Решение № 702 от 06.10.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Казанлък, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510102714 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.441, ал.1, изр.2 от ГПК.

Ищецът твърди, че през 2025 г. срещу него било образувано изпълнително дело №229/2025 г. по описа на СИС на РС-***, като от ДСИ А.Д. без надлежно уведомяване били наложени запори върху банковата му сметка, преди да получи поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист в нарушение на чл.428 от ГПК. На 23.06.2025 г., без да му е връчена Покана за доброволно изпълнение, ДСИ изпратил запорно съобщение до “Банка ДСК“ АД и наложил запор върху банковите му сметки. На 30.06.2025г. било изпратено уточняващо запорно съобщение. На 14.07.2025 г. било изпратено коригиращо запорно съобщение. Покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист получил едва на 24.07.2025 г., т.е. месец след налагането на първия запор. Банковите му сметки били блокирани от 23.06.2025 г., което го лишило от възможност за доброволно изпълнение, гарантирано от закона.

Ha 01.07.2025 г. сметките му в “Уникредит Булбанк“ също били запорирани.

Банката отказала да му предостави копия от запорното съобщение, но служител на банката потвърдил съществуването на запор, наложен по изпълнително дело №229/2025 г. Запорът бил наложен преди връчване на покана за доброволно изпълнение в нарушение на чл.428 ГПК. Съгласно закона длъжникът трябвало първо да бъде уведомен след което, ако не изпълни доброволно, да се предприемат принудителни действия, освен при изрични изключения, които тук не били налице. Действията на ДСИ представлявали противоправни действия на орган на съдебната власт, а отговорността за тях носело Министерството на правосъдието, съгласно установената съдебна практика по чл.441 от ГПК. Действията на ДСИ 1 нарушавали разпоредбите на чл.428 от ГПК, като недопустимо било налагане на запор преди връчване на ПДИ незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител; чл.49 от

ЗЗД ангажирал отговорността на държавата/възложителя. Предвид, че запорът бил наложен месец преди връчване на призовка за доброволно изпълнение, действията на ДСИ били противоправни и пряко довели до настъпилите вреди. Материалните вреди се изразявали в неправомерно блокирани и удържани средства, липса на достъп до собствените финанси в рамките на продължителен период, начислени банкови такси и невъзможност да разполага със средства за ежедневни нужди, в общ размер 6353 лв. Действията на ДСИ довели до продължителен силен стрес и тревожност, притеснения относно финансовата му стабилност, нарушено психическо спокойствие, емоционално напрежение вследствие на лишаването от достъп до средства за живот, унижения и необходимост от заемане на средства от трети лица, паника и тревога по повод невъзможността за своевременно погасяване на непосредствено наближаваща вноска по Ипотечен кредит. Размер от 2000 лв. бил справедлив и съответствал на продължителността и интензитета на преживените страдания. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Министерството на правосъдието да му заплати сумата от 6353 лв. материални вреди, представляващи неправомерно удържани и блокирани средства, както и 2000 лв. неимуществени вреди, вследствие на причинен стрес, тревожност и емоционални страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски. Сочи банковата си сметка IBAN:***, в “УниКредит Булбанк“ АД, по която да бъдат преведени сумите.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. предявения иск. В исковата молба се твърдяло, че претърпените вреди се изразявали в материални и неимуществени такива от незаконосъобразни действия на ДСИ А.Д. по изп.д.№229/2025 г. по описа на СИС към Районен съд – ***. Ищецът претендирал материални вреди, изразяващи се в неправомерно блокирани и удържани средства, липса на достъп до собствените му финанси в рамките на продължителен период, начислени банкови такси и невъзможност да разполага със средства за ежедневните си нужди. Претендираните неимуществени вреди се изразявали в продължителни силен стрес и тревожност, притеснения относно финансова стабилност, нарушено психическо спокойствие и други описани в исковата молба. Изпълнително дело №229/2025 г. срещу Ж. Д. Д. от гр.***, бул.“Славянски“, бл.8, ет.1, ап.2 било образувано на 13.03.2025 г. по молба на В.М.Б. от гр.***, след представяне на изпълнителен лист №188/11.03.2025 г., издаден въз основа на Решение №840/27.07.2023 г. по гр.д.№457/2023 г. по описа на Районен съд-***, Решение №466/07.12.2023г., изменено с Определение №215/25.03.2024 г. по въззивно гражданско дело №620/2023 г. по описа на Окръжен съд-*** и Определение №676/12.02.2025 г. по гр.д.

