Решение № 243 от 07.07.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. ХАСКОВО, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

В. Г. Чамбов при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от В. Г. Чамбов Въззивно гражданско дело № 20265600500136 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от адвокат В. Л. като пълномощник на А. Ю. Т. и на Я. Ю. К., против Решение № 1013 от 05.12.2025 г., постановено по гр. д. № 846/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е отхвърлен предявения от А. Ю. Т. и от Я. Ю. К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се приеме за установено по отношение на Община ***, че А. Ю. Т. и Я. Ю. К. са собственици на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. ***, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, зА.гащо поземления имот със Заповед № 18-7516-27.05.2014г. на Началник на СГКК - ***, предишен идентификатор няма, номер по предходен план *** и площ от 1067 кв.м., с административен адрес: гр. ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: № ***; № ***, № *** и №

***, ведно с построена в имота сграда с идентификатор № 1

*** със застроена площ от 10 кв.м. на един етаж с предназначение Вилна сграда – еднофамилна, като неоснователен. Със същото решение А. Ю.

Т. и Я. Ю. К. са осъдени да заплатят на Община *** направените по делото разноски в размер на 200 лв. - всеки от тях, за юрисконсултско възнаграждение.

В подкрепа на въззивната си жалба, А. Ю. Т. и Я. Ю. К. чрез процесуалния си представител изразяват становище, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Искането е да се отмени решението на Районен съд Хасково и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск и на ищците да се присъдят направените в производството пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемия Община ***, с който е оспорена въззивната жалба и е изразено становище, че обжалваното решение е правилно, подробно мотивирано и обосновано. Моли да се потвърди обжалваното решение и на въззиваемия да се присъдят сторените разноски за въззивното производство.

Окръжен съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Хасково е образувано по предявен от А. Ю. Т. и Я. Ю. К. против Община ***, за признаване за установено по отношение на Община ***, че А. Ю. Т. и Я. Ю. К. са собственици на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. ***, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, зА.гащо поземления имот със Заповед № 187516-27.05.2014г. на Началник на СГКК - ***, предишен идентификатор няма, номер по предходен план *** и площ от 1067 кв.м., с административен адрес: гр. ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: № ***; № ***, № *** и № ***, ведно с построена в имота сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 10 кв.м. на един етаж с предназначение - Вилна сграда – еднофамилна.

Искът се основават на следните, установени по делото факти:

2

Ищците А. Ю. Т. и Я. Ю. К. са наследници по закон на бившия жител на гр.** Ю.А.М., починал на 22.01.2023 г.

Установено е, че приживе, на 10.06.1969 г., общият наследодател на ищците Ю.А.М. /към онзи момент – Ю. Е. К./, е сключил с продавача Т.И.Я. договор за продажба на недвижим имот, с който Т.Я. продава на Ю.К. „НИВА, находяща в *** землище, местността***, с пространство от 1 - един декар при граници: път, А.Б., Д.Я. и Д.Ш., за сумата от 250 лева“, която е била заплатена от купувача на продавача напълно в брой. Договорът е бил сключен в писмена форма, като в деня на сключването му продавачът е получил владението и ползването върху имота.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след като е получил владението върху имота, Ю./Ю./ е започнал да го ползва, владял го е и го е обработвал непрекъснато до края на живота си, като след това владението и ползването е продължило от наследниците му – двамата ищци.

Ищците твърдят, че закупеният през 1969 г. с описания договор и владян от техния наследодател недвижим земеделски имот – нива, бил идентичен с ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. ***, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, чийто номер по предходен план е *** и площ от 1067 кв.м., с административен адрес: гр. ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: № ***; № ***, № *** и № ***. Тъй като същият имот е бил актуван с Акт за частна общинска собственост № *** от 02.02.2024 г., при липса на придобивно основание, за тях е възникнал правен интерес от установяване по отношение на Община *** правото им на собственост по наследство и давност върху така описания имот.

Доколкото от доказателствата по делото безспорно се установява, че от закупуването на имота през 1969 г. до края на живота си – 2023 г. наследодателят на ищците необезпокоявано и постоянно е владял, обработвал и ползвал закупения от него имот – нива от 1 дка, в местността ***, може да се заключи, че същият е придобил правото на собственост върху този имот по давност.

Предвид заявеното и поддържано от Община *** основно възражение по предявения иск, основният спорен въпрос е свързан с идентичността на закупения и владян от наследодателят на ищците земеделски имот с процесния.

Според приетото по делото заключение на СТЕ, което е обсъдено подробно от първоинстанционния съд, имотът, описан в договора за продажба на недвижим имот от 10.06.1969 г. – нива, находяща в *** землище, местността ***, с пространство от 1 - един декар при граници: път, А.Б., Д.Я. и Д. Ш., не е идентичен с процесния - ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. ***, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК.

