се била присъединила и неговата сестра Вера, която живеела в същата къща в с. **, като същата пред детето им Е. била обиждала и заплашвала с физическа разправа, а именно, че щяла да набие ищцата, с предположение, че това било вероятно под въздействието на ответника. Ищцата твърди, че била разбрала, че между нея и ответника било настъпило сериозно влошаване на отношенията и били възникнали непреодолими различия, усетила, че ответникът не се интересувал от нея като жена и майка на сина му, не проявявал никакви грижи към нея и бил довел нещата до там, че между тях липсвали близост и уважение един към друг. Сочи, че това арогантно и агресивно поведение продължило до средата на м.ноември 2022 г., когато не издържала на този тормоз и с детето се изнесли от къщата в с. ** и се прибрали да живеят при родителите й на ул. „Хр.Ботев“ № 53 в гр. Пазарджик, където е й нейният постоянен адрес. Твърди, че след изнасянето от жилището му, ответникът бил започнал да проявява интерес към детето , да иска да го взима от градина, да иска да го води на плуване, да го взима да преспива в къщата в с.**, както и една вечер на 29.11.2022г., вторник, го бил взел, за да го води на плуване и след това детето се прибрало в къщи видимо уплашено и стресирано, не могло да спи спокойно и си личало, че му е било въздействано сериозно психически, било настройвано срещу ищцата и му били наговорени най-различни неистини, като се посочва, че всичко това силно разстройвало детето, което било на 5 години и не можело да осмисли информацията предоставена му от баща му. Ищцата твърди, че това наложило да потърси психологическа помощ за детето от социалните служби на Община Пазарджик. Твърди се още, че след като се преместили с детето в жилището на родителите й, грижите за сина им и издръжката му се осигурявали от нея с помощта от нейните родители, детето живеело в нормални условия, разполагали със самостоятелна стая, имали всички удобства и се полагали всички необходими грижи за него. Твърди, че детето продължавало да ходи на детска градина, на спорт, животът му продължавал нормално. Моли се съда да постанови съдебно решение, с което основание чл. 127, ал. 2 СК, да предостави на ищцата упражняването на родителските права над детето Е. И., като бъде определено местоживеенето на детето Е., на адреса на ищцата в гр.Пазарджик, ул.“Христо Ботев“ № 53, вх.Б, ет.7, ап.45, където имало необходимите условия за отглеждането и възпитанието му, да бъде определен режим на лични отношения с бащата както следва: седмичен режим - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11.00 часа в събота до 18.00 в неделя, с право на преспИ.е и един месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката . Моли се съдът да осъди ответника да заплаща издръжка за детето в размер на 300 /триста лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.

Формулирано е искане на основание чл. 323, ал. 1 от ГПК за определяне на привременни мерки , по което съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника И. Е. К., ЕГН ********** от с.**к, в който се изразява становище ,че исковете по чл.127, ал. 2 от СК са допустими, като относно местоживеенето на детето Е. и упражняването на родителските права са основателни. Оспорва се претенцията относно личните отношения с детето , като се твърди, че тези отношения следвало да бъдат запазени и съхранени такива, каквито са в/до момента /по-разширени/, а не както били посочени в исковата молба /по-ограничени/.

Оспорва се по размер и искът относно издръжката на детето, като се твърди, че ответникът бил покривал всички нужди на детето, поради честото му контактуване с него. Ответникът твърди, че не е съгласен и че не е вярно изложеното в исковата молба, а именно, че се е бил дезинтересирал от издръжката и възпитанието на детето, както и че се бил държал агресивно, пренебрежително и унизително към детето; че не го била интересувала ищцата, като се бил държал с нея агресивно, пренебрежително, обидно, арогантно, неадекватно, че настройвал детето против майката и му бил въздействал сериозно психически. Излага своите твърденията за обстоятелствата касаещи техния съвместен живот. Твърди, че обича детето си, че би направил всичко за него, че детето било израснало при него, пред очите му и в неговата къща и иска колкото се може повече време да бъде с него. Твърди, че не иска да прекъсва връзката си с него, че има отлични жилищни условия за отглеждането му, а 2 ищцата - добри. Ответникът твърди, че живее в къщата на родителите му - триетажна, като живеел на третия последен етаж, че всеки от етажите бил от по около 70 кв.м., с вътрешна баня и тоалетна, че на етажа имало три стаи - спалня, хол, кухня - всекидневна, обща баня и тоалетна, и коридор, че се отоплява на парно с пелети, че в двора на къщата до преди година бил направил за детето детски кът - пързалка, пясъчник, люлка, надуваем басейн - за лятото.

