Решение № 282 от 20.10.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. ХАСКОВО, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.М. К. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500408 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №61/27.04.2023г., постановено по гр.д.№74/2023г. Районен съдСвиленград: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.***, че солидарният длъжник Б. О. И. НЕ ДЪЛЖИ на „Еос Матрикс“ЕООД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 18.02.2015г. сключен между „Райфайзенбанк/ България/“ЕАД и „Еос Матрикс“ЕООД за изпълнение на сумите по изпълнителен лист на РС-Свиленград по ч.гр.д.№483/2013г. по описа на същия съд, възникнали по Договор за банков кредит от 07.07.2008г., Анекс №***г., Анекс № ***г., Анекс № ***г. и Анекс № ***г., сключен от Л.Х.И. с „Райфайзенбанк/България/“ЕАДгр.София и представляващи: главница в размер на 13 529,36лв., лихва в размер на 2 406,05лв. за периода 05.03.2012г. до 27.05.2013г., наказателна лихва в размер на 442,50лв. за периода от 05.04.2012г. до 01.07.2013г., сумата 327,55лв. за разноски, сумата 557 държавна такса, както и законна лихва, считано от 02.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и таксите и лихвите, начислени от ЧСИ К.Араклиева, с рег.№771, с район на действие Окръжен съд-Хасково по образуваното пред нея изпълнително дело №20137710400171, а в последствие начислени и от ЧСИ З. З. , с рег.№875 по образувано пред него изпълнително дело №2022875040988, поради погасяване на вземането по давност;

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, предявен от Б. О. И., в качеството му на наследник на длъжника Л.Х.И. срещу „Еос Матрикс“ЕООД-гр.***, за признаване на установено, че ищецът Б. О. И., в качеството му на наследник на длъжника Л.Х.И. не дължи на ответника „Еос Матрикс“ЕООД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 18.02.2015г. сключен между „Райфайзенбанк/ България/“ЕАД и „Еос 1

Матрикс“ЕООД за изпълнение на сумите по изпълнителен лист на РС-Свиленград по ч.гр.д.

№483/2013г. по описа на същия съд, възникнали по Договор за банков кредит от 07.07.2008г., Анекс № ***г., Анекс № ***г., Анекс №***г. и Анекс № ***г., сключен от Л.Х.И. с „Райфайзенбанк/България/“ЕАД-гр.София и представляващи: главница в размер на

13 529,36лв., лихва в размер на 2 406,05лв. за периода 05.03.2012г. до 27.05.2013г.,наказателна лихва в размер на 442,50лв. за периода от 05.04.2012г. до 01.07.2013г., сумата 327,55лв. за разноски, сумата 557 държавна такса,както и законна лихва, считано от 02.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и таксите и лихвите, начислени от ЧСИ К.Араклиева, с рег.№771, с район на действие Окръжен съдХасково по образуваното пред нея изпълнително дело №20137710400171, а в последствие начислени и от ЧСИ З. З., с рег.№875 по образувано пред него изпълнително дело №2022875040988, поради погасяване на вземането по давност; ОСЪЖДА „Еос Матрикс“ЕООД-гр.*** да заплати на ищеца Б. О. И., на основание чл.78 ал.1 от ГПК, част от направените разноски по гр.д.№74/2023г. по описа на РС-Свиленград в размер на 1000лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Б. О. И., който чрез пълнощника си адв.Д. З.-АК-Хасково го обжалва в законоустановения срок, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК предявен от Б. О. И., в качеството му на наследник на Л.Х.И., с оплаквания за неправилност, и незаконосъобразност, несъответстващо на фактите по делото и при неправилно тълкуване на същите.Твърди,че неправилно съдът е приел, че след връчването на съобщение за запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л.И. на 10.11.2015г. давността за вземането предмет на изпълнителното дело е била прекъсната в периода от 23.03.2016г. до 14.01.2019г. и с всяко извършено от името на длъжника плащане е налице признание на иска. Счита, че извършените по изпълнителното дело доброволни плащания не представляват изпълнителни действия, нито пък следва да се третират като признания на длъжника тъй като плащанията са извършвани на съдия изпълнителя, но не и на кредитора.Счита,че в случая не са налице предпоставките на чл.116 б“в“ от ЗЗД и в тази връзка излага доводи и цитира съдебна практика. За неправилни намира и изводите за прекъсване на давността и с постъпилите от страна на ответното дружество по изпълнителното дело молби от 19.09.2019г. и от 22.11.2019г., с които е било поискано извършване на проучване на имотното състояние на длъжника и респективно налагането на запори и възбрани в случай , че се установи наличието на имущество. Поддържа,че по отношение на длъжника Л.И. е изтекла законовата давност за събиране на вземането по чл.111 ал.1 б.в“ и по чл.110 от ЗЗД още на 10.11.2020г., считано от последното изпълнително действие, което и съдът приема-запор върху трудовото възнаграждение,наложен на 10.11.2015г. Предвид изложените доводи във въззивната жалба претендира отмяна на решението на РС-Свиленград в обжалваната част и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК от Б. О. И., в качеството му на наследник на Л.Х.И. да бъде уважен.