От заключението, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се извежда, че само наличието на една и то вероятно /според имената на съседа/ съвпадаща граница на имота по договора от 1969 г. с процесния, не е достатъчно, за да се приеме наличието на идентичност между 3 двата имота. Този извод произтича не само от подробното изследване на регулационния статут на процесния имот, от първоначалното му заснемане в кадастралния план през 1988 г. до действащия КК и КР на гр. *** от 2006 г., но и от съдържащите се в заключението данни за наличието на подобен имот с площ от един декар, в същата местност, съседен на процесния, представляващ част от по-голям имот, собственост на наследниците на друг общ наследодател на ищците по майчина линия – А. А. К., като тази част, в разписния лист е записана на името на ищеца – Я. Ю. К..

Независимо от изложеното, макар от показанията на разпитаните свидетели – А.С.А. и С.А.А. да се установяват факти относно владението и ползването на закупения от Ю.К. през 1969 г. земеделски имот, от описанието на имота, неговото състояние преди смъртта на наследодателя на ищците и понастоящем, не може да се изведе не само категорично, но и с голяма степен на вероятност идентичността на онзи имот с процесния. Обратното – в описанието на процесния имот, според показанията на същите свидетели, се съдържат доста несъотвествия със сегашното местоположение и състояние на имота, според заключението на СТЕ.

Несъответствия са налице преди всичко в описанието на местността и площта на владения от ищцовия наследодател имот. Според свидетелите, този имот се намирал в местността ***, докато местността през 1969 г. се е наричала ***, като по делото няма данни дали това са наименования на една и съща местност. Различия има и относно площта на имота – според свидетеля А., закупеният от Ю.К. имот е бил с площ 1,6 дка, според свидетеля А. – „около декар и нещо“, в договора от 1969 г. имотът е описан с площ от един декар, а площта на плоцесния имот е 1067 кв.м.

От показанията на същите свидетели не биха могли също да се определят достатъчно граници или съседи на имота, така че да е възможно да се установят пространствените предели на правото на собственост.

Единствената граница, която свидетелите сочат, е черен път, който отделя техния общ имот от процения, без да се сочат други ориентири.

Действително, в кадастралния план от 1988 г. – приложение 1 към заключението на СТЕ и в този от 2000 г. – приложение две, е отбелязан път, на север от процесния имот, който се намира на юг от имота на общия на свидетелите и на ищците наследодател. Този факт обаче не е достатъчен ориентир за местоположението на ползвания приживе от Ю.К. имот, нито - да обоснове идентичността му с процесния, тъй като големият имот на общия наследодател не само граничи на юг от пътя и с други имоти освен с процесния, но и северната му граница също е път. Според заключението на СТЕ, по действащата КК и КР Поземлен имот с идентификатор № *** на север граничи с ПИ с идентификатор № ***

/идентичен с път по плана от 1988 г./, като към настоящия момент този път не съществува.

Според показанията на свидетеля А.А., докато Ю.обработвал имота, имало овощни насаждения – череши, които през последните години изсъхнали, защото нямало кой да поддържа имота. Свидетелят сочи и че през онзи период, с Ю. копали кладенец, а след като Ю. починал, продължили изкопа за кладенец и с ищеца Я., но „вода не излязла“. В показанията си 4 свидетелката С.А. също е посочила, че имотът приживе е бил редовно обработван и от наследодотеля на ищците, като освен зеленчуци, имало и насаждения от череши. В показанията си свидетелката потвърждава, че след смъртта на Ю., черешите изсъхнали, но останали орехи.

Според приетото по делото заключение на СТЕ и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 03.09.1995 г., при извършването на огледа, на 20.05.2025 г., е констатирано, че процесният имот не се стопанисва, не се поддържа, няма огради, няма сграда, няма каквито и да било материални знаци, няма отъпкан път, а представлява обрасло поле с храсти и по-високи дървета.

От изложеното може да се изведе, че освен липсата на идентични граници, чрез които да се определи местоположението на владения приживе от наследодателя на ищците, а след това – и от самите тях имот, описанието на същия имот, към годината на предявяване на иска, не съответства на състоянието на процесния имот.

Индивидуализацията на недвижимите имоти се извършва по обективно съществуващи трайни белези – местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и други основни и второстепенни белези - огради, постройки, инфраструктура, трайни насаждения и други подобрения.

За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време, с различна индивидуализация, е необходимо да се установи съвпадение поне по местонахождение и граници, доколкото тези характеристики са сравнително неизменни, за един продължителен период от време, а освен това границите, определящи формата, размерите и площта на имота, се отнА.т до пространствените предели на съответното вещно право.

Ето защо, съвпадението на тези граници/съседи за определен период от време може да обоснове извод за идентичност на заключения между тях имот с този, предмет на заявеното спорно право на собственост.

Предвид установените релевантни за спора факти, се налага изводът, че по описаните критерии ищците не са установили идентичност между закупения с договора от 10.06.1969 г. от общия им наследодател Ю.А.М. /към онзи момент – Ю.Е.К./ недвижим имот – нива, находяща в *** землище, местността ***, с пространство от 1 - един декар при граници: път, А.Б., Д.Я. и Д.Ш. с процесния - ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр.

Разпечатката съдържа 41 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04cee510-8097-4cb1-9146-53126691c00e