Решение № 103 от 31.03.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Частно наказателно дело 192/2026
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- СТРАТИМИР ГОШЕВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.183 ал.5 т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. ХАСКОВО, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТРАТИМИР Г. Д. при участието на секретаря Р. В. Н. в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. Д. Частно наказателно дело № 20265600200192 по описа за 2026 година
Производството е по чл.32 във вр. чл.16 ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по изпратено от Centraal Justitieel Incassobureau – Кралство Нидерландия за изпълнение: Решение на несъдебен административно-наказващ орган в издаващата държава Bonnen & Transacties Transactiemod - гр. Рийсвийк от 12.09.2025 год., влязло в сила на 24.10.2025 год. за налагане на финансова санкция, с което за административно нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на лицето Д. М. Д. от гр.***, област Хасково е била наложена финансова санкция /наказание „глоба”/ в размер на 120 евро. Решението се придружава от Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, издадено на 24.02.2026 год. от Centraal Justitieel Incassobureau – Кралство Нидерландия, в което е описано, че на 7.08.2025 год. в 20:55 часа в гр.Гравенхааг/Хага/ засегнатото лице Д. М. Д. не спрял на червен сигнал на светофар при наличие на трицветен светофар, за което му е наложена глоба от 120 евро.
Прокурор от Окръжна прокуратура-Хасково намира, че изпратения акт отговаря на всички формални изисквания и не са налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение, поради което такова следва да се допусне.
Засегнатото лице Д. М. Д. не се явява. Защитникът му адв.Я. С. оспорва искането с аргумент, че лицето няма трайно местоживеене в страната, може да се приеме, че е 1 прекъснал връзка с нея и следователно няма имущество и не реализира доходи в България.
Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и като анализира приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:
С Решение на несъдебен, административно наказващ оран /отбелязано в удостоверението/ от 12.09.2025 год., влязло в сила на 24.10.2025 год. за налагане на финансова санкция, за административно нарушение на 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, на българския гражданин Д. М.
Д. от гр.***, област Хасково е била наложена финансова санкция /наказание „глоба”/ в размер на 120 евро. Решението се придружава от
Удостоверение по чл.4 от
ЗПИИРКОРНФС. Същото е по образец- Приложение №2 съгласно чл.4 ал.1 от закона, притежава всички, установени от същия реквизити, издадено е от Centraal Justitieel Incassobureau – Кралство Нидерландия, компетентният затова орган на 24.02.2026 год., а видно от съдържанието му, финансовата санкция е била наложена за нарушение на установени за Кралство Нидерландия правила за движение – неспиране при червен сигнал на трицветен светофар, извършено на 7.08.2025 год. в 20:55 часа в гр.Гравенхааг/Хага/. Не е отбелязана дата на връчване на решението за налагане на финнасова санкция, но е отбелязано, че производството е било писмено и лицето е било уведомено за правото си да обжалва пред съд с наказателна юрисдикция съгласно законодателството на издаващата държава, както и за сроковете за обжалване. Посочено е, че е влязло в сила на 24.10.2025 год., а давността за изпълнението му изтича на 24.10.2030 год.
При така събраните доказателства, съдът достига до следните изводи:
Отнася се за акт, издаден от административнонаказващ орган, постановен в административнонаказателно производство по реализиране на също такава отговорност.
Наложено е административно наказание - парична глоба в размер на 120 евро. Приложено е Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, което съдържа всички формални реквизити и отговаря на формалните изисквания, установени от същия закон - чл.4 ал.1- в случая Приложение № 2. Следователно се отнася за искане за признаване, изпълнение и изпращане на решение за налагане на финансова санкция, което подлежи на преценка по критериите на глава ІІІ- чл.30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС.
Относно условията за признаване и изпълнение по чл.30 ЗПИИРКОРНФС:
Решението е издадено във връзка с деяние, което съставлява такова административно нарушение, за което двойна наказуемост не се изисква на осн. чл.30 ал.2 т.1 ЗПИИРКОРНФС. Подобно нарушение на правилата за движение обаче е установено и в разпоредбата на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП.
Лицето, срещу което е издадено, има постоянно местоживеене на територията на Република България.
2
Разглеждането на искането е подсъдно на ОС- Хасково с оглед данните за постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице.
По отношение факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение, установени от чл.35 от закона:
Представено е Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, което съдържа всички формални реквизити и отговаря на формалните изисквания. Не са събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата /Кралство Нидерландия/ и изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решенето не е с изтекла давност по българското законодателство и същото не се отнася за деяние, подсъдно на български съд; не са налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно преследване по отношене на такива деяния; решението не е постановено срещу лице, което не носи наказателна отговорност по българското законодателство поради възрастта си и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Въпреки това съдът констатира законна пречка да признае полученото решение и допусне изпълнението му. Отнася се за следното:
Установява се, че засегнатото лице Д. М. Д. е роден на ******** год. Към настоящия момент вече е пълнолетен, но към датата на извършване на деянието – 7.08.2025 год. е бил непълнолетен – имал е навършени само 17 години. Реализирането на наказателна, а и на административно-наказателна отговорност по отношение на непълнолетни лица, навършили 14годишна възраст но ненавършили 18 – годишна възраст, се допуска от българското законодателство, но и в двата случая не се допуска налагането на наказание „глоба“.
Поради това, наложено наказание „глоба“ на лице, ненавършило 18-годишна възраст не може да се изпълни в България.
По реда на настоящия закон се преценява признаването и изпълнението само на актове за налагане на финансови санкции по смисъла на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. Ето защо по настоящия ред съдът не може да обсъжда други аспекти на признаване и изпълнение на постановения в издаващата държава съдебен акт против засегнатото лице.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искането не може да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ и ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение на несъдебен административно-наказващ орган на Кралство Нидерландия от 12.09.2025 год., влязло в сила на 24.10.2025 год., с което на лицето Д. М. Д. от гр.***, ул.*** № ***, ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 120 евро.
Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати за изпълнение на органите на Националната агенция по приходите.
Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Пловдив в 7дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
4