Твърди, че детето се интересувало от строителни и монтьорски инструменти и тъй като работел с тях, детето искало да му помага, като му ги подава, с интерес следяло какво правел и го било питало. Твърди, че общуват по телефона, че детето било много щастливо и се чувствало добре с него в с.**, че заедно двамата ходели на разходки и посещавали различни развлечения. Твърди, че бил работил във фирма ЕТ „**-3” - гр.Пазарджик както и, че работната му заплата била средно месечно брутно около 700 лв. и момента е безработен, като получавал обезщетение за безработица в размер на 470 лв. Сочи, че е здрав и счита, че има нужния родителски капацитет, за да се грижи за отглеждането, възпитанието и контрола на детето, когато е при него, че между двамата връзката била силна - никога не е била прекъсвана, че го обичам, че има нужната финансова и жилищна обезпеченост, поради което моли, личните му отношения с детето да бъдат запазени и съхранени - такива, каквито са в момента - по-разширени, а не както били посочени в исковата молба, поограничени.Предлага вариант за спогодба. Сочи доказателства.

Своите претенция ответникът е предявил чрез насрещен иск по чл.127, ал.2 от СК само и единствено относно режима на личните контакти с детето.

По делото е постъпил и отговор на насрещната искова молба, в който е изложено становище, че искът е допустим. По същество се възразява срещу искането относно режима на лични отношения на бащата с детето и по-конкретно относно това, бащата да взима детето всяка седмица от месеца от петък 16:00 часа до 18:00 часа в неделя, като сочи, че по този начин, майка като родител се лишава от възможността да общува и въобще да вижда детето си през всички почивни дни в месеца. Счита искането в тази част на личните отношения за абсолютно неоснователно и моли съдът да не го уважава. Поддържа своето искане за определяне на режим за лични контакти на бащата с детето, като счита, че този режим за достатъчен за бащата да бъде с детето и сочи, че по принцип не ограничава възможността бащата да се среща с детето и през друго време.Изразява готовност, винаги, когато бащата поиска или има необходимост, че е готова да му даде детето, както била правила и до сега. Също предлага вариант на споразумение.

Съдът като взе предвид събраните в настоящото производство доказателства , прие за установено следното от фактическа страна :

От представеното удостоверение за раждане, безспорно се установява, че ищцата К.

Г. К. и ответникът И. Е. К. са родители на детето Е. И. К. , ЕГН **********, роден на 11.05.2017 г. Не е спорно между страните , че детето е родено от тяхното съвместно съжителство на съпружески начала, като от средата на м. ноември 2022 г. двамата родители не живеят съвместно. Майката е напуснала общото им жилище , заедно с детето Е. и в момента живеят в гр. Пазарджик в жилище – апартамент собственост на нейния баща- г к.

Жилището се обитава заедно с бабата на ищцата – К. Н. , като ищцата и детето спят в детската стая на тристайния апартамент.

Тези обстоятелства се установяват и от данните съдържащи ще в изготвения социален доклад, според който детето Е. в момента посещава ЦДГ „Вал** „ гр. Пазарджик и ходи с желание в това детско заведение, като има изграден приятелски кръг там. Грижата за отглеждането на детето Е. К. е поета от неговата майка К. , непосредствено след настъпване на фактическата раздяла между родителите.Помощ и подкрепа в отглеждането на сина си получава от своите родители и баба си. Ищцата работи по трудов договор в счетоводна кантора „ ** „ и по нейна информация получава 1250 лв. месечна заплата.

Работи на петдневна работна седмица. В тази връзка по делото е представено и удостоверение изх. № 28 / 02.12.2022 г. издадено от „**“ ООД , според което средномесечния брутен доход на ищцата за дванадесет месеца преди подаване на исковата молба/ или считано от м. декември 2021 г. / е в размер на 1034,41 лв.