Решение № 1103 от 21.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Варна, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110202207 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, *****, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й. А. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 26 – 0460 – 000083 от 24.02.2026 г., издадено от Началника на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя Д., на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 255, 65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 11.01.2026 г. в 13:00 часа в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“ до ресторант „Камелия“ в посока центъра на града, управлява лек автомобил „Мерцедес Вито“ 115 ЦДИ с рег.

№ *****, собственост на „*****“ ЕООД, с ЕИК: *********, като автомобила е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 30.12.2025 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят С. А. Д. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че към 1 момента на извършване на проверката – 11.01.2026 г. самият той не е знаел, че автомобила е бил със служебно прекратена регистрация. Допълва, че не е е бил уведомяван от Гаранционен фонд или подразделение на МВР, че регистрацията на автомобил „Мерцедес Вито“ 115 ЦДИ с рег. № ***** е прекратена, поради което и счита, че не е налице субективния елемент на административното нарушение, което подлежи на санкция по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, като обръща внимание на съда върху Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г., постановено по тълк. дело № 3 по описа за 2022 г. на ВАС и ВКС. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят С. А. Д. отправя молба за отмяна на наказателното постановление и моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното на 22.07.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2207 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. А. Д. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Й. А. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, както и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 22.07.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2207 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началника на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището й в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 16.07.2026 г. писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. представител на въззиваемата страна, се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В 13:00 часа на 11.01.2026 г. жалбоподателят С. А. Д., с ЕГН: ********** управлявал лек автомобил „Мерцедес Вито“ 115 ЦДИ с рег. № *****, собственост на „*****“ ЕООД, с ЕИК: ********* по бул. „Княз Борис I“ в гр.

Варна в посока центъра на града.

По същото време на бул. „Княз Борис I“ до ресторант „Камелия“ бил позициониран екип на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, който изпълнявал 2 служебните си задължения по контрол върху опазване на обществения ред в този район.

Съставна част от екипа на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна бил С. Д. Д. – мл. автоконтрольор в Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, който спрял за проверка управлявания от жалбоподателя Д. автомобил и установил, че към 13:00 часа на 11.01.2026 г. превозното средство е със служебно прекратена регистрация, считано от 30.12.2025 г., на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, тъй като е без валиден договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателят С. А. Д. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на 11.01.2026 г. мл. автоконтрольор Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

Същевременно материалите по преписката били докладвани на Варненската районна прокуратура, с оглед преценка за евентуално извършено престъпление от общ характер, в частност престъпно деяние по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, но с Постановление от 19.02.2026 г. на прокурор от Районна прокуратура Варна било отказано образуване на досъдебно производство, предвид липсата на субективна страна на деянието, извършено от жалбоподателя Д., като материалите по прокурорската преписка били изпратени на Началника на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна.

На 24.02.2026 г. Началникът на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно поставление, с което на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.

3

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая не се спори между страните, че към датата 11.01.2026 г. в действителност е била прекратена по служебен ред регистрацията на лек автомобил „Мерцедес Вито“ 115 ЦДИ с рег. № *****, собственост на дружеството „*****“ ЕООД.

Ето защо съдът приема, че от обективна страна със своето поведение в ранните следобедни часове на 11.01.2026 г. жалбоподателят е извършил противоправно деяние.

Същевременно обаче липсват каквито и да е било доказателства, че жалбоподателят Д. е знаел за това, че управляваното от него моторно превозно средство по бул. „Княз Борис I“ в гр. Варна не е било регистрирано по надлежния ред в сектор „Пътна полиция“ към датата 11.01.2026 г.

Липсват каквито и да е било доказателства, че жалбоподателя Д. или търговското дружество „*****“ ЕООД да са били уведомени от подразделение на Министерството на вътрешните работи, че е била служебно прекратена регистрация на лек автомобил с рег. № *****.

Това е и становището на наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура Варна, който е отказал да образува досъдебно производство по пр. преписка № 1725/ 2026 г. по описа на Районна прокуратура Варна, мотивиран от липсата на субективен елемент в действията на С. А. Д..

При условие, че липсата на субективна страна в действията на жалбоподателя са мотивирали Варненската районна прокуратура да откаже да образува наказателно производство, тъй като предвид липсата на умисъл жалбоподателят не е извършил престъпление, то с още по – голяма степен следва да се приеме, че същият не е извършил и административно нарушение.

Няма никакви данни и доказателства, че жалбоподателя Д. да е бил уведомен от съответното подразделение на МВР, че управлява превозно 4 средство, което е било дерегистрирано по служебен ред.

Гореизложените съображения мотивират съда да приеме, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установен по безспорен и категоричен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя Д. в извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.

1 от Закона за движение по пътищата.

Съдът би желал да подчертае, че Гаранционен фонд има нормативно установено задължение (чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането) да уведоми собственика на превозното средство за това, че застраховката „Гражданска отговорност“ му е изтекла и да му предостави срок за представяне на доказателства, че е сключил нова застраховка „Гражданска отговорност“ и едва тогава да предприеме действия, свързани с уведомление на подразделенията на МВР за прекратяване по служебен ред на регистрацията на превозното средство.

В случая няма как съдът да намери за справедливо едно подобно поведение, а именно Гаранционен фонд да не изпълнява нормативно установените си задължения и отговорността за това поведение да бъде понесена от различни физически и юридически лица, в случая жалбоподателя С. А. Д..

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 26 – 0460 – 000083 от 24.02.2026 г., издадено от Началника на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 245 евро, съгласно приложения на л. 20 от НАХД № 2207 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя С. А. Д. и адв.

Й. А. от АК – Варна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 26 – 0460 – 000083 от 24.02.2026 г., 5 издадено от Началника на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на С. А.

Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, *****, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 255, 65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 11.01.2026 г. в 13:00 часа в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“ до ресторант „Камелия“ в посока центъра на града, управлява лек автомобил „Мерцедес Вито“ 115 ЦДИ с рег. № *****, собственост на „*****“ ЕООД, с ЕИК: *********, като автомобила е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 30.12.2025 г. – нарушение на разпоредбата на чл.

140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда ОД на МВР гр. Варна да заплати на С. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***** парична сума в размер на 245 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2207 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6