Решение № 87 от 27.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Благоевград, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

В. К.

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200501229 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 26142/03.11.2025г., подадена от А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А. А., адв. М. К., Адвокатско дружество „К. и съдружници“, с адрес ***, срещу Решение № 803/17.10.2025г., постановено по гр.д. № 3539/2024г. по описа на РС Благоевград.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на РС Благоевград, поради нарушение на материалния закон, както и за необоснованост от събраните пред първоинстанционния съд доказателства в тяхната съвукпност.

С жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд, поради това че е приел че уволнението е законосъобразно извършено, като се поддържа че констатациите и интерпретациите му са в разрез със събрания по делото гласен и писмен доказателствен материал.

Сочи се, че от съдържанието на уволнителната заповед е видно, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за това, че в периода от 27.09.2024г. до 03.10.2024г. въззивника А. Г., на длъжност „*“, не е спазил трудовите си задължения, свързани с охраняването, стопанисването и ползването на горите в 23-ти ОУ „Б.“ към V-и ГСУ „Б.“ в териториалния обхват на ТП „ДГС С.“ и е допуснал извършване на нарушения, изразяващи се в наличието на сеч на 23бр. немаркирани дървета и без издадено позволително за сеч, в 1 охранявания от него участък, като служителят не е упражнил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на същите и уведомяване за допуснатите нарушения. Сочи се в жалбата, че същественото фактическо обвинение срещу А. Г. е, че в посочения период е допуснал извършване на нарушения, като не е осъществил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия за предотвратяване на нарушенията.

Оспорват се с въззивната жалба изводите на районния съд, за това че не е отчел, че между релевираното нарушение и фактите по делото липсва причинно-следствена връзка.

Посоченият период е неправилен и несъответстващ на обективната действителност, поради което дисциплинарното нарушение не е доказано нито по време, нито по обективните си признаци, а заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, защото санкционира деяние, което обективно не е извършено в посочения от работодателя период. Застъпва се становище, че липсата на доказано по несъмнен начин време на извършване на твърдяното нарушение в заповедта я прави материално незаконосъобразна, а оттам се нарушава правото на защита на жалбоподателя.

Поддържа се с въззивната жалба, че ответникът необосновано е изложил, че периодът на твърдяното дисциплинарно нарушение е от 27.09.2024г. до 03.10.2024г., тъй като със съставен от въззивника А. Г. Констативен протокол Серия ЮЗДП № 030513/27.09.2024г. било установено, че към 27.09.2024г. в 23-ти Охранителен участък „Б.“ няма констатирани нарушения.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не е осмислил обстоятелството, че твърдяното „нарушение“ е продължавано и не може да се конкретизира точната дата на неговото извършване, което опорочава заповедта за уволнение и същата следва да бъде отменена.

Навадени са с въззивната жалба оплаквания, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 189, ал. 1 КТ да извърши реална преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца. Сочи се, че по делото липсват доказателства за такава оценка, което допълнително води до незаконосъобразност на дисциплинарното наказание, като се позовава на Решение № 310 от 27.05.2024г. по гр. д. № 2163/2023г., 3-то ГО, ВКС.

Сочи се във въззивната жалба, че тежестта за доказване законността на уволнението тежи върху работодателя и ако не го е сторил по несъмнен начин, то тогава следва да отпадне с обратна сила незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение и да се възстанови положението на ищеца от преди уволнението.

Излагат се доводи от въззивната страна, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че заповедта за уволнение е издадена в законовоустановените срокове. Сочи се, че изводът му е погрешен, доколкото и двете съдебно-лесотехнически експертизи и показанията на свидетелите на ищеца установяват, че 2 сечта е извършена преди 2,3 и 4 години, като следва да се приеме, че едногодишният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, който започва да тече от момента на извършване на нарушението е изтекъл към датата на издаване на дисциплинарната заповед. Изтичането на този преклузивен срок погасява правото на работодателя да упражни дисциплинарната си власт, поради което процесната заповед е материално незаконосъобразна, тъй като е постановена след изтичане на законоустановения срок за налагане на дисциплинарно наказание.

Поддържа се с въззивната жалба, че в хода на делото не е доказано по несъмнен начин фактическото съдържание на твърдяното дисциплинарно нарушение, неговата индивидуализация и времето на извършването му. Не било установено надлежно връчване и влизане в сила на относимите заповеди, включително на тази, с която е възложен процесният охранителен участък, както и спазване на процедурата по чл. 193-195 КТ. Не били представени доказателства и за извършена реална преценка по чл. 189, ал. 1 КТ относно тежестта на нарушението и поведението на ищеца. Сочи се, че поради тези материални и процесуални нарушения, процесната заповед е незаконосъобразна, поради което се моли въззивния съд да преосмисли изводите на първоинстанционния съд и да приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна, и да постанови решение, с което да я отмени.

Във връзка с твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила при анализа на събраните гласни доказателствени средства, оспорва се обосноваността на обжалваното решение, като се сочи че първоинстанционният съд, неоправдано е игнорирал и не е кредитирал свидетелските показания на свидетелите П. С., А. А., В. А., които в показанията си са заявили, че не са забелязали прясно отсечени дървета, тъй като на място липсвала прясна шума. Свидетелят В. А. посочил, че дърветата, които е видял, са отсечени преди минимум четири години. Сочи се, че PC Благоевград не е преценил правилно събраните гласни показания, водещи на извода че дърветата не са били прясно отсечени, а са имали белези на отдавна настъпила сеч, със стара шума и без свежи следи.

Поддържа се с въззивната жалба, че свидетеля участвал в проверката, също изложил в показанията си, че не може да бъде определено кога е извършена сечта, като твърденията му са субективни и неподкрепени с обективни данни. Сочи се, че това прави показанията му неубедителни и недостатъчни, за да обосноват извод, че незаконната сеч е извършена именно през посочения в заповедта период. Изтъква се, че последното напълно опорочава издадената процесна заповед, като се иска същата да бъде отменена. Излагат се доводи от жалбоподателят, чрез неговия пълномощник, че свидетелските показания на свидетеля К. имат за акцент неяснота относно времевия период, като в о.с.з било посочено, че нарушението може да е извършено преди една седмица, преди месец, преди месец и половина, без да даде конкретика, поради което при така установеното следвало, че липсва индивидуализация на конкретното дисциплинарно нарушение, тъй като не може да се установи точният момент (дори период) на неговото извършване.

Във връзка с твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила при липса на мотиви относно кредитирането на съдебно-лесотехническите експертизи, се оспорват 3 изводите на РС Благоевград, който е игнорирал заключението на вещото лице без да се мотивира в решението си защо. Не било взето предвид, че отделните дървета са отрязани в периода от преди 1 до 3 години (2024-2022г.), което било потвърдено и от разпита на експертите в съдебно заседание. Вещото лице Я. Ц. заявява пред състава на РС Благоевград, че при извършения оглед не могат да се констатират белези по пъновете, които позволяват да се направи разграничение дали отсеченото е извършено в периода 27.09.2024г. до 03.10.2024г. или преди това, а от показанията на вещите лица по тройната съдебнолесотехническа експертиза се установява, че сечта е извършвана в различни времеви периоди от преди 1 до 3 години и дори и по-рано, като по- голямата част от незаконно отсечените дървета са били отрязани повече от две години по-рано. В мотивите към решението си първоинстанционният съд е изложил доводи, че кредитира заключението на тройната лесотехническа експертиза, съгласно което дърветата са отсечени преди 1-3 години, а някои и преди много повече, но в противоречие с така установеното обстоятелство е достигнал до извода, че извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадали. Сочи се също, че фактите от обективната действителност водят именно до извода, че нарушение не е било извършвано от А. Г., но първоинстанционния съд е възприел и анализирал фактологията неправилно, не е изследвал задълбочено обстоятелствата по делото и е направил погрешни правни изводи, които накърняват правата на въззивника А. Г..

Във връзка с твърдението за необоснованост на първоинстанционното решение се твърди, че е недопустимо съдът при определяне на дисциплинарната отговорност на служителя, да се ръководи от дисциплинарното минало на въззивника А. Г., доколкото представените от въззиваемото дружество заповеди за предходно наложени дисциплинарни наказания не са относими към предмета на спора. Работодателят е наложил предходни наказания за съвсем различни прояви, за които наложените дисциплинарни наказания не са влезли в законна сила. Позоваването на тях, предвид висящността им, е недопустимо и не може да формира извод, че А. Г. е извършил нарушението твърдяно с атакуваната заповед за уволнение.

Застъпва се становище, че първоинстанционният съд се е домогвал да прави преценка по целесъобразност, а не за законосъобразност, което е недопустимо.

Относно акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, иска се от въззивния съд да уважи претенциите на А. Г. за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за времето за което е останал без работа, доколкото при основателност на главния иск по чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ, акцесорните искове също са основателни и следва да бъдат уважени.

Иска се с въззивната жалба от състава на ОС Благоевград, да отмени Решение № 803 от 17.10.2025г. по гр.д. № 539/2024г. по описа на PC Благоевград, като незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и вместо него да постанови решение, с което да приеме, че уволнението е напълно незаконосъобразно. Иска се съдът да отмени атакуваните Заповеди за- за уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение; да възстанови А. Д. Г. на заеманата от него преди уволнението длъжност „*“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.“ към „Югозападно държавно предприятие“-гр. Благоевград, както и да 4 осъди въззиваемото предприятие да заплати на А. Д. Г. обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 01.11.2024г. до 01.05.2025г., в размер на 11 424,00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на цялата сума.

Иска се от въззивния съд да присъди в полза на А. Г. сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Разпечатката съдържа 32 от 529 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04cebe97-3976-4c3a-b6f1-5092cc8991e0