№1903/2024 г. по описа на ВКС, както и изпълнителен лист №344/12.05.2025 г., издаден въз основа на Решение №90/29.01.2024 г. по гр.д.№1405/2022 г. по описа на Районен съд-*** и Решение №110/25.04.2025 г. по описа на Окръжен съд – ***, за заплащане на сумата от 5226 лева, представляваща разноски по граждански дела, както и разноските по изпълнението-адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и държавни такси. С разпореждането за образуване на изпълнително дело от 13.06.2025 г. държавен съдебен изпълнител А.Д. разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение 2 на длъжника, както и да се уведоми НАП за започнатото изпълнение по реда на ГПК. В изпълнение на посочения от взискателя начин за принудително изпълнение, на 23.06.2025 г. държавният съдебен изпълнител изпратил съобщения за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки в “Банка ДСК“ АД и “Уникредит Булбанк“ АД. По изпълнителното дело били изготвени три покани за доброволно изпълнение. Първата покана с изх.№9671/23.06.2025 г. не била връчвана поради допусната техническа грешка във фамилията на длъжника, която следвало да се коригира от М. на Д.. Втората покана с изх.№10094/03.07.2025 г. с адрес на връчване гр.***, бул.“***, посочен от взискателя, съвпадащ с постоянния адрес на длъжника, не била изпращана за връчване, тъй като ДСИ установил, че длъжникът има регистриран и настоящ адрес в гр.***. На 24.07.2025 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение с изх.№10393/14.07.2025г., ведно с копия на двата изпълнителни листа. При въвеждане на предмета на делото в деловодната система „JES” била допусната техническа грешка, изразяваща се в следното: сумата от 1500 лв. разноски по гр.д.№1903/2024 г. на ВКС, била заложена като начислени такси, поради което в изготвената и връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение сумата за разноски по изпълнително дело била 1588 лв., вместо реално дължимите 88.00 лв., а сумата за главница била посочена в размер 3726 лв. вместо дължимите 5226 лв. Тази неточност не довела до промяна на общото задължение по делото, включващо сумите по двата представени изпълнителни листа и разноските по изпълнението. Счита, че ДСИ правилно и законосъобразно е приложил закона, като първо е изготвил покана за връчване по посочения от взискателя адрес и след получената справка в НБД “Население“ изготвил и изпратил поканата за доброволно изпълнение по настоящия адрес на длъжника. В резултат на наложените запори върху вземанията на длъжника по неговите банкови сметки, по сметка на ДСИ на 03.07.2025 г. постъпила сума в размер на 25.37 лв.-превод от “Банка ДСК“ АД и на 11.07.2025 г. сума в размер на 5695.70 лв.-превод от “Уникредит Булбанк“ АД, като сумите били изплатени на правоимащите на 20.08.2025 г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение на 07.08.2025 г. На 25.09.2025 г. в резултат на наложения запор в “Уникредит Булбанк“ АД, по сметка на ДСИ постъпила сума от 650.22 лв., изплатена на правоимащите. Общо постъпилата сума по изпълнителното дело била в размер на 6371.29 лв., удържана от банковите сметки на длъжника, разпределена от ДСИ, както следва: на РС-*** 475.29 лева, представляващи държавни такси с ДДС на основание чл.36 и чл.53 от ТДТССГПК; на взискателя В. Б.- 5896 лв., представляващи дължими суми по двата изпълнителни листа. На 14.10.2025 г. при ДСИ постъпила молба от взискателя, че всички суми са изплатени, поради което ДСИ издал разпореждане за приключване на изпълнителното производство, което влязло в сила на 18.11.2025 г. като на тази дата били и изпратени съобщения за вдигане на наложените запори върху вземанията по банковите сметки на Ж.

Д.. Предвид гореизложеното счита, че ДСИ действал правилно и съобразно разпоредбите на закона. Принудителното изпълнение върху вземания на длъжника по банкови сметки се насочва с налагане на запора върху тях чрез изпращане на запорно съобщение до банката като трето задължено лице едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, съгласно чл.507, ал.1 от ГПК, което в случая било спазено от ДСИ.