Претендира и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна „Еос Матрикс“ЕОО№-гр.***, чрез пълномощник с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност. Намира правните изводи на първоинстанционния за правилни и законосъобразни, съобразени с изискванията на материалния закон. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на РССвиленград в обжалваната част. Претендира и присъждане на разноски.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

РС-Свиленград е бил сезиран с иск , с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, предявен от ищеца Б. О. И., чрез пълномощник против ответника „Еос Матрикс“ЕООД-гр.***.

2

Ищецът е твърдял,че срещу него има образувано изпълнително дело №2022875040988 по описа на ЧСИ З. З. с изпълнително основание -изпълнителен лист издаден на 03.07.2013г. по ч.гр.д№483/2013г. по описа на РС-Свиленград, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №271/02.07.2013г. Твърдял е също,че вземанията по изпълнителният лист са изцяло погасени.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК , подадено от „Райфайзенбанк /България“ЕАДгр.София срещу длъжниците Л.Х.И. и Б. О. И. е било образувано ч.гр.д.№483/2013г. по описа на РС-Свиленград. Не е спорен и факта,че заявлението е било уважено, като на 02.07.2013г. е издадена Заповед №271 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК , а на 03.07.2013г. изпълнителен лист , с който настоящият ищец и длъжник в заповедното производство – Б. О. И. е осъден в условията на солидарност с длъжника Л.Х.И. да заплати на „Райфайзенбанк/България/ЕАД посочените в този изпълнителен лист суми, произтичащи от договор за банков кредит от 07.07.2008г. и анекси към него. Не е спорен и факта, че по молба на кредитора „Райфайзенбанк/България“ЕАД-гр.София е било образувано изпълнително дело №20137710400171 по описа на ЧСИ Калинка Араклиева на 23.09.2013г. Не е спорно и обстоятелството, че между „Райфайзенбанк /България“ЕАДгр.София и „Еос Матрикс“ЕООД-гр.*** е бил сключен договор за цесия, въз основа на който настоящият отвт взискател „Еос Матрикс“ЕООД. В последствие поради преустановяване на дейността на ЧСИ Калинка Араклиева служебния архив на същия е бил прехвърлен на основание Заповед на Министъра на правосъдието СД-04-54/11.11.2022г. на ЧСИ З. З., с рег.№875, район на действие Окръжен съд-Хасково. Солидарният длъжник Л.Х.И. е починала на 20.08.2022г. и е оставила за свой законен наследник настоящият ищецнеин син.

Предвидените в действащия ГПК правни способи за защита на длъжника срещу последиците на издадената по реда на чл.417 от ГПК заповед за изпълнение, са предмет на ясна и детайлна регламентация.В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника в заповедното производство-подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по реда и в сроковете по чл.414 ал.2 от ГПК или пред въззивния съд,на основанията и в срока,визирани в разпоредбата на чл.423 от ГПК, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането.След подаване на възражение по чл.414 ал.1 от ГПК кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането си по чл.422 в срока по чл.415 ал.1 от ГПК. При липса на възражение в срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителния иск е уважен, заповедта влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 от ГПК, с което се преклудират и фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и тези, относими към действителността на породилото го основание, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК, а на новонастъпилите, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК. Новите факти,обуславящи допустимостта на иска с правно основание чл.439 от ГПК следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 от ГПК.При всички хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение/исковете по чл.424 и чл.439 от ГПК/ обосновават извода,че при настъпване, респективно стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане,то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила.Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на 3 последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено в заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок,те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.

С оглед на изложеното по-горе,следва да се прецени дали изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти са настъпили след изтичане на срока за възражение/влизане в сила на заповедта за изпълнение-новонастъпили обстоятелства/, за да се обоснове евентуалната допустимост, респективно недопустимост на иска по чл.439 ал.1 от ГПК.

В конкретния случай ,при съобразяване на твърдените от ищеца факти и обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел,че предявения иск е допустим и го е разгледал по същество тъй като същият се основава и на факти,настъпили след влизане в сила на заповедта на изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 483/2013г. по описа на РССвиленград.В настоящия случай не е бил предявен иск от ответното дружество по чл.422 от ГПК, предвид липсата на възражение от страна на ищеца за посоченото вземане и следва да намери приложение разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК. Според установената практика на съдилищата посочената разпоредба намира приложение и при наличието на заповедно производство,но тъй като това производство, по което е издадено изпълнителното основание не предполага съдебно дирене,д опустимостта на иска по чл.439 ал.1 от ГПК се свързва с позоваването на факти, настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение .