Решение № 91 от 30.12.2024, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 404/2024
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 30.12.2024
- В сила
- 23.01.2025
- Състав
- Катерина Георгиева Дедова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Котел, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20242210100404 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, ***, ЕИК
121265113 срещу Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, кв. „Запад“ № 100, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7830,81 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по щета № 1500099414/20.02.2019г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 159/2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В исковата молба се твърди, че в законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д. №159 по описа на РС-Котел за 202 4 г. е предявен настоящият иск за установяване на вземането на ищеца спрямо ответника в размер на 7830,81 лв. Твърди се, че на 30.10.2015г. в землището на гр. Стара Загора е реализирано ПТП между л.а. „БМВ 320 И“ с ДК № А 8674 КВ, управляван от ответника и л.а. „Опел Астра“ с ДК № СТ 1734 АХ, управляван от Г. Т. Д. Навеждат се твърдения, че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата в следствие на което е настъпило ПТП-то и виновно е причинил смъртта на другия водач на МПС.
Посочва се, че във връзка с това е постановена влязла в сила присъда, с която ответникът е бил осъден на лишаване от свобода. Твърди се, че ЗД Евроинс АД е сключило със собственика на л.а. „БМВ 320 И“ с ДК № А 8674 КВ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с 1 притежаването и използването на
МПС
– полица
№
07115002616025/22.10.2015г. Посочва се, че съгласно Кодекса за застраховането, застраховката покрива гражданската отговорност на водача Г.
И. Б. за причинените от него вреди на трети лица. Твърди се, че наследницата на починалото лице – неговата внучка, отправя искане за изплащане на обезщетение. В резултат на спечелено от нея гражданско дело ищцовото дружество й изплаща сумата, предмет на настоящия иск в размер на 7830,81 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по щета № 1500099414/20.02.2019г.
На тази основа се прави искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7830,81 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета № 1500099414/20.02.2019г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 159/2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В съдебните заседания не се явява представител. Процесуалният представител изпраща писмени становища, в които посочва, че поддържа предявения иск и моли за присъждане на сторените от дружеството разноски, като посочва списък по чл.80 от ГПК.
В законоустановения срок ответната страна не е депозирала отговор.
В съдебното заседание, проведено на 17.10.2024г. ответникът се явява лично, но заявява пред съда, че е неграмотен и няма никакъв доход. Твърди, че иска да бъде защитавам от адвокат, тъй като нищо не разбира от документите, приложени по делото. Посочва, че не може да попълва никакви документи.
Съдът му предоставя правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по настоящото производство, като на следващото съдебно заседание, проведено на 29.11.2024г., на което ответникът не се е явил, му назначава като защитник, на основание Закона за правната помощ, адв.
Йордан Камбуров от АК Сливен (съдът е изискал служебно от НАП информация относно доходите на ответника и е направил справка за регистрирани трудови договори на последния, от които се установява, че лицето няма декларирани доходи от началото на 2024г., както и, че същият няма сключен трудов договор). Адв. Камбуров заявява пред съда, че се е запознал с делото, како и, че счита че ищцовото дружество е в правото си да търси регрес от неправоспособния водач за посочената сума, която намира, че се установява от документите по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложените писмени доказателствени средства се установява, че:
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е посочено, че за 2 двата леки автомобила, участници в ПТП-то на 30.10.2015г. на път I-5, км. 231 + 800, в землището на гр. Стара Загора е имало сключени валидни застраховки „ГО“. Посочено е, че за управлявания от ответника автомобил застраховката „ГО“ е сключена с ищцовото дружество и същата е била валидна за периода от 22.10.2015г. до 21.10.2016г.
От представените от ищцовото дружество документи, които не са оспорени от ответника, се установява, че на 30.10.2015г. около 15 и 40 часа на път I-5, км. 231 + 800, в землището на гр. Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с рег.№ А8674КВ, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата. В следствие на това по непредпазливост причинил смъртта на водача на другото моторно превозно средство, а именно на лицето Г. Т. Д. от гр. Гурково, водач на МПС „Опел Астра“ с рег.
№ СТ1734АХ. Постановена е била присъда № 4 от 30.01.2018г. по НОХД № 286 по описа на Окръжен съд Стара Загора, която е била изменена с Решение № 286 от 03.12.2018г. на Пловдивски апелативен съд, съгласно която ответникът по настоящото производство Г. И. Б. е бил признат за виновен, че на 30.10.2015г. около 15 и 47 часа на път I-5, км. 231 + 800, в землището на гр.
Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с рег.№ А8674КВ, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – като след като видял МПС лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СТ1734АХ, който представлява опасност не намалил скоростта и не спрял и чл. 150 от ЗДвП – „ Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, …“ – управлявал лек автомобил, марка и модел „БМВ 320 И“ с рег.№ А8674КВ, без необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т.
Д. от гр. Гурково. Г. Б. бил осъден на четири години лишаване от свобода.
По делото е представена преписка по щета № 1500099414 от 20.02.2019г., от която е видно, че е отправено искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от Десислава Красимирова Кралева – внучка, чрез адв. Жанета Златанова.
По делото е представено и Решение № 719 от 05.11.2019г. РС Казанлък, постановено по гр.д.№ 95 по описа за 2019г., от което е видно, че ищцовото дружество е било осъдено да заплати на Десислава Красимирова Кралева сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, морални 3 болки и страдания, в следствие смъртта на дядо й Г. Т. Д., починал на 31.10.2015г., в следствие на ПТП-то, настъпило на 30.10.2015г., което е било реализирано по вина на ответника по настоящото производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 600 лв. разноски.
Застрахователното дружество е било осъдено да заплати по сметка на РС Казанлък сумата от 200 лв. – държавна такса.
Представени са и банкови нареждания в общ размер на процесната сума от 7830,81 лв., които са наредени от ищцовото дружество към адв.
Златанова (7630,81 лв. - като основание е посочено „1500099414“) и РС Казанлък (200 лв. - като основание е посочено „1500099414 гр.д. 95 2019г. ).
Ищцовото дружество е представило препис-извлечени от акт за смърт на Г. Т. Д., изд. на основание акт за смърт № 1857 от 01.11.2015г. от общ. Стара Загора, както и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки за лицето Десислава Красимирова Кралева, от което се установява родствената връзка между починалия Г. Д. и Десислава Красимирова Кралева.
По делото е представен и доклад по щета № 1500099414 от 20.02.2019г., от който е видно, че ищцовото дружество е следвало да заплати процесната сума от 7830,81 лв., както следва: на адв. Златанова 7630,81 лв. и на РС Казанлък 200 лв.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано гр.д. № 159 по описа на Районен съд Котел за 2024 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 108 на 22.02.2024 г. за претендираните вземания. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на съда.
Съдът погрешно е приел, че е сезиран с иск с правно основание по 422, ал. 1 от ГПК, във чл. 500, ал. 2 от КЗ, като вместо това е следвало да квалифицира същия като иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./. С оглед обстоятелството, че не се променя фактическата обстановка, както и определената и разпределена доказателствена тежест и като съобрази твърденията на ищцовото дружество в исковата молба, съдът намира, че следва с решението да измени правната квалификация в такава по чл. 422, ал.
1 от ГПК, във вр. с чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./, като посочи, че чл. 274, ал. 2 от КЗ отм. е аналогичен на разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от сега действащия КЗ, поради което не е необходимо да изготвя нов доклад, който да връчва на страните. Съдът за пълнота намира за необходимо да посочи още, че при сравнителния анализ на разпоредбите на чл.500, ал.2 от КЗ и чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./ (съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането: „Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на 4 което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. “ . Разпоредбата на чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./, която гласи:
„Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.“) е видно, че законодателят е използвал различни формулировки в двете разпоредби, но същите се препокриват по смисъл.
Съдът е указал на ищеца, че е негова тежестта да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № А 8674 КВ; извършено плащане на застрахователното обезщетение от ищеца на увредения; деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат; вид и размер на претърпените вреди.
Съдът е указал на ответника, че е негова тежестта да докаже, че е изплатил на ищцовото дружество пълния размер на застрахователното обезщетение.
Ответникът не представи доказателства, от които да се установи плащането на претендираните от ищцовото дружество суми. Поради тази причина, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът счита, че такива плащания не са били извършени, по аргумент от чл.
154, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда № 4 от 30.01.2018г. по НОХД № 286 по описа на Окръжен съд Стара Загора, която е била изменена с Решение № 286 от 03.12.2018г. на Пловдивски апелативен съд, е задължително за настоящия граждански съд по отношение на следните обстоятелства: на 30.10.2015г. около 15 и 47 часа на път I-5, км. 231 + 800, в землището на гр. Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с рег.№ А8674КВ, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – като след като видял МПС лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СТ1734АХ, който представлява опасност не намалил скоростта и не спрял и чл. 150 от ЗДвП – „ Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, …“ – управлявал лек автомобил, марка и модел „БМВ 320 И“ с рег.№ А8674КВ, без необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т.