В изготвените запорни съобщения, изпратени до банките, изрично било посочено, че удръжките следвало да се извършват при спазването на чл.446 от 3

ГПК, както и на останалите законови разпоредби, уреждащи секвестируемостта. Съгласно чл.38, ал.1 ГПК поканата за доброволно изпълнение се връчвала на посочения от взискателя адрес, като в случая този адрес съвпадал с постоянния такъв на длъжника: гр.***, бул.“*** и ДСИ изготвил първата покана с посочен именно този адрес. При спазване на разпоредбата на чл.38, ал.5 ГПК, след като служебно извършил справка в НБД “Население“ ДСИ изготвил нова покана за доброволно изпълнение, която била връчена на длъжника на неговия настоящ адрес. Срещу твърдените незаконосъобразни действия на държавния съдебен изпълнител при РС-***, Ж. Д. подал и жалба с вх.№8689/19.08.2025 г. до Окръжен съд- *** и с Определение №1261 от 27.10.2025 г. по въззивно гражданско дело №20255500500669 по описа на Окръжен съд-*** жалбата била оставена без разглеждане, и в последствие същото било потвърдено с Определение №10/08.01.2026 г. по възз.гр.д.№20265000500002 по описа на Апелативен съд - Пловдив. С Определение №1261 от 27.10.2025 г. съдът оставил без разглеждане жалбата, като процесуално недопустима и приел, че липсва подлежащо на обжалване действие на ДСИ от страната на жалбоподателя /длъжник/, тъй като направените от него оплаквания за нарушения по чл.435, ал.1, т2 и т.4 от ГПК се отнасяли единствено и само до законовите правомощията на взискателя в изпълнителния процес, а неговите законови правомощия не се отнасяли до никои от подробно, изчерпателно и ограничително посочените законови правомощия по чл.235, ал.2, т.1- т.7 от ГПК. Счита иска за неоснователен и недоказан. Предпоставките за уважаването на иска по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД следвало да са кумулативно дадени, което означавало, че липсата и на една от тях води до неоснователност на иска. Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната отговорност за вреди в този смисъл включвали следните елементи: възлагане на работа от ответника, противоправно деяние на изпълнителя, вреда за ищеца по иска, причинна връзка между деянието и вредата, деянието било при изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата, вина на извършителя. Вината на извършителя се предполагала, а останалите предпоставки подлежали на доказване от ищеца. От твърденията в исковата молба не се установявало безспорно осъществяването на визирания законов състав и наличие на всички законови предпоставки. Не оспорва наличието на първата предпоставка, с оглед обстоятелството, че в случая възложител на работата се явявал Министерството на правосъдието, доколкото държавните съдебни изпълнители се назначавали от министъра на правосъдието след проведен конкурс, за което сключвали трудов договор. Втората предпоставка от сложния фактически състав на предявения деликтен иск бил наличието на противоправно деяние от изпълнителя. В случая липсвало противоправност на действията на ДСИ, същият не действал виновно. Поради липсата на противоправност на поведението на държавния съдебен изпълнител не стоял и въпросът за вината като елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което и презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД била неприложима. Не било противоправно действие, предприето в изпълнение на закона. Ищецът твърдял противоправно поведение защото му била отнета възможността на плати доброволно, тъй като му били запорирани банковите сметки преди да изпълни доброволно. Следвало да се вземе предвид, че изпълнителните листове са от 11.03.2025 г. и 12.05.2025 г., а решенията въз основа на които са издадени изпълнителните листове са влезли в сила дори още по-рано. От влизането в сила на съдебните актове до образуване на изпълнителното дело 4 пред ДСИ на 03.06.2025 г. длъжникът-ищец имал предостатъчно време да заплати задължението си доброволно. В този смисъл, счита че същият не бил лишен по никакъв начин чрез действията на ДСИ да предприеме доброволно изпълнение, а отделно недобросъвестно се позовавал на собственото си противоправно поведение. За ищеца не са настъпили имуществени вреди, предвид това че едва след като изтекъл срокът за доброволно плащане във връзка с получената на 24.07.2025 г. от него ПДИ, от страна на ДСИ е било извършено разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума.