Решение № 32 от 06.02.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ№ гр. Пазарджик, 06.02.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД

- ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венцислав Маратилов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Бозаджиев

Ели Каменова при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 897 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 1451 от 31.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 105/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, е уважен предявеният от „БНП П.П.Ф.“ С.А. П., Ф. рег.№ ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК: *********, адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4. Б.П. С., сгр. 14, представлявано от Д.Д.- - Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С., против Е. М. В. ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като е признато за установено по отношение на Е. М. В., че вземанията на „БНП П.П.Ф.“ С.А. П., Ф. рег.№ ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, по Заповед № 2125/№1.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр. д. №3876/2018 г. по описа на ПРС съществуват и са в следния размер : главница по договор за паричен кредит № PLUS- 13774594 от

23.08.2016 – 1042,60 лева, възнаградителна лихва – 99,76 лв. за периода 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г. и мораторна лихва за забава в размер на 94,79 лева за периода

20.10.2017 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2018 г. до окончателното изплащане.

Осъдена е Е. М. В. да заплати на „БНП П.П.Ф.“ С.А. П., Ф. рег.№ ********* чрез БНП П.П.Ф.

С.А. клон България разноски по делото в размер на 660 лв. Осъдена е Е. М. В. да заплати по сметка на вещите лица към РС – Пазарджик сума в размер на 170 лв. за възнаграждение на вещо лице по допусната съдебно-графологична експертиза.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата Е. М. В. чрез назначения особен представител – адв. Д.Ц., с която решението се обжалва в частта, с която е прието за установено, че ответницата дължи мораторна лихва в размер на 94,79 лв., като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения и се цитира решение на ВКС в което е прието, че при кумулиране на обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес би се стигнало до неоснователно обогатяване. Сочи, че в случая обезщетителната лихва в размер на 94,79 лв. е във връзка с главницата по процесния договор за потребителски заем и е за защита на един и същи интерес, което неизбежно води до неоснователно обогатяване.

Предвид изложеното моли за изменение на атакуваното решение в частта за обезщетителната /мораторна лихва/ в размер на 94,79 лв., като същата бъде отменена и общия размер на задължението да е 1142,36 лв., т.е. главница в размер на 1042,60 лв. и възнаградителна лихва в размер на 99,76 лв.

Сочи, че размерът на законната лихва за забава върху главницата от 1042,60 лв. от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане следва да се определи съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД във вр. с ПМС № 426/18.12.2014 г., т.е. основния лихвен процент на БНБ, който е 0,01 № за текущата година плюс 10 пункта годишно.

Въззиваемата страна „БНП П.П.Ф.“ С. А. П., Ф. чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, чрез пълномощника юрисконсулт П.П., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано.

Излага съображения в подкрепа на изводите на районния съд за дължимост и на двете претендирани лихви - възнаградителна и мораторна.

Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не се сочат доказателства, не се правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Доколкото решението се обжалва единствено в частта, с която е уважена претенцията на ищцовото дружество за дължимост на сумата от 94,79 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 20.10.2017 г. до 11.09.2018 г., в останалата част, с която са уважени претенциите по чл. 422, ал. 1 от ГПК за сумите от: 1042,60 лв. - главница по договор за паричен кредит № PLUS- 13774594 от 23.08.2016 – 1042,60 лева и 99,76 лв. - възнаградителна лихва за периода 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2018 г. до окончателното изплащане, решението като необжалвано е влязло в законна сила и не подлежи на въззивен контрол.

Първоинстанционно решение в обжалваната част е валидно и допустимо, разгледано по същество е правилно.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „БНП П.П.Ф.“ С.А. П., Ф., чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК: *********, предявена срещу Е. М. В., в която ищцовото дружество твърди, че по силата на сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS – 13774594 от 23.08.2016 г. е предоставило на ответницата паричен заем в размер на 2326,80 лв., като усвояването на посочената сума Е. М. В. е удостоверила с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Сочи, че ответницата е поела задължение по договора да погаси заема на 18-месечни вноски – всяка по 163,21 лв., ведно с оскъпяването на главницата, съгласно годишния процент на разходите от 37.28 % и годишния лихвен процент от 28.05 %, посочени в параметрите по договора. Ищецът твърди, че ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.09.2017, като към тази дата са били погасени 11 месечни вноски, като на основание чл. 5 от договора вземането на БНП П.П.Ф. С.А. П. чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България е станало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Ответницата е следвало да изплати остатъка по предоставения заем в размер на 1142.36 лв. представляващ оставащите 7 броя погасителни вноски към 20.10.2017 г. към която дата е станал изискуем в целия му размер. Сочи, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Твърди, че Е. М. В. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 94.79 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.10.2017 г. до 11.09.2018 г.

На основание изложеното ищецът формулира искане до съда да се приеме за установено, че ответницата дължи на дружеството - ищец следните суми:

1042,60 лв. –главница по договор за паричен кредит № PLUS- 13774594 от 23.08.2016; 99,76 лв. - възнаградителна лихва; 94,79 лв. – законна лихва за забава за периода от 20.10.2017 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Поискано е присъждането на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК назначеният на основание чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответницата е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Излага съображения, че по делото не били представени никакви доказателства от които да е видно, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК „БНП П.П.Ф." ЕАД - кредитор по процесния договор е уведомил писмено ответника Е. М. В.- кредитополучател, че съгласно чл.87,ал.1 от ЗЗД договорът ще се смята за развален, ако в подходящ срок не се изпълни задължението и/или поне започне изпълнение на задължението. Сочи, че в тази връзка е и т.9 от условията по договора /Общи условия/, като поддържа,че такова съобщение за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита до Кредитополучателя и за разваляне на договора по делото не е представено от ищеца, поради което всички последващи искове са неоснователни и би следвало да се отхвърлят от съда като неоснователни и недоказани.

От друга страна намира, че ако се приеме, че съобщение за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита до кредитополучателя и за разваляне на договора, ако в подходящ срок не се изпълни задължението и/или поне да започне изпълнението на договора за кредит от „БНП П.П.Ф." ЕАД, е връчено на него в качеството му на назначен от съда особен представител на ответника на 25.04.2019г., то тогава всички посочени искове в исковата молба по делото следва да бъдат отхвърлени и делото да бъде прекратено, тъй като вече е на лице ново основание и нов размер за вземането.

Сочи, че от приложените по делото доказателства - Сертификат № PLUS-13774594 и Общи условия за застраховка "Защита на плащанията" на кредитополучателите на "Кредит Класик" било видно, че шрифта на писане в тях е по-малък от 12, поради което информацията в тях не е четлива, ясна и разбираема, което води до нарушаване на състава на чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗЗП. В отговора се акцентира върху това, че ищеца по делото не е представил писмени доказателства, че е потърсил оставащите вноски по потребителския кредит при настъпилите застрахованите рискове, като вместо това са представени два броя списък за разноски на ищеца по делото, като и в двата списъка за разноски по два пъти се цитира чл.78,ал.8 от ГПК и Наредба №1 от 09.07.2014г. на ВАС, което е прекомерно и води до непозволено увреждане и неоснователно обогатяване по ЗЗД.

Въз основа на горепосочените основания, моли всички посочени искове в исковата молба по делото да бъдат отхвърлени и делото да бъде прекратено.

Отделно от това оспорва исковете и по размер, като се позовава и цитира съдебна практика /Решение на ВКС № 99/01.02.2013 г. по т.д.№ 610 от 2011 г./, според която при кумулиране на обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес би се стигнало до неоснователно обогатяване.

Поддържа, че мораторната /обезщетителна/ лихва върху непогасената главница - 94,79 лв. за периода от 20.10.2017 г. до 26.09.2018 г. би следвало да отпадне и общия размер на дълга да е 1143,26 лв. Поддържа, че следва да бъдат направени корекции и по исканията за присъждане на разноски съгласно представените от ищцовото дружество списъци.

В съдебно заседание пред първата инстанция ищцовото дружество поддържа предявените искове и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.

Особеният представител на ответницата моли за уважаване на иска единствено до размера на главница в размер на 1042,60 лв. и възнаградителна лихва от 99,76 лв. и отхвърляне на претенцията за дължимост на обезщетението за забава в размер на 94,79 лв.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.

12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 3876/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик се установява, че на основание чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед № 2125 за изпълнение на парично задължение от 01.10.2018 г., съгласно която е разпоредил длъжникът Е. М. В. да заплати на кредитора "„БНП Париба Пьрсънъл Файненс“ С.А. П., Ф., чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България следните суми: 1042,60 лв. – главница; 99,76 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г.; 94,79 лв. – мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2018 г., както и съдебни разноски по делото, от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.