Решение № 10706 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10706 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110147588 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „************“ ЕАД, чрез юрк.

*******, против Б. А. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на дружеството следните суми: 837.66 лева – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.06.2024 до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********************************;

120.24 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г., 34.90 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 7.85 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33895/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно наличието на облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Излага доводи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., доставил на ответника топлинна енергия в имот, с адрес: гр.

********************************, на стойност от 837.66 лева, която не била заплатена от купувача. Твърди, че съгласно приложимите към договора общи условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответникът му дължи заплащането на мораторна лихва в 1 размер на 120.24 лева, начислена върху стойността на главницата за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г.Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на ******** се извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Излага доводи, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, са сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „************“ ООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на „************“ ЕАД процесните вземания. Ищецът претендира сторените в производството разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, а и до настоящия момент.

Третото лице помагач ,на страната на ищеца „************“ ООД не изразява становище по предявените искове.Представя писмени доказателства В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 28.05.2026 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните съображения:

Исковият процес може да завърши с постановяване на неприсъствено решение при наличието на определени от закона предпоставки /чл. 238 ГПК/, свързани най-общо с пасивното поведение на една от страните в процеса и с искане от другата страна за произнасяне с неприсъствено решение (вж. Решение № 157 /29.11.2010 г. по т.д. № 262/2010 г. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло. Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените към нея писмени доказателства като на основание чл.239,ал.2 от ГПК решението не следва да бъде мотивирано по същество.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което 2 присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон.

По разноските:

С оглед изхода на делото разноски се следват на двете страни. В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Същият е претендирал такива в размер на 38.35 евро – държавна такса в исковото производство, 12.78 евро – държавна такса в заповедното производство, 25.56 евро – юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 33895/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав, както и сумата от 50 евро – служебно определен размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.

37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. от 01.10.2025 г.). Общо на ищеца се следват разноски в размер на 126.69 евро.

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва са бъдат присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева на БНБ за едно евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Б. А. ********, ЕГН: ********** с адрес: гр.

****************** дължи на „************“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. *******следните суми, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.153 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно:

837.66 лева (428.29 евро) – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.06.2024 до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр.

********************************; 120.24 лева (еквивалент 61.48 евро) – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г., 34.90 лева ( еквивалент 17.84 евро)– главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 7.85 лева (еквивалент 4.01 евро) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 33895/2024г. по описа на СРС, 171 състав.

ОСЪЖДА Б. А. ********, ЕГН: ********** с адрес: гр. ******************, да заплати на „************“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в общ размер от 126.69 евро разноски, от които 38.34 евро разходи по ч.гр.д.№ 33895/2024г. по описа на СРС, 171 състав, и 88.35 евро – разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „************“ ООД в качеството му на трето лице помагач на ищеца „************“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4